Терминологично за храната

Този текст първоначално не беше замислен в този му вид, а като хейт към думите на една новопроизведената в съпруга на медиен могул дама, за която храната е повече “фешън” и по-малко част от качеството на живот. И която смята, че като имитира колежките си от чужбина и купува local, непременно се храни органик, здравословно и природосъобразно (каквото и да е това).

В текста едва ли има нещо, което да не знаем, просто ми се прииска да събера накуп поне основните понятия, като със сигурност някои липсват, а други са непълни, но и така стана ужасно дълго.

Що се отнася до веганството и вегетарианството – в никакъв случай твърдя, че това са нездравословни режими на хранене, просто сама по себе си никоя диета не може да е пълноценна и изисква мисъл и усилие, а отказът от животински продукти – още повече (както и религиозните, етичните и тн. режими).

Често си мисля, че сме се докарали дотам, че за да се храним нормално, трябва да се образоваме ежедневно и да изчитаме тонове статии, специализирана литература, информация за производители и етикети, но поне имаме нещо, което предците ни са нямали – достъп до огромни масиви от информация.

Напоследък храненето, продуктите и различните кулинарни трендове са модна тема. Това обаче води до волни интерпретации и смесване на различни практики, наименования, сертификати, начини на отглеждане и хранене. Био, органик, еко, здравословно, местно, веган, традиционно, супер – всичко това е един нов и интригуващ свят, който обаче съвсем не е едно хомогенно цяло. Различните понятия често се бъркат, като храната се превръща повече във фешън, без да се отдава значение на мястото и качеството на живот на всеки един човек, а и на цялото общество.

Храненето не е хоби, мода или забавление за свръхбогати, свръхотегчени дами, а политика, икономика и естествено – здраве. В свят, в който част от хората преяждат с храни, отдавна са спрели да имат вкус на истинските мляко, месо, плодове и зеленчуци, където на едни места се изхвърлят ежедневно тонове годни продукти, а на други деца умират от глад, информацията и ангажираността трябва да са отговорност на всеки, за да могат да се правят правилните избори.

По тази причина ще разгледам някои базови понятия, които съвсем не изчерпват необятната тема за храненето:

Здравословно 

Здравословното хранене е всяка диета или режим на хранене, който доставя на организма необходимите енергия, витамини, минерали, микроелементи, фибри и други вещества, избягва токсини, химикали и вредни съединения, като в същото време намалява рисковете от редица болести (сърдечносъдови, рак, диабет), подобрява общото здраве, в резултат на което човек е бодър, активен и работоспособен. Има безкрайно много диети – за различните възрасти, при различни зравни рискове, религиозни, културни и други, като няма правилно или неправилно, стига здравето да не страда от начина на хранене.

Био, устойчиво, местно, вегетарианско, кашерно – нито от тези понятия не гарантира здравословно и пълноценно меню. Ако човек с висок риск от сърдечносъдови заболявания се храни с местни или биологично произведени яйца и сирена, холестеролът му все така ще продължи да се качва. За сметка на това малки деца, подложени на строг вегански режим, може да пострадат сериозно, отново заради същия холестерол, но този път поради липсата му.

Био

Биологичното земеделие е система, която има за цел да осигури на потребителите прясна, вкусна и естествена храна, като в същото време отчита и уважава естествените природни цикли. Целта е да се сведе до минимум човешкото въздействие върху околната среда и да се осигури функциониране на земеделската система по възможно най-естествения близък до природата начин.

Ограниченията върху използването на пестициди и изкуствени торове, антибиотици за животни, хранителни добавки, спомагателни вещества в преработката на храните, както и други добавки от този тип са много стриктни и е абсолютно забранено използването на ГМО. Използват се животински тор от същата ферма за обогатяване на почвата и фураж, произведен в самото стопанство, а отглежданите сортове и породи са местни, устойчиви на заболявания.

Към момента добивите от биологично земеделие са по-ниски, отколкото от индустриалното, което оскъпява продукцията и я прави недостъпна за големи социални групи.

Биологичните производители, преработватели, храни, продукти, ресторанти и други се сертифицират от държавни органи, независими институции и други, като този сертификат гарантира на потребителя, че наистина консумира и употребява биологична продукция. Биологичното производство по принцип гарантира и възможността за проследяване на произхода на продуктите, но това рядко е постижимо без съществени усилия.

Органик, органично

В България органично и органик са синоними на биологично. Някои от етикетите и сертификатите може да носят в наименованието си organic поради използването на различна терминология в отделните държави и региони (например в английски говорещите).

Еко

Никъде не съществува официален еко сертификат или практика, правилните термини са устойчив и биологичен. Поради непознаването и смесването на понятията доста често производители обозначават храни като „еко” (което не е забранено), като по този начин може да заблудят потребителите, че купуват биохрани.

Веган

Вегетарианството и веганството са хранителни практики, които изключват частично или изцяло от менюто продукти от животински произход по религиозни, етични или здравословни причини. Да не ядеш месо съвсем не означава, че диетата ти е здравословна, устойчива или био. Истина е обаче, че в момента повечето храни в специалицираните биомагазини са насочени главно към вегетарианците и веганите.

Суперхрани

Това се храни, които имат по-високо ниво на ценни съставки (витамини, минерали, микроелементи). Според това определение дори лимоните и боровинките са суперхрани, но много често производители и търговци спекулират с псевдонаучни твърдения. Храните, които се рекламират като панацея, не могат да заменят балансираното хранене, единствено могат да се използват като добавки, при това най-често без доказан ефект.

Местно (local)

Това e такова производство на хранителни продукти, което се извършва в региона на консумация, най-често в радиус максимум от 60 километра. Целта е социалното и икономическото развитие на региона чрез подпомагане на дребни фермери и бизнеси, като в същото време храната е по-качествена и прясна. Консумацията на местна продукция също така има положителен ефект върху околната среда, тъй като късите разстояния означават по-малък въглероден отпечатък. У нас до скоро имаше законови ограничения, които не позволяваха на производителите да продават храни без посредник.

Устойчиво

Устойчивото земеделие е практика, която използва принципи на екологията, баланса в отношенията между организмите и между човека и околната среда, като целта му е освен да произведе качествена продукция, също така да използва по-ефективно природните ресурси, да повишава качеството на живот на фермерите, да допринася за икономическото развитие на региона и обществото, да подобрява качеството на околната среда и естествените ресурси. Голяма част от принципите и методите са подобни или идентични с тези в биологичното земеделие, което е част от усточивото развитие.

Устойчивото земеделие може да е биологично, местно или нито едно от двете. Устойчива практика например е да не се купуват от домакинствата и ресторантите застрашени видове риби от другия край на света, като някои видове тон, а консумацията им да се замени с такава на други видове (скумрия).

Домашно

Логично това е производство, което се извършва в домашни условия Съвсем не е задължително да е местно, устойчиво, био и здравословно, даже напротив – рисковете от лоша хигиена и лоша технология са по-високи, особено при алкохол като ракия и вино, меса, яйца и други. За сметка на това продуктите и вкусовете им не са унифицирани, така че купуването и консумацията не трябва да се избягва, но да се извършват с едно на ум.

Наследствена, традиционна кухня (heritage)

Един от последните трендове в храненето, който обръща огромно внимание на културното наследство, и собено на частта му, свързана с отглеждане, приготвяне и съхранение на храни. Издирват се и се възстановяват древни, забравени рецепти, използват се позабравени в индустриалния свят продукти (например сърце, кръв и далак), готви се със стари техники като опушване, изпичане в глина, консервиране и др. Целта е не само съхранение на културното наследство – местно, регионално и национално, а и връщане към истинската, полезна, балансирана храна. Използването на древни растителни сортове обаче невинаги е по-добро от това на модерни, които са по-хранителни и по-богати на ценни вещества.

Каквото и да изберем за себе си, както и да решим да се храним, тъй като дори вредните практики са личен избор, е добре да се интересуваме откъде идва храната ни, какво се случва с нея и дали наистина получаваме всичко, което обичаме и от което имаме нужда.

12 Responses to “Терминологично за храната

  • Прибирах се от Турция и на летището в Истанбул се запознах с един български турчин, моряк, който се прибираше от Китай към дома (село край Исперих). Лаф-моабет (обичам да се запознава, с хора по летищата и самолетите), пък и все пак е моряк, нали се сещате колко разкази мога да изкопча от него ;)
    На него мечтата му беше да се прибере и жена му да му направи боб с наденица :) (беше му писнало от храната на Югоизточна Азия – готвачът им бил бирманец)

    Та така по въпроса с храната и нейните ограничения :)

  • “обичам да се запознаваМ”

  • но пък предците ни са имали достъп единствено до собствените си градини, което с липсата на достъп до амониева селитра и други неорганични торове е най-добрата комбинацията според мен. :) аз помня тези времена, когато баба тореше с пилешка или овча тор и у нас не се купуваше нито един домат. уви, това е кански труд.

  • По времето на баба ми (Бог да я прости) населението на Земята е било под 3 милиарда. Даже в рамките на моя живот от 4 станахме 7 милиарда. Няма да стане с градинки без азотни торове, освен ако не изорем и склоновете на Хималаите и не накараме 3 милиарда китайци и индийци да ги прекопават…

  • Хеле пък в Европа с нашата гъстота на населението (т.е.липса на пространство)

  • Баща ми се грижи за няколко ябълкови, крушови, дюлеви и сливови дръвчета на вилата му. Тази година засади и няколко лехи с домати, пипер и зелен боб. Просто няма такъв вкус. Е, количеството не е голямо :) колкото да не забравим истинските зеленчуци :)

  • @ЕОС, точно!
    Майка ми ся чубрица на вилата, е няма такъв аромат!

  • Супер, а правили ли сте сметка колко струват тези домати и дали могат да бъдат продавани? Баща ми ги полива с джезве – един по един. Освен за душевен оргазъм (и вкусов, де) – нищо друго не може да се прави с тези домати :)

  • hungryshark
    12 years ago

    Това е големият проблем, че при толкова милиарда хора в момента трябва да се използва интензивно земеделие. Все пак, трудно ми е да преглътна факта че на много неща в света се изхвърля и унищожава продукция, за да не се сринат цените.

  • Чашка
    12 years ago

    Живея в Германия, една от страните, като че ли, в които се зароди тая мания по “Био”, която аз лично намирам за абсурдна, но нито това е темата, която искам да отварям, нито пък са ми смешни хората, които купуват био храни. Ясно, че на всички им е писнало да ядат химии и пластмаси и всеки, който иска и има възможност, си търси алтернативата. Това че други хора злоупотребяват с това и печелят нечестно на техен гръб неприлично количество суми пак е отделна тема… и пак бая се отплеснах де…
    Тук сега има една така да се каже нова “мода”, не минава навсякъде, защото е забранено естествено, но в някои градове си се практикува спокойно и явно. Както и в града, в който живея. Става въпрос за събирането на зеленчуци и плодове с изтекъл срок (което не изключва банани, които дори не са имали време да узреят дори и са още зелени ?!!) от контейнерите (така се нарича тук, не си представяте основно и буквално кофи за боклук)на пазарите. Ясно откъде е тръгнало това, не е от това да показваш готиност или защото ти е било много скучно, но сега е малко по-различно вече. Хора от средна класа (предимно студенти), които иначе могат да си позволят моркови за 39 цента килото от супермаркет, ходят да си вземат от касетата пълна със здрави и вкусни, сладки морвови след затварянето на пазара, където те посрещат работници, които са доста по-услужливи и любезни от касиерките в Била, дори от Уикеда са възпяти. Та… каква ми беше мисълта: 39 цента – ок, ама после дали ти е кеф да ръфаш мутирали еднакви и безвкусни меркови, а? – Да бе, и дали “годните” все още моркови са по-здрави от онези вкусничките? Пак не. И какво? Един студент ще отиде да си купи от пазара моркови за 2 евро килото (минимум)? – да бееее…
    И кой ще смее изобщо да обвини някой, който прави подобно нещо?
    А някои ходят и в 5 сутринта по хлебопекарните да си вземат безплатно хлебчета от вчера…
    И това ли е лошо?
    Според мен е много по-ужасно, че на пазара “Красно село” например продават на “половин цена” в кашони пред сергиите, сложени да примамват и изнудват пенсинорите, домати, които видно ако изрежеш разваленото по тях, няма да остане нищо… не мисля, че трябва да се изкарват пари по този начин… но това да вземеш безплатно храна, която е годна и вкусна и иначе би била изхвърлена, заради отвратителния консуматорски начин на мислене… това е избор, който всеки може да си реши сам за себе си…

  • Разбирам, но не може ли Вегетарианците и Веганите да не им поставяме етикет. Просто нека ги приемем, че има хора които искат да си живеят по този начин.

    С най-добри чувства, всичко добро ви желая !!!

  • hungryshark
    11 years ago

    Най-често хората сами си поставят етикети, но това като че ли е естествено – имаме нужда да принадлежим към общност или племе.

Ще се радвам на всяко мнение :)

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: