Полента крекери с мед и зехтин

Крекерите у нас имат статута на чипса и царевичните пръчици – нещо не особено вкусно, натъпкано с химикали и изкуствени аромати, с което човек може да се натъпче, когато огладнее или да го хруска с бира пред телевизора.

Всъщност, крекерите могат да бъдат нещо много по-добро – току-що изпечени, ароматни, хрускави бисквити, поднесени със сирена, плодове и вино – например във винарните по Средиземноморието още с първата чаша вино пристига и кошничка с дъхави хлебчета и крекери.

Понякога тестото за крекерите се прави с масло, сметана, бяло вино или настъргано сирене – пармезан, чедър и стотици други, подправя се с розмарин, ким, резене или пипер, а друг път рецептата е по-семпла, позволяваща бисквитките да се съчетават с по-ароматни сирена и колбаси и да подчертаят вкуса на виното.

От втория тип са и тези, които опекох онзи ден, приготвени с царевичен грис, мед и зехтин. За тях са ни необходими: 25 грама грис, 1 с.л. мед, 50 милилитра зехтин, 300 грама брашно, 1/2 с.л. бакпулвер и 3/4 с.л. сол.

Заливаме с около 100 милилитра кипяща вода царевичния грис, като 25 грама са горе-долу 3 супени лъжици и оставяме за пет минути да омекне и набъбне. Добавяме зехтина и меда и разбъркваме добре.

В друг съд изсипваме пресятото брашно, солта и бакпулвера и добавяме в тях грисената смес. Разбъркваме добре, като постепенно добавяме около 50 милилитра студена вода и омесваме с ръка до степен тесто. Месим го, докато стане гладко и го оставяме да постои поне 15 минути, като междувременно загряваме фурната на 180 градуса.

Разточваме тестото тънко и изрязваме с формички крекерите, като аз съвсем класически използвах чаша. Нареждаме ги в покрита с хартия тава, намазваме ги отгоре с четчица или с памук със студена вода и наръсваме с малко грис (или сол, или подправки). Печем за около 8-9 минути, докато се зачервят.

Бисквитите станаха хрупкави, с дъх на царевица, мед и зехтин и бяха изядени с бяло сирене, сладко от настъргани дюли и чаша шардоне. Щяха да са прекрасни и с малко чедър, но ухаеха толкова вкусно, че спасихме положението с каквото имаше налично, тъй като никой не пожела да отиде на пазар.