До Америка и назад: Калифорния

Още в началото трябва да направя уговорката, че очаквах да имам много повече снимки на храна, но впоследствие установих, че на картата основно има небостъргачи, небостъргачи и пак небостъргачи. Показателно – това, което може да те отнесе е архитектурата на Ню Йорк и океана и нощното небе на Калифорния.

И най-важното: липсва каквото и да е била снимка на бургер, въпреки че за две седмици успях да изям солидно количество такива, с най-разнообразен вкус и гарнитури. Склонна съм да се съглася, че това е националното ястие на САЩ, а вариациите от най-класически такъв до кюфтенца (sliders) от кобе телешко са в състояние да заглушат сигнали като “ама пак ли кюфтета…”.

Калифорния за мен е преди всичко океан, слънце, палми и огромни плажове. И място, където можеш да се сблъскаш с Джейн Фонда и Сали Фийлдс и да се правиш, че си минал покрай съседката от долния етаж. За няколко дни видях част от Лос Андежлис, Лонг Бийч и Анахайм, но явно звездите са на всеки сантиметър (поне така ми се иска да вярвам), а океанът е всеприсъстващ и прекрасен.

Закуската е яйчен бейгъл с крема сирене, авокадо, червен лук и зелена салата, а Калифорния е мястото с най-вкусните плодове, които някога съм яла (ако не броим прясно откъснатите праскови). Грейпфрути, няколко вида пъпеш, диня и най-сочния и ароматен ананас – всеки, който знае трудностите ми с плодовете, би се изненадал от количествата, които изядох, а пиенето на прясно изцеден сок се превърна от неприятно задължение в огромно удоволствие. Явно с брането на зелено тук няма да имаме шанса да ядем такива плодове извън сезонните родни такива, но пък най-сетне разбрах какво им намират хората на ананасите.

Кафенца, които предлагат еспресо, американо, чай, закуски, бейгъли, всякакви супер-био-органик храни, японски бенто и готвена корейска храна.

Калифорния явно наистина е центъра на здравословната хранителна мания, но след няколко погледа върху етикети на разни супер-не знам си какви шейкове, сокове и подобни бърканици прецених, че най-здравословно е да не знаеш изобщо какво съдържат, за да не вдигаш кръвно.

Точно в такова кафене-бистро човек може да намери и рогалах с праскови много преди Ханука, само дето вкусът повече напомняше тиквеник, но пък е перфектния завършек на една закуска на слънце.

Бюфетът е явление, което май у нас се случва от време на време във вегетарианските ресторанти, но като цяло е чудесна алтернатива, ако не знаеш какво ти се яде и ако искаш да се натъпчеш до припадък за десетина долара.

Храната в този беше смес от текс, мекс, китайска и южняшка, тежка, пържена и сладнееща – вкусно, но аз лично едвам успях да изям една неголяма чиния.

Розовата лимонада е нещо, което и на двата пъти, в които я пробвах, така и не успях да допия. Синтетична, кисела и с вид на зелева чорба, но в крайна сметка всичко е въпрос на вкус.

Срам, не срам, обаче някой неща даже не разбрах от какво са приготвени, камо ли какво представляват – в чинията се разпознават свинско на скара, пържено пиле, салца, мак’н’чийз, останалото остана предмет на догадки въпреки помощта от един приятел от Кънектикът, според който едното може би е сладък картоф, а другото – нещо със спанак.

Ресторант в стила на старите пристанищни постройки около марината в Лонг Бийч.

Орчата, плодови смутита, funnel cakes и чуро (churro), които приготвят само за теб.

Чурото се прави с машина по подобие на толумбичка и се пържи в силно нагорещена мазнина.

Вряло, сладко, мазно и с много канела, чурото е най-вкусното сладко нещо, което съм яла от много време насам. Признавам си, че в САЩ хич не обърнах внимание на сладките неща, но това определено ме грабна и не бих имала против наблизо да има будка за чуроси и орчата.

Ресторант в псевдо-мексикански стил с азиатска кухня, нищо изненадващо.

Всичко местно и домашно приготвено е последен писък на модата, но пък бурканчетата с туршийки наистина са красиви и оставаш с усещането, че си малко по-близо до познанието какво точно ядеш.

Две абсурдно снимани мексикански бири: Carta Blanca и Dos Equis. В Калифорния за да си купиш бира, трябва да минеш километри и километри, докато нацелиш някой liquor shop (такива са законите!).

Другият вариант да изпиеш една следобедна бира е да се завреш в някой толкова захлупен и смутен бар, че започваш да се чувстваш като някой от най-пропадналите герои от класическо road movie.

Освен законите и в Калифорния, и в Ню Йорк удивлението ми предизвикаха и невероятните разфасовки: кварта и пинта.

Квартата:

И пинтата. Иначе мексиканската бира си е все така чудесна, дори без лайм и без да даваш 5 лева за нея.

Най-сетне видях тези големи конгломерати от десетки заведения за хранене. Местните обичат да ги наричат ресторанти, а и всичките имат спретнат и излъскан вид, но до едно принадлежат към големи вериги за бързо хранене.

Китайски ресторант за бързо хранене, със статуя на кон отпред. Прави впечатление колко е чисто и никъде няма хартишки, опаковки и полуизядени бургери.

В Калифорния разбрах защо в Америка без кола не може – няма никакъв шанс да си напазаруваш хранителни стоки, да откриеш бира или да намериш фаст фууд скупчването, защото нещата отстоят на километри едно от друго.

Мечта – да изпиеш една наливна бира до марината.

Ако не искаш бургери и китайско – пица. При това много, много вкусна, нищо че Калифорния не е мястото с най-голям процент италиански емигранти на глава от населението.

Салатата има свеж и приятен вид, нищо кой знае колко различно, но това, което ме впечатли е вкуса на авокадото (споменах горе за брането и износа на зелени плодове) и царевицата, включена в понятието “печени зеленчуци”.

Наливната бира. Наливната бира в САЩ е една дълга история, която е на път да се превърне в страстна, любовна и до живот. За мой късмет навсякъде предлагаха oktoberfest brew – червен, ароматен ейл.

Красива, чудесна пица с истински пеперони и моцарела.

В близък план и с фотографски ефекти.

Дели с много квартален вид и домашно приготвени сандвичи.

На места в Лонг Бийч могат да се открият прекрасни ресторантчета с масички на улицата в стари сгради.

За съжаление, поради естеството на посещението ми в Калифорния нямах много време да изследвам храната, но общото ми впечатление е: невероятни плодове, страхотно телешко и омайна бира. Повече – в следващия пост за Ню Йорк.

Снимките, които не касаят пряко хранително-вкусовите ми впечатления вероятно скоро ще се озоват в другия блог.



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

7 comments

  • Сладкото нещо много прилича на нещо, което видях един бразилец да прави на Грийнуич маркет. Тестено, пълнено с някакъв крем, овъргаляно с захар с нещо и после пържено в много силно нагорещено олио. :? http://lh3.ggpht.com/_dnJNj7m1hgU/TLnLUl-7qaI/AAAAAAAAMGs/Gndc6zpaEhk/s720/IMG_9036.JPG

  • Доротея

    Във Варна правят churro в едно малко бразилско fast food заведение срещу McDrive. Предлагат ги както оваляни в канела и захар, така и без тях. Отделно ако има няколко вида крем и като си избереш, ги пълнят пред теб с една машинка. Вкусно е, но и доста мазно.

  • Ето още една причина да искам скоропостижно да отида и до Варна! Пратете ги тия бразилци малко и насам :)

  • И аз за чуро да се обадя — ядох в Мадрид от улична сергия :)

    Иначе за храната в Щатите… ех. Всичко има наистина. На нас любими ни станаха “пържолените къщи”, където те питат какво месо искаш, от коя част на животното да е, колко голямо парче си готов да изядеш, колко изпечено да е, с какви сосове и подправки да е обработено предварително… А, бе, всичко по твой вкус правят. А не като тук, дето все едни и същи (полуовъглени според мен и сурови според Тото) безвкусни късове месо ти сервират.

    Салатите заслужават цяла ода. Правят ги главно с много зеленища, но ги допълват с всякакви прекрасни неща — пресни или сушени плодове, много странни подправки, фантастични ядки, дресинги… И всичко идва в огромни порции, разбира се :) Редовно се случваше да не мога да изям САЛАТАТА, камо ли да почна основно ястие. До десерт почти никога не стигах.

    Поръчвахме си няколко пъти пица. Отваряш си сайт и почваш културно да кликаш: един-колко-си инча голяма, с тънко/дебело тесто, половината с един-какви-си продукти, другата половина с други. След нула време получаваш заветната кутия на прага си и почваш да разбираш защо готвенето не е популярно сред американците.

    Отивам да си взема един чийзкейк, че почнах да се отнасям и да преглъщам твърде интензивно :)

  • Уф, много са вкусни тези churros! Мадридските ги обожавам, от количка на улицата. Знам, че имат десетки варианти – в размер и добавки.
    Не знам кога най-накрая в София някой ще се сети да направи истински steak house, ама без “гурме” амбиции, семпличко и вкусно. Всъщност май няма да е скоро, тук с месото има основен проблем. И изобщо, уж само се пръкват нови заведения, а все едно и също, жалко.
    Другият проблем е, че тук под “fast food” се разбира само и единствено сандвич, другите му форми трудно просъществуват.
    Отплеснах се – страшни снимки!:-)

  • Аааа не може, вече всичко е гурме! Това си говорихме онази вечер – скоро пилешките крила, ще ги сервират по едно с голяма чиния!

  • @Събина, ние както винаги сме с 5 години назад :) Сега всички бягат от “гурмето” като понятие и сервират цвекло с варена риба, всичкото “местно”. Надявам се обаче да пропуснем точно тая мания, ако може. Т.е. да е с местни продукти, но да запази всякакви средиземноморски и азиатски влияния.

    @Мария, благодаря за снимките :) И за мен липсата на добро месо и на всякаква култура в приготвянето ми е основен проблем…

    @Антония, порциите са големи, обаче се оказа, че човек може да си поръча половин салата. Мен повече ме притесняваха огромните количества хляб в бургерите, просто защото обичам повече месо. Но пък ядох най-вкусното телешко в живота си, при това почти недопечено, точно по мой вкус :) За моя изненада тук в 5то Авеню ме попитаха какво да е месото, иначе аз се опитвам да си кажа, но дори в любимия Комерсиал като поискам недопечено, rare, полусурово (всякакви комбинации пробвах), ми носят почти подметка.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *