Зимна шакшука

Точно тази шашкшука е зимна, основно защото се случва в една вече безкрайна зима, която явно смята да ни тормози и през март, и защото е с консервирани домати, вместо с пресни, а чорбаджийките са заменени със сирийско чили. В момента, в който условията позволяват, ще документирам и една с печени чушки, с няколко от онези доматчета, на които баба ми викаше “за консерва” и една-две чорбаджийски чушки.

Шакшуката е популярна най-вече като любим закуско-обяд в Израел, но всъщност идва от Магреба, и в буквален превод от берберски звучи като бърканица или миш-маш. Като съставки изобщо не се различава от нашенския миш-маш или турския менемен, но най-използваната техника повелява яйцата да са на очи, а не бъркани, въпреки че традиционните рецепти за шакшука са толкова, колкото израелски и тунизийски баби има по света.

Тази гозба е идеална за късна закуска, особено ако предната вечер е била посветена на дегустация на отбрани вина от Испания, Португалия и България и ако събитието позагуби дегустационния си характер от един момент нататък.

За това ястие ми бяха необходими: 7 яйца, 1 консерва от 400 грама белени домати, 2 средни глави лук, 5 скилидки чесън, 2 зелени чушки, 1 червена чушка, сирийско чили, 150-200 грама овчо сирене, магданоз, ким, червен пипер, черен пипер, зехтин, захар и сол.

Нарязваме лука, чесъна и чушките, аз лично специално за шакшука предпочитам да е на по-едро. В дълбок тиган загряваме зехтин и запържваме лука и чесъна заедно с една супена лъжичка смлян ким. Добавяме червените и зелени чушки, много малко вода и захлупваме, докато намекнат. Изсипваме доматите, вода наполовина на обема на консервата и оставяме да поври на среден огън десетина минути.

Подправяме с малко черен пипер, една чаена лъжичка захар, червен пипер на вкус и още малко ким. Капваме от чилито (което е с вкус на млени чорбаджийски чушки от туршия, за него трябва да напиша отделно представяне) и разбъркваме добре. Аз лично предпочитам да остане повече сос, и затова още поне 1-2 пъти добавям малко водичка.

Докато тигана е на котлона чукваме яйцата вътре, като дори да се спука жълтъка, няма страшно, тъй като пак ще стане вкусно. Захлупваме отново с капака и държим, докато яйцата станат по наш вкус – с течен жълтък или съвсем твърди.

След като свалим от огъня, наръсваме с натрошено овче сирене и магданоз, както може да се види от снимките, нашата шакшука е намагданозена наполовина, тъй като на този свят съществуват и хора, които не ядат мерудия, колкото и невероятно да звучи.

Аз обичам шакшуката с арабско хлебче или топъл, бял хляб и голямо количество леко подсолен айрян. След подобна късна обедо-закуска и чашка кафе се чувствам така, както вероятно Феникс се чувства, след като се възроди от пепелта.