Конфитюр от домати и праскови, леко лют

Обикновено, когато пиша пост за храна тръгвам с ясното и твърдо убеждение, че рецептата ще доведе, след приблизително и интерпретативно следване до нещо много вкусно, но честно казано, в момента не знам какво да кажа.

Резултатът от готвенето ми е нещо като конфитюр, нещо като чатни, ароматно, солено, сладко, кисело и люто – комбинация, която обърква сетивата на необръгналия към подобни усещания съвременен човек, който дели храните на сладки и солени и все още не мога да преценя, въпреки че ми е вкусно, с какво да комбинирам и как да възприемам сладкото.

В момента, в който видях рецептата в Delicious Days вече бях готова да хукна до пазара за домати и праскови, но се въздържах с усилие до следващия ден. Никол Стич е един от любимите ми кулинарни блогъри, а и сладкото на снимките изглежда доста апетитно, което обяснява донякъде ентусиазма ми. За сметка на това аз все още не мога да си обясня нейния, на половината западен свят и на цял Бруклин ентусиазъм по затваряне на буркани с туршия, айвар, пинджур и прочие, може би защото у нас все още голяма част от населението разчита на консервираните домашно храни за прехраната си поради нисък жизнен стандрат и бабите и майките, които стерилизират по пет хиляди буркана не виждат нищо хипстро – гастро в извънредния труд, който полагат всяка година.

Все пак, модата на консервирането в по-напредналия свят е поредното доказателство, че тенденциите в храненето са на път да затворят пълен кръг.

Опитах се да следвам рецептата буквално, но не ми се получи съвсем, затова ще се наложи да предам и моята версия.

Купих 4 средни, по-твърди праскови и около 800 грама домати. За съжаление точно в същия ден не успях да открия никъде от така наречените домати “за консервиране”, сан марцано, така че се задоволих с добре узрели, домашни домати (което не е по-доброто решение). Взехи и 2 люти чушки и 1 лимон.

Обелих и нарязах на кубчета прасковите, с доматите постъпих по същия начин, само че почистих, доколкото можах семките и сока и накълцах наситно лютите чушлета. В дълбок съд смесих всичко това, сока от 1 лимон, около 700 грама захар, 1 чаена лъжичка сол, 1 супена лъжица ябълков оцет, малко канела и сух кориандър и поставих върху силно нагорещен котлон.

В рецептата си Никол пише, че е варила нейното сладко около 5 минути след кипване, но поне при мен това беше напълно невъзможно, защото от сока на плодовете сместта се втечни ужасно много, така че вря поне 50 минути, като междувременно изчистих доста пяна. След това процедурата е ясна – в бурканчета, може и да се стерилизират.

В интерес на истината, конфитюрът е вкусен, дъхав и изглежда много красиво. Понятието “сладко от домати” не ми е непознато, случвало се е да опитвам в Ловеч, баба ми не правеше, но носеха вкъщи и тогава ми беше все така странно. Към момента съм пробвала моето произведение с пържоли на тиган – твърдо не, бяло сирене – по-скоро да, хляб и масло – съвсем да и с някои видове сушени и пушени меса като прошуто и шунка – хммм, май да.

Всъщност да харесваме комбинацията сладко – месо е заложена дълбоко в нас, преди захарта да стане достъпна през 19 век и Огюст Ескофие решително да раздели десерта и сладкото от всички останали ястия, хората хилядолетия са се хранели сушено месо с горски плодове (например на пемикан), шунка с мед и дивеч със сос от боровинки.

Затова и комбинацията с обработени меса май е най-приемлива, за желаещите да пробват, аз в близко време ще се въздържа от подобни експерименти, поне докато свършат двете останали бурканчета.

4 Responses to “Конфитюр от домати и праскови, леко лют

  • Борис Йорданов
    6 years ago

    Сигурно и “Рома” щяха да ти свършат работа, не бях чувал или виждал сан марцано преди да прочета това, но явно е нужен сорт с високо съдържание на сухо вещество и малко семена :)

  • hungryshark
    6 years ago

    Точно такива, най-обикновени, и за зла беда същия този ден нямаше никъде освен едни много смачкани и загнили, а аз си бях навила на пръста да варя туй чудо :)

  • Мариана Драганчева
    6 years ago

    Получи се върховен конфитюр!
    Не устояхме и го пробвахме топъл с прясно, неосолено още сирене /купих тази вечер от кварталния млекар/. Направих малки промени и не се наложи да сгъстявам дълго. Като нарязах доматките ги прецедих през едра цедка. Сварих ги заедно с чушките и прибавих нарязаните на тънки полумесеци и засипани със захар праскови, за да останат цели парченцата. Освен пръчка канела прибавих и две карамфилчета за аромат, вместо кориандър /ненавиждам ароматът му/.
    Благодаря за прекрасната идея!

  • hungryshark
    6 years ago

    Много се радвам, че Ви е харесал :)

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: