Супа от джанки

Едни от най-хубавите ми спомени са летните дни в Ловеч (за които съм писала много в Нож и виличка), където нашите ме експедираха още през месец май. Баба и дядо ходеха на работа и грижата за мен се падаше на прабаба ми Станка, която правеше най-хубавите летни манджи на света.

На една от тях обаче се мръщех, защото “супа от джанки” ми звучеше горе-долу като торта от спанак или яхния от мушмули, и обикновено правех всичко възможно да избегна тази част от обяда, което с баба Станка хич, ама хич не беше лесно, тъй като владееше многобройни стратегии и тактики за борба с детски инат.

Наскоро обаче ми се прияде точно това лятно ястие, докато минавах покрай един магазин, в който подаваха зелени джанки на умопомрачителната цена от няколко лева килото (сигурно и тях карат от Чили, м?) и насред една от първите жеги аз пък направих първата си супа от джанки.

Продукти: около 100 грама или една голяма шепа джанки, 1 малка тиквичка, 1 среден морков, 3 стръка зелен лук, 2 малки домата, 3 скилидки чесън, половин кафеена чашка ориз, копър, олио, щипка червен пипер, сол и кисело мляко за сервиране.

Нарязваме всички продукти без джанките, а доматите настъргваме. Ако трябва да спазим класическата технология, първо лучецът е добре леко да се запържи, но от съобръжения за здравословност тази стъпка може да бъде избегната (след което обаче вкусът никога не е същия).

Слагаме абсолютно всички продукти в мазнината с лука, включително солидна доза наситнен копър заедно с дебелите дръжки и доливаме вода. Оставяме да къкри, докато всички зеленчуци (и плодове) са поуврели, като гледаме джанките да не се разкашкат. Добавяме ориза. След като и той е готов, подправяме със сол на вкус, червен пипер и още копър и сваляме от огъня.

Вкусът стана съвсем, ама съвсем същия.

Има два начина да се хапне тази киселка супа – топла, с лъжица кисело мляко или добре изстудена от хладилника, пак с гъсто кисело мляко, като за незапознатите горещо препоръчвам да пробват втория начин.

Ех, къде сте бабо и прабабо, да ме видите!

18 Responses to “Супа от джанки

  • Мммм, върна ме директно в детството! И моята баба в едно Ловешко село правеше подобна супа – със зелен боб и джанки, сервирана студена под лозата в двора… И таратор с вода, копър и джанки, който жадно поглъщахме след часовете игра под слънцето… Носталгия…

  • Обичам джанки в ястие и последното, което готвих бе телешко
    с пресен грах и няколко джанки за разкош:)
    А тази супа е прекрасна!

  • а аз се разревах, защото и моята любима баба, която почина миналата години, праваше такава супа. признавам, досега не бях плакала, четейки кулинарен блог.

  • Тази супа не ми е позната, но майка ми прави една гозба с пресни картофи, зелен боб и джанки. Много си я харесвам. :)
    А супата звучи, като нещо, което определено ще ми хареса! ;)
    Поздрави!

  • Хе, Маги,
    не съм яла никога такава супа. Предполагам е леко резлива и много вкусна, щом е от сливи и с кисело млекце….хъммммм, страхотно.

  • Леля прави подобна супа и много я обичам! Задължително ще пробвам и тази рецепта! Звучи ми доста лятно и диетично:)

  • tcvetelinka
    13 years ago

    Най-яката супа за летните жеги

  • hungryshark
    13 years ago

    Супата наистина е леко киселка и точно за жегите… Дайте насам обаче всички останали рецепти с джанки!!!

    Пете, и моята баба си отиде миналата година и сега готвя нейни любими неща и си мисля колко би и харесало това….

  • Хрис
    13 years ago

    И аз съм от Ловеч и съвсем бях забравил, че баба ми някога редовно ни правеше подобна супа :)

  • hungryshark
    13 years ago

    А кой ще даде рецептата за манджата със зелен боб? :)

  • Тук се сетих пак за рецепта от района – градинския таратор, в него също се слагат джанки

  • Потвърждавам, че по Врачанско имаме манджата със зелен боб и джанки. Освен това имаме и зелева чорба с джанки – общо взето това ми е асоциацията за край на зимата :)))

    Ако докопам джанки в тоя пуст Тел Авив, ще наготвя абсолютно всички рецепти от коментарите :)))

  • Михаела
    11 years ago

    И мен върна в детството, но не със супата, защото виждам подобна за първи път. И моята прабаба се казваше Станка, и тя имаше хиляди начини да ме накара да хапна, когато не искам, а най-любимият ми беше да ми разказва за нейните 7 сестри, от които най-силната била баба Годе, която можела да разклаща плачеща върба с една ръка. Ех….спомени…

    • hungryshark
      11 years ago

      Много хубав спомен :)

      • Михаела
        11 years ago

        Вие ме върнахте към него. Благодаря! <3

  • Красимира
    10 years ago

    Получи се супер!

  • Ще се пробва! Моята баба Ирина слагаше по няколко джанки в тиквичките с ориз и аз все се цупех. Но вече и аз планирам да пробвам ;)

    • hungryshark
      8 years ago

      Тиквички с ориз и джанки и аз планирам да направя, в Ловеч му викаха “пирян”, с и без джанките…

Ще се радвам на всяко мнение :)

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: