В началото на есента, докато снимах репортаж за Женския пазар за “Животът и други неща” попаднах на тези красиви, къдрави чушки на една сергия с поне още 10 вида.
Досега не бях виждала у нас точно такива и прерових целия интернет, за да установя какви точно са, като най-близкото попадение са ямайските люти чушки, но донякъде напомнят и на scotch bonnet, освен ако и двете не са един и същи вид.
Когато ги купих, бяха ярко зелени, но след известно време някои узряха до червеникаво, като зелените бяха прилично към силно люти, но червените са почти убийствени. Скоч бонет достигат до 100,000–350,000 единици по Сковил, като за сравнение халапеньото варира от 2,500 до 8,000. Почти отровна работа, но за сметка на това са много вкусни.
Естествено, ако бях поровила по-рано, можех да се опитам да приготвя нещо карибско, но се надявам, че чичкото и тази година ще засее.
И ние ги употребявахме лятото. Имат доста по-различен вкус от другите, все едно са комбинирани с друг зеленчук. Явно сме уцелвали все “приятно люти” по нашата скала;-)
Попадението на деня е зелена маслинова паста с халапеньос и червени люти чушки. Има и други разновидности, всичките се намират в Пикадили :)
Баба ми ги гледа. Точно тоя вид не съм виждал и в един магазин в квартала където във всеки един момент има няколко различни вида люти чушки и редовно зареждат най-разнообразни. Но имаха веднъж нещо доста подобно. Интернета нещо не е достатъчен да се ориентираш със световната чушкова ситуация.
В смисъл аз не мога да се ориентирам къде по световните класификации се намират българските сортове чушки и кое до кое е близо, такива неща.
Маги, ще намериш и тази година. Явно скоро са навлезнали в българския пазар, но щом до село са стигнали, значи добре се разпространяват :))
Нашите може би са се опрашили,същите камбанки са, но не бяха особено лютиви, да не кажа никак :)
Ще ми е интересно нещо карибско обаче :)
Поздрави и хубава, спорна седмица!
Ние отглеждаме тези чушки в нашата градина. Казват се habañero и са много основни в мексиканската/карибската кухня. Обичат да им е горещо, колкото по-горещо е лятото, толкова по-люти стават. При нас в Мемфис климатът е много мек и те си зрят чак до октомври, но определено не са толкова люти, колкото през юлските жеги.
Абе в крайна сметка не е на 100% сигурно какви са, кой знае какво ги опрашва от съседните лехи, но пък важното е да е вкусно :))))