Фокача ала путанеска

Пастата ала путанеска, или със sugo alla puttanesca е едно от тези ястия, които са придобили почти легендарен статут, и то не само заради чудесния си вкус, но и заради митовете, които витаят около името му (а то е доста дръзко).

Легендата разказва, че някъде в Южна Италия преди много години една дама с леко поведение трябвало да приготви паста за гости, но нямала достатъчно продукти, така че нахвърляла в тигана останалото по шкафовете – няколко маслини, малко каперси, домат, чесън, люта чушка и филенца аншоа и резултатът станал изнанадващо добър.

Има обаче и други, по-малко любопитни версии за появата на този солено-лют сос: Големият речник на италианския език казва, че “sugo alla puttanesca” е упоменат за първи път в романа на Рафаеле Ла Каприа “Ferito a morte” от 1961 година, а в библията си за неаполитанската кухня от 1977 година Жан Карола Франческони дава кредит на художника Едуардо Мария Колучи, който пръв адаптирал соса маринара по вкуса си.

Но най-правдоподобен е анекдота, който разказва как една много късна вечер, някъде през 50те в Иския Сандро Пети, плейбой от джет сета (сега си представете Марчело Мастрояни от някой ранен филм на Фелини) решил да сготви за приятели в ресторанта си “Rancio Fellone”, но открил, че всички долапи са празни, а в кухнята имало само четири домата, десетина маслини и каперси на дъното на едно бурканче.

Когато Сандро казал на приятелите си, че вечеря май няма да има, те му отвърнали “facci una puttanata qualsiasi”, или “направи каквото дойде”. И така, май тази вечер една легенда била родена.

Сосът путанеска е класика върху спагети, но също така може да придружава и плосък хляб, като фокача или скиачата и дори кус кус. Съставките обиновено са: черни маслини, каперси, осолена аншоа, домати, чесън и магданоз, но винаги можем да добавим нова или да махнем някоя от тях.

За тестото на една фокача са ни необходими: 225 грама бяло брашно, 1 ч.л. сухо чили, 1 ч.л. розмарин, 1 ч.л. морска сол, 1 ч.л. кафява захар, 1 1/2 ч.л. суха мая, 2 супени лъжици зехтин и 150 мл. топла вода.

За sugo alla puttanesca: 7-8 филенца осолена аншоа, 2 малки домата, 3 скилидки чесън, 1 супена лъжица каперси, 10 черни маслини, 2 сушени домата, 1 орех, 1-2 кръгчета лук, босилек, сол и черен пипер.

Честно казано, това е май най-доброто печиво, което съм правила до момента, като ми се получи след прилагане на следния алгоритъм: в съд смесваме брашното, подправките (чили, розмарин, захар, сол) и маята. Вливаме зихтина и водата на тънка струйка. Месим около 5-6 минути и оставяме топката тесто на топло, докато удвои обема си.

Между временно смесваме нарязаните чесън, босилек, маслини, сушен домат, добавяме каперсите  и натрошените орехи (просто имаше в долапа) и леко намачкваме.

Когато тестото е втасало достатъчно, домесваме още мъничко и го разточваме в овална форма. Слагаме в тава, надупчваме навсякъде с вилица и намазваме с малко зехтин цялата повърхност на бъдещата фокача. Отгоре изсипваме сместа от каперси, маслини и прочие и разстиламе равномерно.

Нареждаме филенцата аншоа, резенчета домати (с чери такива също е много вкусно) и нялколо кръгчета стар лук, наръсваме с още морска сол и пипер и слагаме в предварително загрята до 240 градуса фурна. Печем около 15 минути, като дебнем фокачата много внимателно, за да не стане някоя авария с толкова горещата фурна. При мен инцидента стана слава Богу, не с фокачата, а с пръста ми при ваденето, но важното е, че тестото стана перфектно – хрупкаво и червено отвън, меко и ароматно отвътре.

Наръсваме с пресен босилек или магданоз и няколко капки зехтин.

Няма да изреждам допълнително достойнствата на тази рецепта, защото по мое скромно мнение се получава нещо перфектно и просто трябва да се пробва. Да живее sugo alla putanesca, който и да го е измислил!

14 Responses to “Фокача ала путанеска

  • Путанеска, минестроне – все любими :)

    :P

  • жестоко!

  • А, да… и заради тия чудни рецепти (а и особено снимките към тях) в обедното полувреме… си за… пребиване!!!

    :D

    С’я познай какво ще ям, дано се справят от М-р Пица :D

  • O-O-O! Чудна! Така ми се прияде! първата снимка е великолепна!:-)

  • Еха, чудно! Не ги знаех тези истории, но те винаги допълват ястието приятно и мистично. Пък и има за какво да се говори по време на обяда. :-)
    Прекрасна рецепта! Подсети ме, че скоро не съм приготвяла фокача.

  • … и с тоз босилек.. мамма мия!

  • Албена
    8 years ago

    Красота!

  • hungryshark
    8 years ago

    Ех, мерси, че ви харесва :) Понякога като тръгне нещо, и си върви така докрая :)))

    Босилекът е също първата ми домашна реколта :)

  • Ммм, колко апетитно-изкушаващо! Непремено ще я пробвам в пълнозърнест вариант, но с какво да заместя аншоата, че не се погаждаме нещо с тази риба… Може би просто повече каперси и маслини… :)

  • hungryshark
    8 years ago

    Да, мисля че може и без нея, те повечето фокачи са даже по-скромни като гарниране.

  • палчетата :)

  • Здравейте, не можах да отворя линка с рецептите :(

  • мням, мням
    !!! !!!!

  • Елисавета
    7 years ago

    Магда, днес ще правя путанеската за четвърту път, тя е най-големият хит в нашето домакинство – като обявя, че ще я правя настъпва голяма радост, Господ чува твоето име многократно, а ти трупаш от онези монетки като Супер Марио !

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: