Честит Ден на сандвича отново!
След като миналата година за първи път отбелязах Деня на сандвича, тази година повтарям, като празнуването му е на път да се превърне в истинска традиция.
По повода направих най-любимите ми сандвичи, с които порастнах, съзрях, а вероятно и ще остарея – печени филийки на парти грил с колбас и кашкавал. Тези са с шунка и ементал, но преди 25 години ементалът беше рядкост, а колбасите – най-често шпек, шунка и филе. През лятото ги запичам с резени домат отгоре и винаги, ама винаги ги заливам обилно с кетчуп, така, че всичко наоколо да се омаца неспасяемо. От естетически подбуди снимах филийките преди поливането.
Защо този ден ми е толкова любим?
Защото и аз като много деца отраснах с родители на работа и сандвичи на парти грила, след което се изхранвах в университета и на работа отново ту с домашни сандвичи, ту с хот дог и дюнери и накрая, на жизненото поприще в средата имам закостенели навици, които едва ли някога ще се изкоренят.
През изминалата година пуснах в блога сандвич с яйце и гостувах на lego lunch box, където днес много ентусиасти също отбелязват празника.
ех… как ме развълнува с тази снимка и текста под нея. Веднага изплуваха много мили спомени в главата ми :-). Бабата на моя приятелка ни ги приготвяше редовно и няма да забравя кашкавала, не знам защо, но беше винаги по-вкусен от този в къщи.
Благодаря за носталгичната нотка.
носталгична и отгоре – да разреваваш солидни зрели хора посред бял ден…
и какви само спомени вадиш на повърхността; сетих се за период, в който всяка сутрин баща ми (азиатец от най-дивите :) ) правеше мащабни количества от тези (голямо семейство, три деца, зоопарк чиста проба), неизменно поръсени с мадраско къри – подправка, която тъкмо беше открил :)
и почти нямаше вариант да излезеш за училище/работа, без да си клъвнал поне 1 сандвич с чаша чай.
категория comfort food, определено!
Храната има това качество – да отключва много силно спомени :)
Това май е единственото дето мога да го готвя без рецепта .Че даже експериментирам и се получават страхотни сандвичи – даже ако се постарая и красиво да ги направя стават и за приятели :)
Само дето тогава нямаше кетчуп Хайнц! Имах си обаче и аз една много любима рецепта на парти-грип: баба ми спедиално я взе от училище, щото казах, че закуската е много вкусна. А то е домашна пица – филия, намазана с лютеница, отгоре салам на ситно и кашкавал. Естествено на парти-грил.
Ха! Наближава тазгодишният ден на сандвича… Ще си го отбележа – постът тук много ме развесели – най-вече в частта с неспасяемото омазване с кетчуп! Дааа, такива ни бяха сандвичите, но пък си бяха топла храна!
Аз още ги обичам така :)