Малко впечатления от DiVino Taste 2011

Миналия месец се състоя първото издание на DiVino Taste във Военния клуб, като организаторите не само отговориха, но и надминаха очакванията ми за винено събитие на годината.

Тъй като много медии и блогове отразиха пространно събитието, а аз ужасно закъснях с това, ще се спра набързо на нещата, които ме впечатлиха най-много, придужени с малко снимки, чието качество е простимо, ако вземем под внимание обратно-пропорционалното качество на предлаганите вина. А хубавите бяха толкова много и толкова добри, че сърце не ми даде да ги подмина…

Военният клуб беше наистина най-подходящото място за провеждане на подобен вид дегустация/изложение, даже в сравнение с огромните халета във Франция, с подове, насипани със стърготини (за по-лесно почистване след голямото пиене и плюене) беше много шик. Е, не казвам че във Франция всички салони на виното са такива, но пък тези, земеделските имат едно особено рустикално очарование.

За мое огромно съжаление не успях да посетя лекции и уъркшопове, като особено ме е яд за водената от Керълайн Гилби за 9 нови български вина, но от всякъде чух, че са били на ниво и много полезни.

Керълайн Гилби

Споменах местонахождението и лекциите, сега като че ли ми остават избите и вината. Производителите, които участваха във винения салон бяха около 40, сред които както утвърдени имена, така и относително нови изби, които обаче се отличават с особено качествени, модерни вина.

Не знам дали ще успея да спомена всички, а и към края на първия ден, когато дегустирахме само червени ми се струва, че положението леко се замъгли, но за пореден път през последната година (след запознанство с вина на Енира, Вила Юстина, Драгомир и Варна) с чувство на приятна изненада установих колко нови, интересни и пивки видове се произвеждат у нас.

Може би пропускам някои, но особено ми допаднаха вината на Беса Валей, Боровица, Вила Юстина, Варна, Ямантиеви, Русе, Иво Върбанов, Кастра Рубра, Мидалидаре, Росиди, Санта Сара и Шато Бургозоне.

На Дамяница опитах много интересно ново розе, Сухиндол пък ме изненадаха също с хубави, интересни вина, предвид ниското качество на масовите им такива. Дегустирах приятни бели пенливи вина и хубави сладки отлежали вина (и двете са ми голяма слабост), както и добри вина от типично български сортове – рубин, мавруд и гъмза, които заради лоши спомени пренебрегваме често, а не би трябвало.

Големите производители също предлагаха интересни вина, но аз винаги си имам едно наум, особено като се отчете факта, че скъпите им вина са твърде скъпи, ако се направи сравнение качество/цена с такива на чужди производители. Това обаче е една друга тема.

По-интересно е къде могат да се намерят интересните вина на всички производители, които не се срещат лесно? Засега моят отговор е: във винарни, отделни ресторанти и Casavino, но се опитвам да събирам повече информация къде и какво се намира (например вина на Изба Варна се намират в супермаркета срещу входа на градината на Конфети).

Междувременно излезе втория брой на списание DiVino, в което има и класация на топ 50 български вина за 2011 година, като на първо място е BV на Беса Валей (Енира), по мое мнение, напълно заслужено. Останалите 49 можете да откриете в списанието, а аз оставам с очакването за следващия такъв салон – преживяване.

Този ми донесе най-ценното – нови открития и усещания.

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: