Японските цитруси

Днес публикуваме нов репортаж от специалния пратеник на “Гладната акула” в Япония Бени, която този път ни среща с интересни, непознати нам японски плодове.

Отдавна ми се искаше да напиша за японските цитруси, въпреки притеснението, че на никого няма да му е интересно да чете за нещо, което никога не е виждал, помирисвал и вкусвал. В представите на средностатистическия чужденец словосъчетанието “японска кухня” рядко съдържа в себе си представата за цитруси и при все това те са на голяма почит в Япония. На островите Кюшу, Шикоку и Окинава се отглеждат десетки видове от тези плодове, с период на узряване между август и януари. През декември щандът за плодове и зеленчуци в супермаркета започва неусетно да се пълни с жълти и оранжеви слънца, които бях надлежно закупени и дегустирани, а ето и резултатите:

1. Декопон

Размер: колкото средно голям протокал.

Сладост: 4/5.

Семки: не.

Цена: около 200 йени/брой.

И още: декопонът по форма напомня леко издължен към върха портокал, с пореста, тънка, жълтеникава кора. Отвътре е оранжев, целулозната люспа е съвсем незабележима. Бели се лесно, но трябва да внимавате, понеже е много сочен и пръски сок хвърчат навред. Личен фаворит. Оказа се, че е сорт, култивиран в Япония, и че много строго се следи за това плодовете, носещи годро титлата “декопон”, да спазват всички условия за сладост, киселинност, размер и т.н.

2. Понкан

Размер:  колкото едра мандарина

Сладост: 3.5/5

Семки: много

Цена: около 60 йени/брой.

И още: понканът е роден баща на декопон. За разлика от сладкото си чедо, люспите му са доста жилави и ако ви мързи да ги белите (както мен, например), сладостта бива притъпена от усилията да сдъвчете парченцето. Бели се доста лесно и без нож. Кората не е много дебела, на цвят е оранжева, също като плода. По произход идва от Индия. На вкус напомня добре узряла на клон, а не в щайга на товарен кораб мандарина.

3. Ийокан

Размер: колкото голям портокал

Сладост: 2.5-3/5

Семки: срещат се, формата им е издължена като чепик

Цена: 70-90 йени/брой

И още: близките ни срещи с ийокан-а се случиха около една бутилка сангриа, чиято сладост той успешно допълни с отчетливия си кисел вкус. Кората му е дебела, но се бели лесно с пръсти. Люспата е тънка, но жилава. Отвън е оранжев, а отвътре жълт. Това е плодът-загадка. Счита се, че е бил открит за пръв път в края на 19 век на територията на днешната префектура Ямагучи в Западна Япония и по тази причина се счита, че произходът му е местен.

4. Хассаку

Размер: колкото уважаващ себе си грейпфрут

Сладост: 2/5

Семки: да

Цена: около 100 йени/брой

И още: както ийокан, хассаку се води за местен японски цитрус, родом от префектура Хирошима. На вкус напомня грейпфрут, но не е толкова горчив. Ароматът му е по-близък до този на лимона. Дебелата кора и плътната люспа намекват, че е по-добре човек да се въоръжи с нож, ако иска да стигне бързо до самия плод. Кората и плодът са жълти. Хассаку е името на първия ден на осмия месец по лунния календар (около средата на септември по слънчевия) и плодът е наречен така, понеже от този ден нататък се е считало, че става за ядене.

5. Танкан

Размер: колкото мандарина

Сладост: 3.5/5

Семки: има

Цена: около 40 йени/брой

И още: ароматът му е много особен. По произход е от южните части на Китай. Бели се със зор, кората е гладка, на цвят оранжева с тъмно-зелени петна. Плодът е красив, наситено-оранжев, люспата е тъничка и незабележима. Още един личен фаворит. Много е сочен, със сигурност биха се получили страхотни коктейли от него.

6. Юдзу

Размер: колкото голям портокал

Сладост: ммм, няма

Семки: много

Цена: около 100 йени/брой

И още: и още може да се каже много. Юдзу е личен любимец, но за разлика от танкан и декопон, той не е десертен цитрус, а се използва предимно като подправка и за лечебни цели. В деня на зимното слънцестоене, когато двата свята се сближават и човек е най-близо до света на духовете, е прието да се яде тиква и да се слага юдзу във ваната, защото се счита, че това че му помогне да укрепи здравето си (така пишеше на щанда за плодове в супермаркета на 21 декември). Юдзу доби популярност в последните години и в европейските кулинарни среди. По произход е китайски. Плодът е грапав, жълт, кората е средно дебела, отвътре също е жълт, с мнооооого семки, та човек трябва да внимава, като го изтисква върху салата, понеже семките му горчат доста.

7. Кинкан – златен цитрус (кръгъл кумкват)

Размер: колкото чери домат

Сладост: 4/5

Семки: 3-4 в един плод

Цена: около 20 йени/брой

И още: ужасно скептично подходих към кумквата, но черногледството ми за щастие не се оправда. Плодът е сладък, сочен, оранжев и тънкокор. Отвътре белее и всъщност това, което е ядливо, е люспестата част, примесена с малко сок. Семките са 3-4, но са достатъчно на брой, за да изглеждат много. Най-добре е да се яде с лъжица; а ако се изгребе половината и се напълни със сладолед… сигурно цена няма да има. След малко четене в интернет се оказа, че не е чак толкова екзотичен плод това, ами е кумкват, родом от Китай. Дори го отглеждали били на остров Корфу. В японските интернет страници имаше доста такива, които обясняваха как се яде, така че може би не е толкова популярен тук.

Надявам се, че Ви е харесало лекото надзъртане в хранителната кошница на японците. А аз отивам да изям още три цитруса, за да проверя дали е вярна градската легенда, че на човек, който изяде 10 мандарини, му пожълтяват дланите. Не питайте защо!  (допълнителна информация беше почерпена от страниците за съответните плодове в уикипедия).


Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: