Будва – море, риби и миди

Островът, който се вижда на снимката се казва Свети Никола, но неясно защо местните му викат Хавай.

Будва  е малко адриатическо градче в Черна Гора – едно от най-старите по тези брегове, основано някъде през 5ти век преди новата ера от финикийци. Поне така твърдят легендите.

След дълги векове в орбитата на древноелинската цивилизация, Будва попада в рамките на Римската империя, а след разделянето и на Източна и Западна границата между двете империи минава точно тук, което предопределя и лъкътушещата съдба на региона.

След като кратко владение от Дукля, Зета и Рашка Будва попада в ръцете на венецианците и остава в тях почти 4 века, което е оставило своя отпечатък върху архитектурата на стария град, както и върху останалите исторически забележителности наблизо като остров Свети Стефан.

За кратко Будва става част от Австрия, наполеонова Франция и Руската империя, преди да попадне за около почти век в рамките на Австро-Унгария. След голямата европейска буря и пренареждането на картите между 1908 година и 1918 година Черна Гора се влива в сръбското кралство, за да бъде анексирана от Италия през 1941 година. След края на 2рата Световна  Война малката държавата става една от републиките в СФРЮ. Най-сетне придобива независимост през 2006та година.

Всичките тези перипетии, инвазии, присъединявания и отделяния няма как да не се отразят на всеки аспект от културата на Будва и най-вече на архитектурата и храната, а още от времето на социалистическа Югославия плажовете са предпочитано място за почивка и неслучайно целият регион е наричан “Будванска ривиера“.

Не знам как точно е изглеждало черногорското крайбрежие по социализма, но остатъците от хотели  и ресторанти останали все още тук-таме приличат досущ на старите Златни Пясъци.

По всичко личи обаче, че в момента цялата адриатическа ивица на Черна Гора, която от време оно проявява силна любов към Русия е на път да се превърне в анклав – строят се огромни апарт-хотели от руски инвеститори, вече поразпродадени на зелено на други руски граждани, менютата и табелите са на руски, има руско радио, а в края на октомври плажът все още е пълен със съпруги и тъщи на поредния московски чиновник по бански, за които водата е достатъчно топла за къпане (на мен ми се видя доста хладна). Представям си какъв студ е по родните им места.

Малко е тъжно, когато виждаш как поредния бряг се превръща в Слънчев бряг, само че по-луксозен, но в крайна сметка като че ли туризма е единствената не-черна част от икономиката на Черна Гора.

В стария град на Будва май единственото останало не-луксозно нещо бяха тези 3 позачернени балкански баби.

Всичко останало в стария град беше: марина с всякакви яхти – от малки до огромни, бутици за бижута, луксозни магазинчета за яхтсменски принадлежности и облекло, дрехи на Ферари, бански Версаче и не знам кои още дизайнери. Живо си представих как след няколко години това място ще е поредния затворен курорт за олигарси, в каквото се е превърал Куршавел във Френските Алпи.

За капак невероятно красивия остров Свети Стефан е отдаден на концесия за няколко десетки години на някакъв индийски консорциум, а достъпът до него е напълно ограничен. Доста странно, при условие че това е едно от нещата, които един турист би искал да разгледа.

Извън обаче призрачните очертания на бъдещия руски курорт Будва е едно безкрайно очарователно място със светло синьо море, дълги плажове, пристанище и рибен пазар. Вярно, от няколко сергии, но изложените риби бяха повече, отколкото съм виждала например на созополски траулер, и то заедно с незаконния улов.

Признавам си без бой, че за повечето нямам идея какви са, но от опитаното стана ясно, че са много, много вкусни.

Дребни и едри, уловени от местните рибари.

Тук-там разбира се, има и по-нещо познато, като например скариди, и то два вида – дребни и

едни големи, адски вкусни, които опитахме приготвени в подлютен доматен сос.

Не знам дали в момента е разрешен улова, но се намират и малки калканчета.

Хора, запознати повече с местната кухня ни обясниха, че някои от рибите се въдят единствено в Адриатика и даже нямат имена извън местните и разбира се, латинските, което прави поръчването от едно не малко меню сериозно предизвикателство.

 

Озъбени чудовища, ще ми паднете в чинията!

Всъщност това, че ресторантите и кръчмите предлагат освен обичайната балканска скара – дребни пържени кебапчета и всичку друго, с което се гордее големия съсед Сърбия и много рибни ястия, раци, скариди и миди беше много приятна изненада.

Още по-приятно е, че кръчмите в голямата си част са разположени по целия бряг – от пристанището на Будва до Бечичи. Цените масово са като българските, но умножени по 2, което може да се обясни и с руската инвазия, и с доста странния факт, че официалната валута в Черна Гора е еврото.

Друг притеснителен факт, поне за будната ни българска група е че местната ракия, “лоза” се сервира в шотчета по 30 милилитра, което отново отдадохме на пагубното западно влияние, нахлуло заедно с еврото. Утешителното е, че навсякъде има наливна бира, местното Никшичко, което се произвежда в няколко разновидности – светло, тъмно и някакво луксозно, което обаче май за нищо не ставаше.

Този Лъв може би не е Лъв, така и не разбрахме дали в различните чаши има различна бира, но важното е, че беше точено, приятно изстудено и вкусно, особено след 2 часа туристическа обиколка на забележителностите.

Приятна изненада се оказа тъмния Ник, малко по-силен, но без дъх на спирт и други странности, както често се получава в държавите без традиции в тъмната бира.

Бирите често преполагат скара, поне при нас на Балканите, но е грехота да не се опитат морските продукти, прясно извадени от това синьо и чисто море. Тези на снимките са по местна рецепта, с много сос в който според мен имаше бяло вино и много чесън, а самите ядки бяха много големи. На такива сме попадали напоследък единствено в новата “Синя акула” в Синеморец.

Пробвахме и миди с ориз, както и калмари, салата от скариди и някои други морски дарове – получава им се на хората.

Има и местни вина, но като цяло не са свръх впечатляващи.

Пред ресторанта има рибарски кей, но едва ли вече се използва по предназначение.

Палмите раждат такива плодове, които според Ани били недоразвити фурми, но всъщност може да са всичко друго на света.

Споменах ли вече планините, надвиснали над брега? Усещането е неповторимо и доста страшно, особено когато от едната страна виждаш подсачащи пасажи сардини, а от другата  – кръжащи орли.

Изобщо, черногорското крайбрежие си заслужава внимание, въпреки трудното придвижване дотам и руската инвазия – и будванската ривиера, и Которския залив, че и въпросните пусти чукари.

One Response to “Будва – море, риби и миди

  • Супер пътепис, много ми с приходи там.

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: