Малко от Торино

Италия е страната, която винаги посещавам с удоволствие, най-вече заради храната. Тя винаги и нявсякъде е минимум хубава, най-често много качествена и приготвена бавно и с желание. В цяло Торино, поне в центъра, около него и един малко по-краен квартал, където попаднах на парти, не забелязах нито една закусвалня от големите вериги. Може би има в моловете, но фаст фууд културата така и не е пристигнала по тези места, че да и се налага да си тръгва.

Не успях да отделя твърде много време на кулинарните си пристрастия, въпреки че за първи път бях в Пиемонт, но поне най-сетне имах възможност да хапна на улицата. След като едвам се добрах до Торино след най-кошмарното кацане изобщо в живота ми в Рим, първата ми мисъл беше за нещо питателно, живително и с лек алкохолен градус.

В кафетериите и баровете в ранния следобед бутилките за аперитива вече чакат наредени.

Всъщност, трудно е да се направи разлика между кафетерия и бар – и в двете предлагат панини, сладкиши, ристрето, бира, вино и аперитиви, а на бара непрекъснато седят подпрени, прави хора, които пият я кафе, я нещо по-силно с вестник или разменят клюки с бармана.

Спасението: 2 парчета лигурийска фокача, едната с аншоа, чери доматчета и зелени маслини, другата с няколко вида сирена и жълта чушка, полети обилно с една Menabrea (за бирите ще пиша отделно). Така го разбирам аз бързото хранене.

Фокачата от най-обикновена закусвалня е в пъти по-вкусна от тези в повечето заведения у нас с претенции за “италиански ресторант”. Аз пък след бирата и обяда се почуствах като възкръснала от мъртвите.

Гледка към обяда: мотопеди и велосипеди по италиански.

Ристретото, което помолих да ми направят за навън беше покрито с парче алуминиево фолио, после установих, че навсякъде латета, капучино и напитки to go се дават не с капачета, а с фолио върху пластмасова чаша. Харесаха ми и дупките за бъркалка или сламка.

Към еспресото – биското с кокос.

Тази година в цяла Италия, но особено в Торино като първа столица се празнуват 150 години от обединението и навсякъде има стикери, панделки, ленти, знамена, бюстове на Гарибалди и дори официални брандове на обединението, като официалното кафе.

За мой огромен ужас разходката в Торино е като непрекъснато излагане на 3D food порно – на всяка втора крачка има хранителни магазини, винарни и сладкарници с огромни, красиво подредени витрини, което изобщо не е честно, защото нито може да се изяде всичко, нито да се помъкне към България.

Вина и в отражението – чинкуеченто и алфа. 60% от колите в Торино са фиати, защо ли…

Вината са много и най-различни, в огромно разнообразие и количества.

И размери.

И консерви има всякакви – сирене с трюфели, зеленчуци, меса, риби и какво ли още не.

Сирена и салами.

Салами и сирена.

Марио Батали е протегнал пипалата си и към Италия, Eataly франчайзи има навсякъде, много ми е любопитно какво италианско може да привнесе в родината на предците си от Америка.

Витрините са по-модернистични, за разлика от местните (предишните снимки).

La pasta è architettura per la bocca – с тази сентенция не мога да не се съглася.

Сладкарница с ретро надпис Paradice, който ужасно ми хареса и ми навя много носталгия.

И също толкова ретро сладкишите на витрината и.

Вместо пържени пилета – фокачерии tipica ligure.

Истински уличен италиански сладолед: сицилански крем със захаросани плодове и двойна сметана. Точно тук моята вместимост свърши.

Магазинче за диетични и спортни добавки от 1934та.

А в този “Пица Кебап” така и не намерих сили да вляза. Защо бе, джанъм, чак такава еклектика?

Не, това не са компоти, а плодове в алкохол – например грозде в грапа.

И кайсии във водка.

И българче се снима във витрина.

Още колбаси, като този плюшен плъшок изобщо не знам защо е там, асоциациите хранителен склад – плъх не са от най-апетитните. За сметка на това желираното месо с яйца изглежда повече от привлекателно.

Кулинарно порно без край – този път още сирене. Краве, козе, овче, биволско, прясно, пушено, с подправки, без подправки, ох…

Всички кафенета са заградени приятно с прозрачни плоскости и оборудвани с гъби, което е чудесно решение за студеното време.

Ако не е солено, ще е сладко, и това навсякъде. Нямате сърце, бе хора!

Аспикът отново е на мода.

Както и руската салата.

Marrons glacés, които обичам много.

И кандирани плодове в шоколад.

И чудесни ресторнати из многобройните пасажи на Торино с газови гъби, паста, пици и какво ли още не. Денем из града има основно пенсионери и студенти, които лениво се припичат и четат по пейките, но рано сутрин и привечер всяко едно местенце – кафетериа, бар, траториа се запълва с хора от всякакви възрасти, минали да пийнат по нещо на крак.

С много топли спомени от телешко ангус в бяло вино, маринована сьомга, наливна червена бира, паста, сладолед и какво ли още не очаквам с нетърпение нова визита.

7 Responses to “Малко от Торино

  • отново опити за разваляне на трудовата дисциплина :)))
    прекрасни снимки, супер свеж пост, на плъшока и българчето пред витрина се смях с глас :)

    Магдалина, едно сирене с ананас и ядки от предишен пост ми се е загнездило в ума и страшно искам да опитам да направя. Идеи дали може да се осъществи с тукашни продукти, у дома, и евентуално как?

  • Ох, това ме довърши…

  • Толкова изкушаваща разходка :)
    Благодаря за споделеното !
    Тези сладурчета в аспик ме умилиха!
    Хубава вечер от мен!

  • Ние нали направихме две седмици в Тоскана и Емилия-Романа през октомври… Що месо и сирене изядох тогава – не съм вярвала, че мога да побера толкова храна :) Въобще не стигнах до пастата, честно казано, две лазани и едни спагети карбонара за целия престой пробвах, Тото и толкова не си поръча даже. Всички останали яденета следваха схемата: капрезе или екзотична супа (ечемичената ме изненада страшно приятно, риболита, говежда, каква ли не) за начало, месо (свинско, телешко или риба) за основно, сирена всякакви за десерт, ном-ном-ном, вкусно! Сладкишите вървяха със следобедното капучино, закуските бяха с невероятни кроасани за мен, отново сирена и колбаси за Тото… Добре, че се счупихме от ходене и малко плуване, иначе не знам колко милиона тона щяхме да се приберем у дома :)

    Ходихме на няколко открити пазари, места, където само производители продават директно продукцията си. И тествахме, тествахме… И храна, и пиене. Купуваш си стъклена чашка от организаторите срещу 5€. След което почваш да обикаляш по сергиите и да опитваш наред. Кианти след Кианти след Кианти, разнообразено със сицилиански вина за цвят, тук-таме някое Сан Дженовезе, Каповолто, Вернакиа, да не споменавам колко напълно непознати за нас разкошности имаше. Ако някой вкус ти легне особено силно на сърцето – купуваш цяла бутилка, разбира се. Цените почваха от 3€, средно бяха по 6-7€, но си взехме и едно Brunello di Montalcino 2006 (93 точки) за доста повече пари. И си струваше всеки цент!

    Снимала съм всичко, разбира се, ама не ми стига ентусиазъм да подредя кадрите – като ги погледна и ще ме тръшне депресията, че не съм там, в най-вкусната държава на света.

    (ПС: След всички обиколки на Италия, които си спретнахме, все повече се обърквам кой район е с най-прекрасната храна на света. Отначало Сицилия водеше с няколко обиколки, бързо бе настигната от Флоренция и въобще всички градчета в Тоскана, накрая Болоня La Grassa се включи със страшна сила в състезанието, последвана по петите от Ферара и Парма. Тото се кълне в змиорките на Равена, аз тая много топли чувства към едни молети в Римини… И освен в един хотел all inclusive, в който попаднахме случайно и само за една нощ, никъде не са ни сервирали некачествена манджа. Ех.)

  • Страшно ми хареса определението “кулинарно порно без край”. Ако знаеш само колко си права?! Италианците са направо с изкривено съзнание относно храната, понякога направо прекалено. Когато, например, се срещнат двама познати, веднага след дежурното “как си”, преминават към какво са яли снощи или на подробностите около някоя рецепта.

  • Цветен разказ. Красивичко е там.

  • hungryshark
    8 years ago

    Ех да, Италия една от държавите, които винаги са безкраен празник :)

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: