Гастроном на малките пет

Съвсем ми беше изхвъркнало от главата, че още есента наснимах магазинчето на Мария (автор и на един от любимите ми блогове LaMartinia) Gastronome за френски хранителни и не само стоки, което отдавна вече не е новост за всички любители на хубавите неща.

Слава Богу, че съм вярна на принципа “по-дъбре късно, отколкото никога”, самата Мария може да ви разкаже как цяла година готвих, за да и гостувам в блога.

Разбира се, сега можете да откриете много повече неща, така че – бързо към малките Пет кьошета, а освен марсилския сапун може да се намери и друга био козметика.

Бири, безалкохолни, сайдер, ремулади, сосове, горчици – франсетата обичат да си угаждат и продуктите им обичайно са с много добро качество.

Френският сайдер например няма нищо общо с това, което у нас се продава под името на някакъв измислен лорд и със съдържание от захар, захар и още нещо, а си е едно приятно ябълково вино с малко и никакво съдържание на захар, защото и малките деца знаят, че при ферментацията тя се превръща в алкохол.

Pêle-mêle.

Кутийката от Перие с Дита фон Тийз замина директно в колекцията с интересни артефакти от настоящата епоха (все пак някой ден тя ще е отминала, а аз ще ги разпродам за баснословни суми в ebay), а приятели французи съветват при махмурлук да се изпие чаша от тази вода с резен лимон, ефектът бил мигновен. Най-вероятно е заради бързата рехидратация на съсипаното от шабли и шампанско тяло, но кой знае, може да има и нещо по-специално в нея.

Френските бири са приятни лагери, но тази с аромат на малцово уиски е доста особена и може би трябва да се пие с резен лайм.

Френските вина трябва да се съчетават с френски сирена, ако вярваме на теорията за тероара, но честно казано, дори и да не са в комбинация, са чудесни.

Любимият ми крем от кестени, който обичам на парче франзела с малко масло, но е чудесен за сладкиши и е в рецептата за коледния bûche.

За сардините смятам, че са част от френската кулутра също колкото виното, Едит Пиаф и мадам Помпадур (примерно, иначе по френска цивилизация в училище учехме и за легендарния Солекс, който се оказа абсолютно непознат у нас) и когато видя консерва, винаги се сещам за фразата C’est la sardine qui a bouché le port de Marseille.

Ще намерите и други съкровища, сигурна съм, сред които може би и най-ценното – писано слово във вид на френски кулинарни списания с разкошна фотография.

Allez-y vite! А мен ако не ме домързи, ще ви разкажа как в Париж ядох суши във виетанмски ресторант с китайска бира и кашерни бургери “New York style”. Изобщо, накъде върви този свят?

2 Responses to “Гастроном на малките пет

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: