Новата алхимия на коктейла и една маргарита

margarita (1)

Текстът ми за майския брой на “Меню”, посветен на завръщането на коктейлите – класически, постмодернистични, деконструктивистки, молекулярни или просто семпло-вкусни започва по следния начин:

Когато чуя думата коктейл, обикновено си представям опушен американски бар, където тайнствена блондинка моли за помощ Филип Марлоу над чаша гимлет, приготвен задължително с Rose’s Lime и гарниран с малко сълзи, но точно колкото е необходимо – just a splash, без да прекаляваме. И ако коктейлът е главно действащо лице в тази сцена, то барманът е невидимият герой, който никога не излиза на светло.

В началото на второто десетилетие на XXI век, около 50 години по-късно, барманът вече е миксолог – нещо средно между учен и магьосник, който алхимично смесва различни позабравени напитки като доброто старо ръжено уиски, моряшки ром или абсент със собственоръчно приготвени сиропи, битери и мараскини. В Чандлъровия роман „Дългото сбогуване” солидно пиещият Тери Ленъкс смята за автентичен гимлета, приготвен с британския Rose’s Lime (наполовина сироп, наполовина джин и нищо друго), но съвременният миксолог съвсем автентично приготвя в сумрачната си лаборатория отвара от лайм според някоя позабравена рецепта от британския флот или намерена в апокрифно издание за бармани поне от XIX век… (и продължението).

Силното влияние на Хемингуей и особено на не така популярните “Острови по течението” от ранните ми юношески години, както и декадентско-елегантните герои на Чандлър, които винаги се забъркват в огромни неприятности вероятно придават една допълнителна патина на наскоро преоткритата ми страст към коктейлите.

Признавам си без бой, че предпочитам коктейли с уиски, а не с ром и джин и отскоро вкъщи убежище намери една бутилка ръжено, така че когато се сдобия и с другите задължителни продукти и аксесоари, ще има серия много старомодни напитки.

А ето и една маргарита, която забъркахме  за “Живота и други неща”:


П.С. Все пак не разбирам защо мохитото се сервира масово с натрошен лед, след като по оригинална рецепта трябва да е с кубчета, може би за да се пести материала, както и защо доста бармани смятат, че джулепа е просто мохито с бърбан. Ами не е.

2 Responses to “Новата алхимия на коктейла и една маргарита

  • Тази тема ме подсеща за книгата “Всекидневното пиене” на Кингсли Еймис. Единствената книга (за мен), в която не се говори с добро за виното, но пък човекът си пада особено много по уиски, разбира се чисто. Има доста предложения за коктейли, съчетани с английски хумур. Ако не си я чела вече – препоръчвам ти я. Има раздел и за бирата. :-)

  • hungryshark
    8 years ago

    Супер :) Ще си я намеря веднага :)

Ще се радвам на всяко мнение :)

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: