Сладката на Ралица

В края на декември Ралица ме изненада много приятно със собственоръчно приготвени сладка – от череши и настъргани дюли, като най-вероятно всички вече са разбрали, че за второто съм склонна да премина доста граници, и в буквален, и в преносен смисъл.

Вече мога да потвърдя, че освен красиви (след като наснимах се оказа, че съм понапръскала бурканчетата с вода в желанието си да пооблагородя масата за готвене и снимане с малко вода и сапун), са и много вкусни, като черешовото сладко ми е някъде на 3то място по любов, като първото естествено се заема от настърганите дюли и вишните, а второ не се присъжда.

Ралица прави и много други видове, при това с домашни плодове и вари дори пелте, за което ми даде подробни инструкции как се приготвя. Винаги със си мислила, че това е висшия пилотаж (не броим сладкото от белени жълти афъски в негасена вар, но това е една съвсем друга тема, почти за дисертация) в уменията на баба ми и майка ми за сладковарене, но всъщност не звучи толкова страшно.

Освен това вече разбрах защо зимно време вкъщи трябва да има домашно сладко – трудно нещо може да замени пресните, зрели, дъхави, напечени от слънцето плодове, камо ли пък тези в супермаркета през зимата, но в бурканчето е затворено концентрирано голямо количество топло лято.

5 Responses to “Сладката на Ралица

  • Човек убивам за бурканче качествен рачéл. Неоткриваем е по магазините, а бабите спряха да го правят.

  • т.е. да захващам рачела, за да няма жертви? :) :)

  • Ама веднага, ако е възможно! :)

  • Има само една подробност – никога не съм опитвала такова нещо, та ще се наложи да се осланям на мненията на запознатите относно това качествен ли е, наред ли му е всичко :)))

  • Kalina Tsoneva
    7 years ago

    Здравейте, може ли да попитам къде мога да намеря да си поръчам някакво сладко в негасена вар, много ми трябва. Благодаря предварително :)

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: