Козе сирене в кора

Със същия успех рецептата може да се нарече и “Мини пайчета с козе сирене” или нещо съвсем трето, например “какво-ми-хрумна-на-едно-дайкири” (в интерес на историческата точност дайкири пи Ани, аз бях на плантърч’с пънч).

Цялата работа тръгна от там, че донесох едни питчици козе сирене, които французите с любов наричат crottins, демек дарадонки, сигурно не без основание. След известно чудене какво точно да ги правим, Ани стигна до решението, че иска да са запечени в кора, ама: да не е бутер тесто, да си го омесим сами и ако може, да е вкусно. Може, може, всичко може, само дето аз и тестото като че ли не сме били измислени на една планета, така че ми трябваше поне още половин час допълнително мъдрене как да стане тази работа, за да не съсипем сиренето, което вече заплашваше да се превърне в биологично оръжие за масово поразяване в хладилника.

По темата за масовите оръжия – всяко едно френско сирене, особено от непастьоризирано мляко може да докара хладилника до такъв аромат, че дори бирите след отваряне да миришат на нежна корсиканска овца. Решението е горе-долу едно и половина – незабавно изяждане или кратък престой, увито с много, много фолио.

Но дотук с лиричните отклонения. За тестото за 4 броя пайчета (примерно) ни трябват 250 грама бяло брашно, четвърт чаена чаша зехтин, половин чаена лъжичка суха мая, около половин чаша студена вода, сол и малко сушени подправки – розмарин, босилек, мащерка или направо herbes de province. Тъй като готвих на око, е възможно да ви остане малко, а тесто със зехтин за топлото време е по-добрата идея, иначе масленото може да ви изграе някой неприятен номер.

Размесваме брашното със сухите подправки и маята, добавяме зехтина и объркваме с вилица или ръце. След това добавяме малко по малко вода, докато придобие желаната конститенция. Месим няколко минути, след което можем да оставим за още десетина минути тестото.  Разточваме с точилка или разтегляме на ръка кръгчета  с размер, който да пасне на купичките в които ще печем, така че и да остане тесто за завиване на сиренето. Застиламе упоменатите купички с хартия за печене, слагаме готовите кори, парчетата сирене и и завиваме добре, както е показано на снимките.

Печем за около 15 минути на предварително загрята до 200 градуса фурна, или докато пайчетата се зачервят добре отгоре. В един момент сиренето започва да изтича, което не е лошо.

Сервираме като антре или към вино, със сос от боровинки или вишни или малко семпла салата. В нашия случай виното беше упоменатото в предния пост шардоне резерва на Errazuriz.

5 Responses to “Козе сирене в кора

  • Браво !
    Изглежда вкусно .

  • hungryshark
    5 years ago

    Мерси :)

  • Винаги ме увеселява как описваш отношенията си с тестото :))

    За масовите оръжия се смях с глас, защото си спомних и как лъчезарната Мария от Гастроном упорито настояваше да ми опакова сиренето отделно от останалите покупки, с един такъв особен поглед :))

    Предлагам друг път да не се чудиш и терзаеш, ами да заръчаш кога къде е нужно тесто, и да се съсредоточиш с оползотворяването му :)

    (благодарности за рецептата, тъкмо имам едно дребно масово оръжие в хладилника, и чака…)

  • hungryshark
    5 years ago

    Е, време е най-сетне да се науча да правя печива, не ми се мисли баба ми какво би казала :)))

  • Ех, нямам в момента от любимото чорапено-миризливо козе сиренце, но си имам прясно домашно краве сирене. Ще пробвам рецептата с него, пък каквото сабя покаже :))) Хубав остатък от неделята!

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: