DiVino Taste версия 2012

Преди по-малко от месец се състоя второто издание на DiVino Taste, с което събитието затвърди името си на форум с главно Ф на българското вино. Тази година програмата включваше интересни лекции и WiFo част, в които за съжаление отново не успях да се включа, понеже за пореден път ми се наложи да работя през уикенда. За сметка на това мисля, че успях да дегустирам поне 80% от предложените от изложителите вина. И понеже във виното е истината, а и истината за виното е важна, ще се спра на тези изби, които ми направиха впечатление.

Като начало може би е важно да направя уточнението, че през изминалата година от 1то издание насам дегустирах/пробвах/изпих голям брой различни вина с фокус най-вече върху Стария Свят и България и това несъмнено се е отразило на вкусовете и преценката ми, засега обаче неясно в каква посока.

Тази година без никакво колебание мога да обявя за свои любимци Шато Бургозоне, Меди Валей и Орбелус, които освен с качествени вина ме очароваха с любезни представители и подробни разкази за вината си.

Според информацията Шато Бургозоне е “най-младата българска винарна”, което обаче изобщо не си личи, ако става въпрос за постигнато качество. Голяма част от продукцията се изнася за Западна Европа, като вионието им е особено търсено в индийските ресторанти, тъй като чудесно се съчетава с особено пикантна и наподправчена кухня. Аз лично си харесах много пино ноара, каберне франа и марселана им, които стават особено пивки и вкусни на хладния дунавски климат.

Меди Валей е друга изба, чиито вина започнахме да купуваме тази година. Любов от първа глътка беше срещата ми с купажа от рубин и сира, а от тази година серията е с името A Good Year и много симпатични етикети. Червените им вина са особено приятни, а фактът, че са успели да опитомят трудния рубин е само плюс за мен.

Орбелус като че ли се превърнаха в сензацията на форума тази година и има защо – вината им са прекрасни и за капак от био грозде, сертифицирано по българското и европейското законодателство. И трите им серии Мелник, Гетика и Прима се правят само от грозде от собствени лозя, а резултатът са изключително добри и вкусни червени вина. Новите реколти само ще спечелят, ако поотлежат малко. От винарната отделят особено внимание на Ранната мелнишка лоза, което си и личи. Виното им няма много общо с масовото “мелнишко” и слава Богу.

Извън тези мои три нови любими изби впечатление ми направи липсата на Боровица, които също са представители на най-доброто от родното винопроизводство. За щастие могат да се намерят в Оренда и на няколко други места.

От новите имена заслужват honorable mention също Анжелус Естейт (червените им може да поотлежат още), Иво Върбанов/Братанов и Росиди, като последните работят усилено върху пино ноар, както и вече многократно споменаваните от мен Мидалидаре, Драгомир, Беса Валей, Юстина и Варна.

Много добри предложения имаше от вече утвърдените Едоардо Миролио (ново бяло пенливо по класическа технология Zero, чиито мехурчета обаче изчезнаха много бързо), Логодаж, Катаржина, Дамяница, Кастра Рубра и Хан Крум (които бяха извадили невероятно шардоне и пино гриджо, което спокойно би минало за италианско и нямат нищо общо с траминера и шардонето от ниския им клас).

Общото ми впечатление е, че тази година нямаше представени нискокачествени вина от масовите серии, които се намират по магазините, което от една страна е добре, от друга обаче не спира да ме учудва фактът, че един производител произвежда както изключително добри продукти, така и нещо, което не е добре да е лицето му за пред по-голямата част от света. И изобщо, не е необходимо масовото вино непременно да е неприятно.

Форумът затвърди факта, че българското вино е във възход, за което писа и Financial Times наскоро. Качествените вина стават все повече и по-добри, сега остава да се настанят на повече маси у нас и на големите пазари в чужбина.