RSS Feed
  1. Скоунс с карамелизиран лук и пекорино

    February 12, 2012 by hungryshark

    Скоунсовете са много бърза и вкусна закуска, въпреки че тези специално стават малко по-бавно, заради карамелизирането на лука. И за да не се бавим допълнително, направо минавам към приготовлението.

    За карамелизирания лук ни трябва една голяма глава червен такъв, която нарязваме на кръгчета и разделяме на ленти. Запичаме ги без мазнина на много нагорещен тиган, докато покафенеят леко, след което добавяме малко зехтин, сух розмарин, черен пипер, супена лъжица захар, малко червено вино и сол. Задушаваме и сваляме от огъня, докато лентичките са още хрупкави. Оставяме лукът да се изстуди много добре, даже може и в хладилника.

    За тестото ни трябват 2 чаени чаши брашно, може 50:50 бяло и пълнозърнесто, една с.л. бакпулвер и 1 с.л. сода бикарбонат, половин чаша заквасена сметана, половин чаша настъргано твърдо сирене – пекорино или пармезан, 1 яйце, към 100 грама масло (което трябва да постои в камерата преди манипулация) и щипка захар.

    В една купа размесваме сухите съставки – брашно, сирене, бакпулвер, сода и захар. В друга купичка разбиваме добре сметаната с яйцето. Изваждаме маслото от камерата и нарязваме на малки бучици или настъргваме на едрото на рендето. Добавяме малко по малко масло в брашняната смес и втриваме с пръсти, докато се получи хомогенна смес. В нея изсипваме микстурата от яйце и сметана и отново размесваме добре с ръце.

    Налага се да действаме много бързо, за да не се размекне маслото, защото печивото може да придобие доста неочаквана и неапетитна форма.

    Изсипваме в тестото карамелизирания лук, объркваме ги и оформяме питка, дебела около 5-6 сантиметра, която поставяме върху застлана с хартия за печене тавичка. Нарязваме я на 8 парчета и бързо я пъхаме в нагрята на 190-200 градуса фурна. След около 15 минути скоунсовете са готови.

    Бих препоръчала един ирландски стаут към тях, но ако часът е много ранен, и чаша хубав черен чай с малко мляко върши работа.


  2. Спасителен сок

    February 11, 2012 by hungryshark

    Има дни, в които ти иде да не се събуждаш почти до привечер – резултат от някоя експлозивна комбинация като например аржентинско вино, българско такова и безчетен брой белгийски бири Vedett и може би някой Duvel (за него историята мълчи). Съществуват безброй изпитани методи за отиграване на положението, като например  шакшука, придружена от литър айрян или пържени яйца с върджин мери (новогодишна спасителна закуска, която приготвих специално за Нова Година за “Животът и други неща”).

    Върджин мерито много лесно може да се превърне в мичелада, с леко замахване на магическата пръчица, но ако все пак се налага по-спешно възкресение, имам още един, проверено работещ метод за детоксикация. И не, не е сок от кисели краставички, въпреки че и на него трябва да му се отдаде дължимата почит.

    Съвсем случайно установих, че ананасът, цитрусите и джинджифила са чудесни лекове за всякакви неприятности – от махмурлук до настинка, защото освен, че имат разни витамини и минерали, помагат и за изхвърлянето на токсините. Джинджифилът пък успокоява стомаха, така че при нужда кутийка джинджър ейл също спасява положението.

    След дългото лирическо отклонение ето и рецептата за целебния сок от днес, за 2 лица с оплаквания: един брой ананас, един червен грейпфрут, един лайм или лимон или този странен хибрид от снимката, парченце обелен, пресен джинджифил и половин консерва компот от папая (която има за цел да подсради малко ситуацията). Изтискваме плодовете и пасираме папаята в сока с джинджифила и евентуално малко кафява захар.

    Ако и това не помогне, се връщаме обратно в леглото.

    А къде се намира съкровищницата с белгийски бири съвсем скоро ще разберете.


  3. Пастата на Том

    February 5, 2012 by hungryshark

    Докато четях “Училище за вкусове и аромати” (The School of Essential Ingredients) на Ерика Бауърмайстер, имах огромно желание да приготвя всички рецепти и единствено липсата на живи раци ме накара да започна със соса за паста.

    Изчаках да се сдобия с истински италиански наденички и хубаво, прясно пекорино, като освен тях ни трябват още:

    1 средна глава лук, 2 скилидки чесън, 100 мл. прясно мляко, 100 мл. червено вино, 1 консерва нарязани домати, зехтин, черен пипер, сол и разбира се – пене, около половин кутия за 2ма човека.

    Сотираме наситнения лук за около 2 минути в загретия зехтин, след което изсипваме вътре и накълцания чесън. Захлупваме за няколко минути, докато станат прозрачни. Добавяме ситно нарязаната наденица, намаляваме котлона до средна температура и леко запържваме, след което добавяме прясното мляко.

    Изчакваме млякото изцяло да напие в месото и лука и чак тогава добавяме виното, намаляме още огъня и добавяме доматите от консервата. По принцип обичам сосовете за паста да са с пресни и много зрели домати, но през зимата тези в магазина нямат никакъв вкус, а готвенето с консервиран домати, особено ако са хубави, приятно разнообразява вкуса на ястията.

    Оставяме да поври, овкусяваме с много пипер, сол и щипка захар, след което изсипваме в соса предварително свареното пене и обръкваме добре. Сервираме с малко настъргано пекорино и някое бароло или бардолино.

    Леко промених началната рецепта, като не използвах сух бульон, но малко истински бульон би дошъл добре, както и връхчето на люта чушка, а ако наденицата е подправена добре, няма нужда от други аромати.

    А книгата е наистина радост за сетивата.


  4. Къдрави люти чушки, може би ямайски

    January 8, 2012 by hungryshark

    В началото на есента, докато снимах репортаж за Женския пазар за “Животът и други неща” попаднах на тези красиви, къдрави чушки на една сергия с поне още 10 вида.

    Досега не бях виждала у нас точно такива и прерових целия интернет, за да установя какви точно са, като най-близкото попадение са ямайските люти чушки, но донякъде напомнят и на scotch bonnet, освен ако и двете не са един и същи вид.

    Когато ги купих, бяха ярко зелени, но след известно време някои узряха до червеникаво, като зелените бяха прилично към силно люти, но червените са почти убийствени. Скоч бонет достигат до 100,000–350,000 единици по Сковил, като за сравнение халапеньото варира от 2,500 до 8,000. Почти отровна работа, но за сметка на това са много вкусни.

    Естествено, ако бях поровила по-рано, можех да се опитам да приготвя нещо карибско, но се надявам, че чичкото и тази година ще засее.


  5. Сладката на Ралица

    January 8, 2012 by hungryshark

    В края на декември Ралица ме изненада много приятно със собственоръчно приготвени сладка – от череши и настъргани дюли, като най-вероятно всички вече са разбрали, че за второто съм склонна да премина доста граници, и в буквален, и в преносен смисъл.

    Вече мога да потвърдя, че освен красиви (след като наснимах се оказа, че съм понапръскала бурканчетата с вода в желанието си да пооблагородя масата за готвене и снимане с малко вода и сапун), са и много вкусни, като черешовото сладко ми е някъде на 3то място по любов, като първото естествено се заема от настърганите дюли и вишните, а второ не се присъжда.

    Ралица прави и много други видове, при това с домашни плодове и вари дори пелте, за което ми даде подробни инструкции как се приготвя. Винаги със си мислила, че това е висшия пилотаж (не броим сладкото от белени жълти афъски в негасена вар, но това е една съвсем друга тема, почти за дисертация) в уменията на баба ми и майка ми за сладковарене, но всъщност не звучи толкова страшно.

    Освен това вече разбрах защо зимно време вкъщи трябва да има домашно сладко – трудно нещо може да замени пресните, зрели, дъхави, напечени от слънцето плодове, камо ли пък тези в супермаркета през зимата, но в бурканчето е затворено концентрирано голямо количество топло лято.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...