10те фази, през които минава един ентусиаст на тема напитки

me the expert

10те фази, през които неминуемо минава един ентусиаст на тема напитки с градус над 5°:

1. След като вашите са ти дали да опиташ бира за първи път малко преди да тръгнеш на училище, напиването на купон в 8ми клас с бира, газирано сладко вино тип “Магарешко мляко” и българско бренди е неминуемо и свършва с първи тежък махмурлук, размишления по темата, защо по дяволите на възрастните толкова им харесва това гадно нещо и обещания за никога повече.

(за периода между 1. и 2. историята мълчи, и по-добре да замълчи завинаги)

2. 1ви, 2ри и 3ти курс в университета, независимо в коя част на света. Алкохолът е евтин, изобилен и най-вече доста гаден. Коктейлите включват българска водка със степче, български ром с кола, български джин с тоник и облак, но истинските мъже пият домашна ракия, червено вино в пластмасови бутилки от 2 литра и бира за закуска. Сутрините най-често протичат с тежък махмурлук, размишления по темата “абе, винаги ли ще е толкова гадно или все някога се свиква” и обещания за никога повече.

3. Етап трети – първа работа, барчета – по Шишман или в Студентски град, в зависимост от ловния ареал и първи малки уискита – Балънтайнс и Джони за начинаещите, Джак за истинските мъже и ирландско за дамите. Нощта завършва с шотове и текила, а сутринта започва с размишления по темата “абе, май става по-добре” и обещания за никога повече.

4. Една сутрин се събуждаш и установяваш, че си вече на почти средна възраст, с кола, ипотека, деца и регулярни почивки в комшийски държави.

Вариант 1: вечер обичаш да ходиш на ракия, салата, българска бира и крилца, след което приключваш някъде в Студенски Град. Този ход те връща към точка 2.

Вариант 2: започваш да обикаляш малките софийски/градски ресторантчета, смяташ, че комбинацията “рукола-балсамико-пармезан” е върха на гурмето и си поръчваш канички с наливно бяло вино, узо, както правят в Гърция и бира за десерт. Сутрините започват със среден махмурлук и обещания за никога повече, ама само на последната бира, дето дойде за капачка.

5. Започваш все по-усърдно да обикаляш ресторантите, за които пише в лайфстайлните списания и започваш да откриваш неща като путанеска, артишок, рибай и радикио. Виното е на бутилки, като постепенно установяваш, че мерлото не е като на дядо ти червеното, а совиньон блана няма нищо общо нито с онези големи пластмасови бутилки, нито с каничките наливно от бирариите. Изискаността започва да придобива други измерения, но вечерите все така често приключват на Шишман с бира и шотове, а сутрините започват с обещания за никога повече. Всъщност все по-рядко, защото “трябва да ставам за работа, имам кол в 9”.

6. Издирваш ресторантчета, за които лайфстайлните списания все още не са писали. Посещаваш специализираните магазини за вино, планираш екскурзии в Прованса, Тоскана и Напа Вали, докато откриваш лакриц и конско седло в бордото, което сам си си купил. Осъзнаваш, че вече си възрастен, а психологическата граница на цената, която си готов да платиш за вечеря, бутилка вино или уиски расте с всеки изминал месец. Научаваш, че Макалън не е футболист от “Глазгоу Рейнджърс”, нито брат му на шотландския боец.

7. Посещаваш всички тематични събития, дегустираш вина и бири, за които никой не е чувал, обикаляш изби и микропивоварни във Франция, Германия, Англия и Италия, докато четеш мнението на Робърт Паркър за поредната реколта бордо и се чудиш дали е добра инвестиция да купиш няколко бутилки Châteauneuf-du-Pape или по-добре да си платиш вноската по кредитната карта. В пристъп на безумие решаваш, че последното може да почака и цяла нощ обикаляш по сайтовете, за да намериш най-добрата инвестиция. На сутринта се будиш без махмурлук, но с угризения.

8. Започваш да издирваш все по-странно звучащи бири, редки вина и ръжено уиски, каквото си прочел, че пият в Mad Men. Поръчваш он-лайн с онази кредитна карта, започваш да забъркваш битери, сиропи и домашна кола за коктейлите с мартиникански ром, с които да впечатлиш всичките си приятели. Цупиш се, когато в менюто има само българска бира и разсъждаваш за качеството на индустриалното производство с негодувание и експертиза. Готвиш се да започнеш да вариш бутикова био ракия в селото на дядо ти или поне да ферментираш малко прото-бира на балкона от био лимец. Експериментите приключват и с махмурлук, и с угризения.

9. След голям брой средно успешни алхимични експерименти, изтъняване на семейния бюджет и солиден махмурлук от 50 градусовия ром решаваш да се вслушаш в мъдростта на експертите, които ти казват, че от един момент нататък колата трябва да е немска, а виното – френско.

10. Теглиш една дълга на всичко и отиваш в някоя кръчма, където си поръчваш 2 студени пиринки, порция пържени крила и една овчарска салата и така нататък. Следващата сутрин се будиш с обещания за никога повече, гарнирни с прикрито задоволство.

14 Responses to “10те фази, през които минава един ентусиаст на тема напитки

  • шес’

    ако въобще е ок да си казваме на кой етап сме в коментарите :-)

  • hungryshark
    5 years ago

    малко като “Анонимни бирени и винени сноби” :)

  • 11. Осъзнаваш, че си безнадежден алкохолик и спира да ти пука какво пиеш и къде. Вече нямаш угризения, нито махмурлук:)

    Р.Р. Някои завършват историята в точка 11. Без да визирам автора, де:)

    • hungryshark
      5 years ago

      е, това е нещо, което трябва да се избегне още в най-ранните точки

    • findley
      5 years ago

      Точка 11. е една съвсем съвсем друга тема и история. Нека тук бъде до 10, в името на доброто съботно настроение:))

  • Ок, сори, правилно.
    Ако можех да си махна коментара, веднага го правя:)

    • hungryshark
      5 years ago

      нека остане като предупреждение :)

  • bendyourcircuit
    5 years ago

    6, 10, 6, 10, 6, 10… Чакам да мина и междинните фази евентуално :)

    • hungryshark
      5 years ago

      И никога 1, 2 и 3? И никога бира с Йегер?

      • bendyourcircuit
        5 years ago

        Принципно рядко, но с удоволствие. Махмурлукът не е изключен :)

        • hungryshark
          5 years ago

          Аз все по-рядко, явно възрастта си казва думата. 1 bar crawl, и после 2 седмици реанимация:)

  • hungryshark
    5 years ago

    Като NB може да се добави към някоя от точки 5-9 по избор нещо като “правиш си блог, в който настойчиво и с авторитет поучаваш другите какво да ядат, какво да пият и как да си живеят живота”.

    И понеже повечето хора казват, че са на фаза 6, ще допълня, че 7, 8 и 9 са събирателен образ. Не познавам никого, който да е направил всички идиотщини накуп, но за всяка една познавам поне по един.

    • “правиш си блог, в който настойчиво и с авторитет поучаваш другите какво да ядат, какво да пият и как да си живеят живота”

      че пък и файда има от това :)

      като част от споменатите други направо съм благодарна и признателна за горното, дори и с алкохолните напитки да се движим в различни коридори :)

      поздрав!

      • hungryshark
        5 years ago

        Мерси и поздрав :) И е по-добре, че хората се движат в различни коридори :)

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: