Пилешки пастет с бърбън и портокалови корички

pastet-1

Пастетът е една от храните, която обичам, но поради многобройни и добре познати причини избягвам да купувам. За щастие, приготвянето му вкъщи не е сложно, а вариациите могат да включват всякакви продукти и подправки – дивеч, патешко, свинско или пилешко месо, кандирани плодове, сушени зеленчуци, ядки, марсала, коняк, бърбън, горчица, розмарин, салвия и какво ли още не.

За тази рецепта ни трябват половин килограм пилешки дробчета, една малка глава лук, 200 грама масло, 200 милилитра гъста сметана (по възможност над 20%, но трудно се намира), 3 супени лъжици бърбън, кандирани корички от 1 портокал (по тази рецепта), дафинов лист, бахар, индийско орехче, черен пипер и сол.

pastet

В една бучка от маслото, около 1/4 от общото количество, задушаваме на среден огън ситно нарязания лук заедно с бахара, индийското орехче, един цял дафинов лист, кориандъра и черния пипер. Можем да добавим малко вода или бульон, за да не се препържи. Когато стане напълно готов, увеличаваме малко температурата и в същата смес задушаваме за по 1-2 минути на страна нарязаните на средно големи парчета дробчета. Трябва да внимаваме да не се препекат, а отвътре да останат леко розови, за да е по-добра текстурата на пастета.

Слагаме в купа топлите дробчета, лукът, сол на вкус и останалото масло, нарязано на бучки (аз правя пастета с пасатор, но може да се използва и блендер). Пасираме, докато сместа стане еднородна, след което добавяме сметаната и бърбъна и продължаваме да пасираме, докато получим съвсем гладък пастет. Минаваме го през гевгир, добавяме нарязаните на ситно портокалови корички и разбъркваме добре. Разсипваме пастета в рамекинчета – излизат горе-долу 6 от малките.

pastet-3

Вместо бърбън може да се използва ръжено уиски или бренди, но вкъщи най-често се намира от първото или второто, затова и толкова често ги използвам за готвене. Портокаловите корички са доста тъмни на цвят, тъй като имах само кафява захар, но тя пък им придаде допълнителен карамелен вкус, който си пасна добре с маслото и бърбъна.

Оставяме на хладно място купичките за около 30 минути, след което ги заливаме с разтопено масло и още малко от коричките. Запечатан пастетът се запазва за доста по-дълго време. Цветът не трябва да ни притеснява, тъй като ведрият розов цвят на купешките пастети се постига с оцветители, без които стомахът ни се чувства доста по-добре.

pastet-4

Сервираме с хляб или сухарчета и вино, например оранжевото шардоне на Боровица или пино ноар.

Книжни подаръци

Декември обичайно е времето, в което изпадаме в подаръчно-празнична еуфория, обилно подправена с тихия ужас, че сме подарявали вече всичко поне по веднъж и ще се наложи отново да купим по чифт ръкавици.

Книгата за щастие е от тези подаръци, които можеш винаги да подаряваш и винаги да са нещо ново, поради което направих списък с книги на хранителна, винена и бирена тема – български и англоезични, които съм чела или съм в процес на четене (аз съм от хората, които четат по десет неща наведнъж), с удоволствие бих препоръчала и които лесно се намират в българските книжарници или Amazon. Точно сега е последния удачен момент да се поръча нещо, за да пристигне навреме.

socgurme-200x300

“СОЦ ГУРМЕ. Куриозната история на кухнята в НРБ” на Албена Шкодрова (издателство “Жанет 45″) е най-интересното събитие за годината на кулинарно-литературната сцена у нас. Книгата предоставя един допълнителен задълбочен поглед към епохата на социализма в България през призмата на храната и храненето, който, добавен към многогодишната работа на Института за изследване на близкото минало помага за демистификацията на митовете, които все по-упорито се наслагват върху обществената памет. Задължително четиво.

salt sugar fat

Salt sugar fat: How the Food Giants Hooked Us (Сол, захар, мазнина: как хранителните гиганти ни направиха зависими) на Майкъл Мос е изключително интересно изследване върху хранителната индустрия и начина, по който тя използва солта, захарта и мазнините, за да ни накара да консумираме все повече и повече чрез най-древните ни инстинкти. Книгата е увлекателно написана, с много факти и информация, аз я прочетох на един дъх, а извън разглежданите проблеми има казуси, които са интересни и от бизнес гледна точка.

cooked

Cooked: A Natural History of Transformation (Сготвено: естествена история на трансформацията) на Майкъл Полан е последната му книга, в която говори за това колко е важно да си готвим (не, че не го знаем). Три от предишните му книги са преведени на български – “Правилата на храната”, “Дилемата на всеядния” и “В защита на храната” (издателство “Изток-Запад”) и засягат по много достъпен и приятен за четене начин важни теми за храненето, произхода на храната и какво можем да направим, така че да консумираме здравословно и устойчиво, при това на по-ниска цена.

history of taste

Food: The history of taste е впечатляващо университетско изследване на историята на вкуса от зората на човечеството до днес, през древните Китай, Елада, Византия, Средновековна Европа, наполеонова Франция до молекулярната кухня в El Bulli, което ни помага да проумеем собствената си история, причините да не обичаме някои вкусове, а други да ни карат да се държим изключително нерационално, социалната роля на храната и още важни култорологични аспекти на храненето. Редактор е Пол Фрийдман, а авторите са водещи историци като Елиът Шор, Питър Менделсон, Джоана Уайли-Коен и други. Моето издание е купувано в България, но не знам дали все още може да се намери.

med maslini oktopod

“Мед, маслини, октопод” на Кристофър Бакън е кулинарно приключение в любимата ни съседна Гърция, която уж вече не крие тайни за нас. Бакън обаче се впуска в изследване на маслините, хляба, рибата, сиренето, варивата, виното, месото и меда – и обикаля в търсене на най-добрите образци от тях. Бере маслини на Тасос, пече хляб на Крит, яде мед от мащерка на Китира и научава защо Наксос е най-хубавото място за производство на сирене на Цикладите. Книгата е чудесен повод да започнем да се готвим за следващата лятна почивка на юг.

vineniat guru

“Виненият гуру” (издателство Гурме Пъблишинг) е автобиографична книга на Мишел Ролан, влиятелен енолог, който за дългата са кариера е повлиял развитието и стиловете във винената индустрия на 13 държави, между които родната му Франция с предпочитания от него регион на Бордо, Аржентина, Южна Африка и дори България. Ролан беше гост-лектор на тазгодишното издание на ДиВино, а книгата му би била интересна не само на винените експерти.

wine politics

Wine Politics: How Governments, Environmentalists, Mobsters, and Critics Influence the Wines We Drink от Тайлър Колман е издадена през 2010 година и представлява систематично изследване на влиянието на политиката върху това какво вино можем да купим, колко струва и какъв вкус има. Колман сравнява производствоно на вино в Напа и Бордо и изследва ролята на глобализацията, правителствата, дистрибуторити и критиците върху винената индустрия. Тази книга също препоръчвам за хора с интерес към бизнеса по принцип, не само винения.

oxford companion

The Oxford Companion to Beer е огромен компендиум от почти 1000 страници (признавам си, моето копие е електронно, но някак си желанието за удобство естествено надделя), изготвен от Гарет Оливър. Книгата съдържа 1100 статии от 166 от най-добрите бирени експерти в света, подредени по азбучен ред, които покриват всички възможни аспекти на бирата – история, традиции, технология, производство, суровини, стилове и какво ли още не. Компанионът има много престижни награди и може да служи за енциклопедичен справочник за всеки, който по някакъв начин се занимава с бира.

audacity of hops

The Audacity of Hops: The History of America’s Craft Beer Revolution на Том Асители е подробна история на крафт пивоварството от спасяването на Anchor Brewing Company през 1965 година до ден днешен. Книгата е толкова подробна и с толкова много имена, че от време на време човек има чувство, че чете телефонен указател или Готския алманах, но задълбоченото разглеждане на всичко, което се е случвало за тези години е доста добра основа за изграждане на стратегия на една нововъзникваща компания.

microbrewd adventures

Microbrewed Adventures: A Lupulin Filled Journey to the Heart and Flavor of the World’s Great Craft Beers на Чарли Папазян е друг разказ за микропивоварството, който пък има предимството, че авторът е активен участник в бирената революция като създадел на Големия Американски Бирен Фестивал, на Асоциацията на пиоварите и един от първите издатели на литература в полза на занаятчийския производител. И двете книги ми бяха от полза при написването на тази статия за бирата.

 world beer

World Beer на Тим Хампсън е сборник с базова информация за историята и производството на бирата и най-интересните и исторически значими бири по държави, моят екземпляр е купуван от книжарница в България, така че вероятно все още е възможно да се намери някъде.

Разбира се, освен тези книги прекрасен вариант за подарък са рецептурник за класически коктейли, издаваните и на български книги с рецепти на Джейми Оливър, Джулия Чайлд, Жак Пепен или пък сборниците на Гордън Рамзи, Алис Уотърс, Найджъл Слейтър, Рене Редзепи и други топ готвачи, най-вече заради невероятната фотография, но и заради приложимите дори вкъщи рецепти. Чудесен подарък е и антикварно издание на някоя от книгите на Пенка Чолчева, стига да може да се намери.

Крем супа от целина с мащерка и бекон

supa-5

 

Есента и зимата за мен са време за супи, а крем супата от целина е чудесна добавка към палитрата от всички възможности, които ни дават сезонните плодове и зелунчици.

За около 4 порции ни трябват: 3 средни глави целина, 1 пащърнак, малка глава лук, 2-3 скилидки чесън, 250 милилтра сметана, бульон пресен или 1 кубче, зехтин, черен пипер, пушен лют червен пипер, мащерка и 4 резена бекон.

Сваряваме целината и пащърнака. В зехтин задушаваме наситнените лук и чесън докато се сготвят. В тенджерата добавяме нарязаните зеленчуци, сметаната, бульона (или сух бульон и вода), още сол, черния пипер и пасираме, докато супата стане гладка. Ако вкусът на целина ни идва твърде натрапчив, може вместо едната глава да се добави един голям сварен картоф, а сметаната е по избор – растителна или животинска.

Оставяме супата да заври на котлона. Докато това се случва, запържваме на плоча или тиган без мазнина бекона. Сервираме супата с няколко капки зехтин или тиквено олио, мащерка, пушен лют червен пипер и резена бекон.

 

Бакхус 150

bacchus-1

Юбилейният, 150ти брой на “Бакхус” е забележителен по няколко причини.

Освен достойното число 150, което си е цяла история, и 15те години понякога колебливо, но непрестанно пътешествие из света на хубавите неща от живота – храна, вино и дестинации, броят е важен заради профилите на 12 от най-добрите готвачи на България с убийствени фотосесии от студио Лампа, историята на вината, които промениха пазара и разбирането ни за вино през последното десетилетие и прегледа на българските “отбивки” – маршрути, изби и това, което им липсва или ги прави по-добрият избор за винена дестинация.

Най-силно препоръчвам статията “Сбогом, домат”, в която много добре е обяснено защо за тъжната ситуация с българския домат сме си виновни ние, защо ЕС всъщност би могъл да ни е от помощ и какво все още може да се направи, за да се запазят традиционните сортове.

Все още се намира на по-добрите места за преса.

Бирата

strahovsky manastir (23)-2

Текстът излезе в списание “Меню”, септември 2014 г., снимките са мои или със свободни права за ползване.

„Божествен нектар” е само едно от безбройните имена, с които се гордее бирата и това съвсем не е случайно. Открита от човека преди осем, а може би даже десет хиляди години, тя не без основание е била, а и още е смятана за дар от боговете – магическо откровение, което носи удоволствие и радост. Мистериозният начин, по който зърното – друго чудо – се превръщало в пиво хилядолетия наред е карал хората да го включват в религиозни церемонии, лековити рецепти и легенди за богове и герои. Днес бирата е неотделима част от начина, по който живеем и се храним, при това една от най-приятните.

Някои учени, със сигурност отявлени любители на пенливото питие храбро предполагат, че човекът е спрял да бъде номад и е уседнал заради бирата, само и само за да може да отглежда зърно и да има целогодишни условия да я вари. Тези твърдения не са доказани, но като нищо може и да са верни, като се има предвид какви подвизи може да направи човек за една студена бира.

3400225976_9ce44042a2_o

История

Кратката историческа справка показва, че свидетелства за ферментирала зърнена напитка за първи път има при древните шумери преди над 4000 години – рецепта за напитка от ечемичен хляб била записана в песен, посветена не на кого да е, а на богинята на пивоварството Нинкаси. Само 1000 години по-късно във Вавилон имало вече 20 вида бира. Египтяните оставяли при мумиите на фараоните съдове с малцово пиво, за да има с какво да се подкрепят по пътя към отвъдното, а по времето на най-големия разцвет на Римската империя бира се леела от граница до граница – перси и келти с еднаква страст пиели пиво между две битки.

Разбира се, бирата по онова време изобщо не приличала на днешната – била доста мътна, гъста, без пяна и подправена с най-различни билки, включително репей, мирта, бъз, лавандула, глухарчета, пирен и какво ли още не. Правели я от хляб и от малц от различни видове зърно – просо, ориз, ечемик, ръж или пшеница. Все пак предпочитан бил ечемика поради това, че не бил твърде подходящ за хляб и тази традиция се запазила в по-голямата част от Европа.

11233160204_4f7be22aea_b

Най-често ритуалите по приготвяне на бирата се извършвали от жени, почти със статута на жрици и това останало непроменено почти до индустриалната революция.

За съдбата на бирата през Тъмните векове след падането на Римската империя историята обича да мълчи с малки изключения – летописи разказват за клане през 4 век между ирландци и пикти заради рецептата за пиренов ейл и сигурно още щеше да мълчи, ако не беше щастливата поява на свети Бенедикт, който постановил в писмен вид, че монасите от манастира Монте Касино трябва да си произвеждат всичко сами, включително и бирата. Този правилник дава началото на монашеското пивоварство, което спасява изкуството да се вари бира заедно с разни други важни науки като астрономия и медицина.

През Средновековето бира се пие из цяла Европа, а едно важно откритие води до нейния ренесанс още преди Ренесанса да възроди Стария свят – употребата на хмела. Упоменат като ценно растение в германски документи още 882 година, хмелът превзема пивоварните малко по малко до пълна победа. През 1150 година известната Хилдегард от Бинген публикува рецепта за пиво с хмел със забележката, че той „пази от развала”. До средата на 15 век хмелът стига и до Англия. Интересен факт е, че по онова време британците наричали „бира” пивото с хмел, а без него – „ейл” и вероятно са подходили по любимия си консервативен начин, но накрая и те са били завладяни от растението, което днес прави бирата такава, каквато я познаваме.

pivovarski dum (24)-2

Още две много важни събития с революционен характер се случват в отрязъка между края на Средновековието и модерните времена – прочутият Reinheitsgebot – закон за чистотата на бирата на херцог Алберт IV Баварски от 1487 година, който постановява, че бирата трябва да съдържа само вода, малц и хмел (по онова време дрождите още не са известни на производителите). Законът постепенно е приет на много други места в Германия и става известен също и като първата в света хранителна регулация.

Другият революционен скок е откритието на долната, или ниска ферментация. До този момент ферментацията е била единствено горна (или висока) и се е извършвала при по-високи температури с участие на дрождите Saccharomyces cerevisiae. По някое време през Средновековието германски пивовари започнали да съхранявят бирата в студени изби в Алпите, а тя ставала бистра и с много свеж вкус, за разлика от обичайната мътна и парцалива бира.

Постепенно новият стил завладял Северна Европа, след което и Бохемия и изведнъж цяла Европа полудяла по свежото пиво, което започнали да наричат лагер. Чехите дали на света пилзенера, и дори консервативните англичани не устояли на новата мода. С напредъка на точните науки мнозина започнали да откриват причините за ферментацията – малки живи организми, но точно Луи Пастьор доказва през 1860 година, че дрождите са причината да имаме тази благодат – бирата и виното. В негова чест дрождите, които предизвикват долната ферментация получили името Saccharomyces pastorianus, а съвсем наскоро генетици откриха, че те са хибрид между европейски и патагонски щамове, които са се срещнали незнайно как на нашия континент още преди откриването на Америка. Трудно е човек да не си помисли за божествена намеса.

Следват бурни десетилетия, през които бирата превзема Северна Америка, Австралия, Чингдао в Китай, Африка и Азия през носталгията към бирата на имигранти, колонизатори и авантюристи. В САЩ в края на 19ти и началото на 20 век доминират германските стилове, за Индия се изнася индийски пейл ейл, Русия пие имперски портъри заради страстта на Петър I към тях, а в Кения и Нигерия пият ирландски стаут. В България след Освобождението никнат като гъби пивоварни, а братя Прошек вероятно са причината за привързаността ни към пилзенера до ден днешен.

6023480406_afe764af44_o

Някъде между Сухия режим в САЩ и Втората световна война започва това, което ще доведе до упадъка на бирата, превръщането ѝ в безвкусен и индустриализиран продукт, загубил божествения си статус и падението ѝ до едно своеобразно дъно в света на напитките. Дефицитът на зърнени храни по време на кризата през 30те години и последвалата глобална война води до използване на все по-нискокачествени суровини в производството на бирата, а скоростната индустриализация след войната, преследването на бързи печалби и експанзията на големите играчи стават причина за окрупняване на производителите на бира, унифицирането на вкусовете, скъсяване на производствения процес, използване на нетрадиционни и некачествени суровини като царевична грис, ориз и други и като резултат – до масова бира по всички щандове без вкус, аромат и разбира се – божественост. Национализацията в Източна Германия и Чехословакия също нанася тежки травми на пивоварството.

Бирена революция

През последното десетилетие сме свидетели на бирена революция, която изцяло промени начина, по който светът мисли за бирата. Многобройни микропивоварни, пъбове, домашни производители, занаятчии и експериментатори направиха възможно пивото да си върне статута на качествена, вкусна и дори елегантна напитка със своите собствени стилове, вкусове и ритуали – дегустации, комбиниране с многостепенно меню в ресторанти като NOMA, съчетаване със сладки и солени храни и всичко останало, което сме свикнали да свързваме с отлежал скоч или вино.

Корените на бирения възход могат да се проследят до 60те години на миналия век – интересно време, което ни дава и промяна в нагласите към консумеризма, органичното земеделие и стремежа към природосъобразност, устойчивост и здравословен начин на живот. Макар и претендентите за пионери в крафт пивоварството да са няколко – Samuel Adams, Sierra Nevada, Brooklyn Brewеry и дори кампанията за истински ейл във Великобритания CAMRA, стартирала през 1971 година, историята всъщност започва още през 1965 година, когато Фриц Мейтаг купува пивоварната Anchor Steam в Сан Франциско и отваря нова страница в пивоварството. Неговите усилия да произвежда различна, качествена и кореняща се в традициите бира става вдъхновение за много домашни пивовари, които събират смелост да стартират свой малък бизнес и като апостоли да започнат да разпространяват своите произведения в малки магазинчета, барове и ресторанти. По онова време почвата в Калифорния е благодатна за занаятчийското производство, което използва само качествени и местни продукти, но не след дълго новата тенденция стига до Бостън, Ню Йорк и дори Япония.

Landscape

Разбира се, не бива да забравяме белгийските трапистки пивоварни, многобройните малки германски производители и британците, които се борят да запазят традиционния ейл от жестоката и нелоялна конкуренция на индустриалните конгломерати, както и микропивовари в различни държави, обединени от любовта си към бирата.

През 80те и 90те години малките пивовари се борят най-вече за разпространението на своите продукти. Повечето дистрибутори, които разчитат на големите производители, отказват да продават новите, странни бири защото от една страна не им се рискува, а от друга – за да не загубят големите си партньори. През 1996 година Аугустус Буш III от Anheuser-Busch изисква от дистрибуторите да посветят „100 процента от съзнанието си” на продуктите му. Крафт производителите не могат и да отделят средства за реклама, за да предизвикат търсене, което ги кара да се въртят в порочен кръг и да достигат само до най-близките си съседи и най-лоялните си почитатели. Тези правила на играта важат не само за САЩ, но и за всички други големи пазари – Европа, Азия и Австралия.

С началото на новия век настъпва обрат за крафт пивоварството и бирената революция избухва с пълната си сила заедно с кулинарната революция, която промени начина, по който съвременният човек се отнася към храненето. Уважението към усилията, качеството, традициите, устойчивостта извеждат на преден план малките производители, а търсенето на нови усещания и съчетания от традиционно и иновативно от страна на едно ново поколение консуматори на бира допринася за разгръщането на потенциала на пивоварите.

Landscape

В момента само в САЩ крафт производителите са около 2600, като някои от тях отдавна не влизат в разбиранията за „малки и микро”. Sierra Nevada и Sam Adams се конкурират с големите корпорации, а общо пазарният дял на крафт бирите в Щатите достигна до 7.8% през 2013 г. В останалата част на света независими пивовари никнат със зашеметяваща скорост, като Дания и Япония са сред флагманите на биреното чудо. В същото време малките традиционни производители във Великобритания, Германия, Белгия, Чехия и Австрия също изживяват възход, като освен с традициите си допринасят и с нови продукти, повлияни от новаторските пивовари.

Биреното чудо, което вече не може да бъде пренебрегнато от никого, променя и индустриалното производство на бира, за добро или зло. Големите компании пускат псевдо-крафт бири и нови продукти и подобряват качеството на традиционните си продукти за пазарите, където са най-заплашени от занаятчийските пивовари. Това има както негативни, така и позитивни страни – въпреки опитите да откъснат от пазарния дял на качествената бира по нелоялен начин, все пак повече потребители по света получават достъп до по-добра бира, която може да ги накара да търсят нови и различни изживявания.

Стилове бира

Официалните източници посочват, че в момента по целия свят се произвеждат около 100 стила бира, които се различават по тип ферментация, продукти, цвят, отлежаване, овкусяване, алкохолно съдържание и технология на производство. Трудно е да бъдат обхванати всичките в един кратък текст, защото това би означавало да се опише подробно цялата история на бирата от Средните векове насам. Все пак един кратък гид би трябвало да започне с типа ферментация, върху който почиват разногласията между крафт и индустриални пивовари.

pegasus (16)-2

Ако изходим от типа ферментация – ниска и висока, бирите се делят на лагери и ейлове. Лагерите са познатите ни масови бири, които с право не ни харесват толкова, колкото крафт посестримите им. Все пак, за да бъдем честни, лагерът може да е една прекрасна бира, стига да е произведена с качествен ечемичен малц, благороден хмел, подходящата вода и с истинска технология – без бързане и при традиционни условия. Много чешки и германски бири са доказателство за това. Лагерът може да е тъмен, светъл, силен, слаб, горчив и не толкова, което зависи от това дали е препечен малца, колко хмел се използва и от различни други традиции. Сред най-хубавите им качества е свежестта, а в групата им влизат бок, пилзенера, американски лагер, виенски лагер и много други.

Ейловете се произвеждат с висока ферментация и като цяло са по-комплексни и по-богати на вкусове и аромати заради естерите, които се получават в процеса на производство. Този тип ферментация е и любим на крафт пивоварите и до някаква степен определя любимите им стилове бира. Ейловете включват освен класическия пейл ейл също кафяв ейл, индийски пейл ейл и американското му отроче, портър, стаут, хефевайцен, белгийските ейлове и много други бири със стари европейски традиции. Ейловете могат да имат безброй лица, тъй като вкусът, силата и ароматът им зависят единствено от въобръжението на пивоваря, а то като че ли няма лимити – цветовете са в цялата гама от бледо жълто до черно, вкусовете варират от слабохмелови до ударни дози горчилка, а добавки могат да бъдат всички живи видове, познати на зоологията и ботаниката. Традиционно ейловете са по-силни, над 5 %, но и това не е задължително. Цялото това богатство прави палитрата от продукти неизчерпаем източник на вдъхновение и експерименти за всеки любител на бирата.

6174072174_3fef6eca71_o

Третият стил бира е ламбик, чиято древна технология включва спонтанна ферментация. Вкусът на този стил бира е по-кисел, но пък букетът аромати е изключително богат и изключително ценен. Ламбикът изисква отлежаване, а дрождите Brettanomyces bruxellensis (както показва името, този стил е характерен за Белгия) в комбинация с различни бактерии са едно от новите предизвикателства за крафт пивоварите, които с любов ги наричат „брет”. Плодовите крийк и фрамбоаз също са ламбик, сварен заедно с вишни или малини.

Разбира се, не трябва да забравяме и другото традиционно разделение на бирените стилове по вид зърнена култура, използвана за производството – ечемик, пшеница или ориз. Индустриалното производство използва царевична грис, но качествените зърнени култури и тяхното малцуване правят от една алкохолна напитка истинска бира.

Модерни и екстремни бири

След темата за зърнените култури няма как да не се споменат модерните и екстремните бири, които придават още повече колорит на крафт пивоварството. Все повече пивовари експериментират със спелта, динкел, овес, ръж, елда, киноа, амарант и други растения. Други използват добавки, които трудно могат да бъдат асоциирани с пивото – кафе, какао, ванилия, стриди, бекон, водорасли, уасаби, чай, цветя, плодове, джинджифил, меласа, билки и какво ли още не. Мнозина експериментират с отлежаване в различни видове бъчви – от бренди, бърбън, новозеландски совиньон блан, скоч или друг алкохол.

Landscape

Има и експериментатори, наричани екстремисти заради крайностите, които се опитват да достигнат – те използват големи количества хмел, които усилват горчивината до нетърпимост или пък варят бира с над 50% алкохолно съдържание.

Някои от имената, които трябва да се помнят са Mikeller, чийто бири вече се намират и в България, BrewDog, Dogfish Head, Lagunitas и Hatachino заедно с вече споменатите първопроходници.

България

За наше щастие България не стои настрана от бирената революция. Въпреки солидното присъствие на големите световни производители, които приватизираха бирените фабрики и доминират пазара, през последните няколко години станахме свидетели на появата на бар за качествена и крафт бира – KANAAL и на вносители на интересни бири като Пивотека и 100бири, на учредяването на Асоциацията на Домашните Пивовари, на редовни дегустации и събития и разбира се – на излизането на пазара на бири, произведени от малки производители в или за България – Бял Щърк, Гларус и Диво Пиво. Те, заедно с няколкото малки пивоварни (т.нар. brewpubs) във Варна, Пловдив, София и Трявна започнаха да оформят един по-различен пейзаж, който дава надежда, че тепърва ще ставаме свидетели на интересни бири, процъфтяващ малък бизнес и цялостна промяна в нагласите към пивото.

Макар и мнозина анализатори да наричат бирения бум „балон” и да предричат неговото спукване, пазарните показатели и усещанията на производители и любители сочат, че в случая говорим по-скоро за цялостна промяна в един бранш и една напитка, които са стари колкото човешката цивилизация. Какво предстои да видим тепърва е интересен въпрос, а вероятно и много пивък и вкусен.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

1 2 3 40