Международен ден на бирата и няколко бири, изпити в Ню Йорк

Днес е Международния ден на бирата (отбелязва се за 5та поредна година, като набира все по-голяма популярност сред любители, пивоварни и барове), въпреки че по мое скромно мнение всеки ден е празник на бирата.

Оказа се също, че така и не съм пуснала втората част от снимките от САЩ (част 1 – Калифорния), което е един добър повод да напиша за няколко бири, изпити в Ню Йорк.

Samuel Adams, наричан с любов Сам Адамс e името на относително малка (по американските стандарти) пивоварна в Бостън, кръстена на известния революционер и герой от оригиналното Чаено парти. Основана през 1984 година, Сам Адамс прави занаятчийски ейлове и сезонни бири много преди крафт пивоварството да стане модерно. На снимката е наливен Octoberfest, а пивото им, както и това на Sierra Nevada е добра отправна точка за запознанство с добрите бири на САЩ.

Друг северноамерикански герой – Canadian на Molson Coors, типичен за континента лагер – безличен, но все пак по-добре от Bud със сигурност. Като за след двучасови проверки и опашки на JFK става.

Modelo Especial – типичен мексикански лагер, много свеж и лек. Със сигурност ще допадне на любителите на бира от тази част на света.

Negra Modelo – тъмната очарователна сестра, която привлича повече внимание от блондинката. Тази година Esquire UK я класира сред седемте най-добри бутилирани бири в света и има защо – мюнхенският лагер е с наситен,карамелен вкус и идеално си отива със силно пикантна храна.

С нея бирите от континентна се изчерпват, а следващата е неочаквана находка от ресторанта Balkanika в Hell’s Kitchen. Както преполага името, сервират храна от родния регион, при това доста вкусна, както и вина и бири. За моя изненада и всъщност голяма радост месните сърмички които си поръчах пристигнаха с гарнитура постен гювеч, при това в солидно количество. От бирите пробвах Karlovačko Pivo – приятен хърватски лагер, обичан много и в Босна и Херцеговина.

От японски супер маркет пък се сдобих със следващите две попадения:

Yebisu – премиум лагер на Sapporo, който има едно предимество пред другите японски бири – произвежда се изцяло от малц, докато в повечето азитаски бири масово се слага някакъв процент ориз (достига и до 100%). Не искам да дискриминирам никого, но бири от ориз, царевица и царевичен грис не са ми по вкуса.

Масова бира, при това нелоша, хареса ми повече от Asahi.

Hatachino Nest Real Ginger Brew – Kiuchi в префектурата Ибараки е по-интересната японска пивоварна. Основана е през 1823 година и освен бира произвежда саке и шочу, като съчетава японски с европейски традиции. Бирите са предимно ейлове, като гамата е много богата и интересна – ейлове, стаут, вайцен, пилзенер, джинджър ейл и даже Ancient Nipponia.

За последния герой май съм писала – лагера на Guinness Harp. Арфата съвсем не е новост и съществува от 1960 година, като се продава и рекламира основно на америкаския и канадския пазар, което отговаря на въпроса “кому е нужно”… когато например можеш да изпиеш един Гинес Екстра Стаут. А биричката даже съвсем не е лоша.

Освен споменатите бири в САЩ има още много какво да се изпие – бумът от последните 5 години на занаятчийско производство, микропивоварните и нарастналия интерес от страна на любителите на добрите храна и напитки са много добра новина за качеството и количеството дори на пазара, на който Bud Light се смята за прилична бира.

Един извод по случай светлия празник – светът е голям и бира има навсякъде. Всъщност не е нужно празникът да е светъл, тъмна бира се пие и през лятото, остава само да светнем и “Халбите”, които през март спират наливния Гинес и така чак до октомври.

10 Responses to “Международен ден на бирата и няколко бири, изпити в Ню Йорк

  • Защо показваш такива малки бутилчици?

  • hungryshark
    12 years ago

    м?

  • Ааа, любимите Ебис и Хатачино!

  • hungryshark
    12 years ago

    Убий ме, никога нямаше да предположа, че се чете Ебис :))))

  • Като никога и аз попаднах в една щафетно-блогърска-игра – Liebseter Blog и като резултат си сред моите номинирани. Повече инфо тук: http://ankabanka.wordpress.com/2012/08/08/liebster-blog-award/ (моля не мятай тежки предмети!)

  • hungryshark
    12 years ago

    Иии, каква си :) Само дето не знам дали ще успея до отпуската, че ми е лудница работно….

  • Само да доуточня.. “докато в повечето азитаски бири масово се слага някакъв процент ориз” Махаш азиатски и почти ще е вярно. :) Това че доста го спестяват от етикета, е съвсем отделен въпрос. Но все пак в масовото производство на бира, почти винаги е замесено добавянето на нишесте от значително по-евтин източник различен от ечемичен малц. Дали ще е ориз, царевица или нещо друго, дошло на ум на главния пивовар, няма голямо значение.

  • hungryshark
    12 years ago

    Мани, мани, и после главата – камбана.

  • Birite tuk v USA sa slaba rabota. Govorja za nai prodavanite. Zhalko tze ne si opitala Craft beers ot tjah ima hubavi biri. Predi da porutzash bira idi na internet i proveri kakvo drugite hora pishat. Nai lesno e: http://www.ratebeer.com otivash v search i pishesh imeto na birata. Ako birata e po malko ot 85 tozki v golemija sin krug izobshto ne ja kupuvam. Negra Modelo polutzi 17 tozki! Mnogo mnogo slaba otzenka. Sega vsitko e vapros na vkus imalo e biri koito ne sa mi haresali az ne haresvam IPA birite taka tze tjah izobshto ne gi kupuvam. New Holland Dragon’s Milk mnogo mi haresva sushto Ommegang Abbey Ale i sushto Ommegang Three Philosophers sushto birata Unibroue Trois Pistoles e mnogo hubava. Nazdrave!

    • hungryshark
      7 years ago

      В годините след поста бая щатски крафт бири пробвах, факт, заслужават си…

Ще се радвам на всяко мнение :)

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

%d bloggers like this: