Ароматни кръгове

wine aroma wheel

Темата за вкусовете вълнува от древни времена хората, които още тогава са разбрали, че можем да усещаме едва четири  – сладко, кисело, солено и горчиво. Според японците има и пети – умами, но и до сега няма всеобщо съгласие за неговото съществуване. Лютото не е вкус – химикалите, които предизвикват това усещане се свързват в устата ни с рецепторите, отговарящи за реакцията към топло и горещо, което обяснява защо например на английски думата за тази доста сладка болка е hot.

И така – когато си мислим, че един новозеландски совиньон блан има вкус на маракуя и прясно окосена трева, виновник за това е носа ни – всъщност помирисваме повечето неща, които си мислим, че вкусваме, а обонянието ни е в състояние да различи хиляди аромати всред милионите в базата данни, ситуирана някъде из мозъците ни.

Освен от чисто човешко любопитство, развитието на обонятелно-сензорната химия се движи и от доста сериозни индустриални интереси, за които обаче няма да разказвам тук. Факт е, че има много учени, които от десетилетия правят чудни открития  – защо например определени аромати повишават продажбите на определени стоки, какво да сложим в дъвката, за да има вкус на ягода, какво ни кара да се чувстваме свежи и какво – спокойни.

Един от тези учени е Ан Си Ноубъл, която през 1984та изобретява ароматния винен кръг (горе) по подобие на цветовия кръг, а и защото хората обичат всякакви ойлерови, Вен и други диаграми. Целта е подреденото и лесно за ползване групиране на аромати по определени общи признаци да помогне на винените професионалисти и любители. Самата диаграма вече е легенда, а 29 години по-късно е и обект на критики, тъй като според мнозина не включва различни нови концепции и аромати.

Въпреки критиките, кръговете си остават обичани, защото са шарени, интересни за четене и удобни, като всяка уважаваща себе си напитка и някои храни са се сдобили с поне една такава диаграма.

Червено вино – някой е сметнал, че кръгът на Ан не е достатъчен и затова е направил отделни за бялото и червеното (за розе не открих).

red wine aroma wheel

Бяло вино с любимите ми прясно окосена трева и готвен зелен фасул.

white wine aroma whel

Шенин Блан – чудесни снимки, но пък нямам никаква идея на какво има вкус гранита, а още по-малко имам идея по какъв  начин някой е разбрал това.

chenin aroma wheel

Бира – тъй като през последните години бирата е новото черно, биреният кръг е доста изчерпателен, а и полезен, ако човек смята сериозно да се занимава с тази напитка.

beer aroma wheel

Уиски – любим обект за дегустация. Беше ми много странно, когато в един 12 годишен Highland Park открих мармайт и горчица.

whiskey aroma wheel

Бърбън – друга моя любима напитка, в която откривам голяма част от посочените аромати от иначе доста скромния списък.

bourbon aroma wheel

Коняк – когато въобръжението се е развихрило, думите мълчат.

cognac aroma wheel

Текила – напитките от агаве не са особено популярни у нас, но в Щатите текилата и мескалът са обект на сериозен интерес, което обяснява изчерпателната диаграма.

tequila aroma wheel

Ром – скромен кръг за един-единствен ямайски ром, но напитката определено си заслужава по-сериозен такъв.

rum aroma wheel

Кафе – след сериозно обследване на кръга не открих никъде аромат на чорапи, с който се характеризираха някои от насипните кафета в България през 90те. Това може да означава само две неща – или диаграмата е непълна, или е имало нещо сбъркано в робустата оригинал от кварталния гараж.

coffee aroma wheel

Чай – колкото и да ни се струва невероятно на нашия малки Балкански полуостров, по света в абсолютен брой повече хора пият чай, отколкото кафе. Когато е качествена, напитката е прекрасна и ароматна и си заслужава чаен кръг.

tea aroma wheel

Шоколад – с удоволствие бих попаднала на шоколад, в който да усетя папрат, опушено и орхидея, но ми се струва, че в България няма достатъчно материал за шоколадовите сноби.

chocolate aroma wheel

Сирене – кръгът е направен специално за грюера от Comté, но като цяло сирената, особено френските са едни от най-ароматните храни. Понякога думата “аромат” е твърде слаба да опише на какво мирише салона на ембраера, след като тълпа бързащи пасажери са накупили последни поръчки от Шарл де Гол под формата на овче, непастьоризирано сирене.

comte aroma wheel

Кленов сироп – нямам идея колко аромати могат да се открият в кленовия сироп, но за меда съм сигурна, че носи милиони аромати от всяко едно цветенце, от което е събиран.

maple syrup aroma wheel

Един от първите съвети, които получава начинаещия дегустатор, независимо дали става въпрос за кафе, вино, уиски или чай е непрекъснато обогатяване на обонятелните ни спомени – мирисане на абсолютно всичко, на което попадаме. От всеки един хранителен продукт до коне, мокри кучета, влажни чамови дъски и химически моливи.

Илюстрациите събрах от различни места, като всяка една явно живее свой собствен живот и е трудно да се посочи оригиналния източник, затова ги оставям за момента без препратки. 

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: