Евтината храна е скъпа

Само преди броени седмици скандалът със забраненото и силно токсично вещество фипронил, използвано в западноевропейски ферми за производство на яйца, пламна с нова сила и в България. Оказа се, че въпросният инсектицид е използван и от местни производители. Ето част от възможните ефекти от консумацията на яйца с фипронил: възпаление на очите и кожата, гадене и повръщане, щети по черния дроб, бъбреците и щитовидната жлеза

Само наивник би си задал въпроса какво въобще прави това токсично вещество в яйцата – не само противно на регулациите, но и противно на здравия разум изобщо. За всички вече е ясно, че има много нередни неща в масовите продукти, родени от индустриалното производство. Да, храната все още идва в голямата си част от селското стопанство, но тя отдавна не е този бавно и грижливо отгледан с ръце продукт, който по-възрастните хора още помнят. Плодовете, зеленчуците, яйцата, месото и дори рибата са резултат от силно индустриализирано производство, което цели максимална печалба чрез икономии от мащаба, ускоряване на процесите, свиване на разходите и други прийоми, които може да са подходящи за производството на текстил, но не и на храна.

Това, което преди 50-60 години е изглеждало като революция, която ще реши проблемите с недохранването, днес е комплексен проблем със социо-икономически, екологични и здравни последици. България също не е подмината от тях – национализацията и окрупняването на земята по време на социализма, отливът на хора към градовете и лошите решения след 1989 година са довели дотам

днес да имаме много малко качествени и вкусни местни храни

Земеделието е моноколтурно и толкова интензивно, че изисква използването на големи количества торове непрекъснато, тъй като почвата е изтощена, а инвеститорите очакват все по-голям обем продукция на декар или за вложен лев. В своята книга “Дилемата на всеядния” (издадена и на български) Майкъл Полан отбелязва, че храната ни вече не е продукт на слънцето, а на петролната индустрия, която е в основата на производството на торове, бензина за машините и електричеството, с което се захранват огромните животновъдни комплекси.

Същият стремеж към бързи резултати води и до страничните ефекти от производството на месо – гледаните с неподходяща храна и при лоши условия птици, прасета и говеда получават огромни дози широкоспектърни антибиотици, както и хормони (сред които естроген), които естествено стигат и до края на веригата – до нас.

Стремежът към бързо излизане на пазара не пропуска и други ежедневни храни като сирена, бири и хляб, които изискват по-бавно зреене и по-дълги процеси, за да са вкусни и пълноценни. Използването на ензими за скоростно зреене и различни подобрители, между които растителни мазнини, сол и захар са норма, а не изключение.

Интересен факт е, че с индустриализацията на производството на храни печалбата прогресивно намалява, особено за по-малките производители, което води до окрупняване в целия сектор и отпадане на семейните производители. Въпреки голямото производство, проблемите с глада по света също не са решени – огромни излишъци храна се изхвърлят, без да стигнат до тези, които имат нужда от нея. Прекалено дългите вериги на доставка от своя страна, освен че оставят сериозен въглероден отпечатък и купища използвани опаковки, оскъпяват продуктите за крайния потребител, което е за сметка на качеството и ценните й свойства.

Изброеното е само малка част от проблемите на индустриалното производство на храна. Последиците са огромни и засягат всички аспекти на живота ни – изтощаване на почвите и замърсяване на водата, включително питейната, унищожаване на растителни и животински видове, свръх-производство на парникови газове, климатични промени (които не са под въпрос от Парижката конференция насам), поява на резистентни на антибиотици бактерии, което пък ще постави под заплаха постигнатото досега от медицината ограничаване на опасни епидемии, свърхпроизводство в някои части на света и глад в други и разбира се – здравословни проблеми.

Ефектите върху здравето от индустриално произведената храна

засягат вече дори развиващите се държави, като най-видно е затлъстяването и свързаните с него заболявания като диабет, сърдечно-съдови заболявания, различни видове рак. Евтината, но непълноценна храна, която стъпва върху триадата от царевична захар, сол и мазнини в крайна сметка не излиза евтина – тя носи твърде много скрити разходи за потушаване на екологични проблеми, за лечение на здравословни проблеми и за търсене на обществени решения на все по-големи кризи.

Решението на проблема с хранителната система е комплексно, но в личен план то може да бъде сведено до няколко основни принципа на хранене: връщане към пълноценна и чиста диета от повече зеленчуци, плодове, качествени млечни продукти, яйца и малко месо.

И ако сезонни, пък и местни зеленчуци се намират с малко повече търсене, намирането на качествено и чисто месо си остава проблем. Птичето, свинското и говеждото, и дори рибата стигат до нас от огромни индустриални операции, където са третирани с широкоспектърни антибиотици и подхранвани с различни добавки, сред които хормони, които няма как да не преминат по веригата.

Съществуват редица възможни решения на проблема с лошата и пълна с химикали храна, и в частност с месото, които за съжаление все още не са достатъчно на брой, за да стигнат до повече хора. Био производството във все по-големи мащаби е и това, което успява да навлезе най-успешно на пазарите. Супермаркетите с подобни храни, като наскоро купените от Амазон Whole Foods са добър пример за бизнес модел, в който био продукти успешно конкурират ценово обикновените такива. Разбира се, той търпи много критики, като например ефектите от индустриалното производство, което са много подобни на тези от конвенционалното производство – поглъщане на дребния бизнес, по-ниско качество, използване на устойчиви, но не вкусни сортове, малко разнообразие. Тези храни все пак са един от възможните начини за решаване на проблема с лошата диета.

Други възможни решения, които все още са от сферата на иновациите и трудно си пробиват път са градските вертикални ферми, хидропонното и аква земеделието, отглеждането на насекоми и микробни култури, които биха могли да запълнят нишата при търсенето на качествен протеин. Това са модели, които са работещи за съвсем противоположни по своите нужди държави – в Япония вертикалните и аквапонните ферми са решение на проблема с липсата на обработваема земеделска земя, а в фермите за насекоми биха решили проблема с липсата на достатъчно богата на протеини храна в Африка.

Съществува и едно ново-старо решение на проблема –

отглеждане на част от собствената храна или подкрепа за ферми

които използват традиционни и щадящи методи за обработване на земята и отглеждане на растения и животни. Това не означава лудитско връщане към ралото и диканята – трактори, камиони, хладилници и дори информационни технологии са все така в помощ на фермерите. Те обаче излизат от монокултурното производство, като въртят културите или садят многогодишни такива и отглеждат свободно говеда, прасета и кокошки.

Джоел Салатин, който гостува с три събития в България в края на септември (видео от лекцията в София) и който от десетилетия използва традиционни методи във фермата си във Вирджиния, САЩ, проповядва методите си за земеделие, които изискват минимално или никакво химическо вмешателство – почвите не се изтощават при ротацията на различни култури, животните ги торят, а свободният живот помага за липсата на болести и епидемии, които в големите индустриални краварници и птичарници се потушават със свръх-употреба на лекарства.

Подобна система има много предимства – няма замърсявания, които да правят целия район необитаем, използват се земи с нагънат релеф, които иначе трудно биха се обработвали при моноколтурно земеделие с големи машини, продукцията е разнообразна и най-важното – чиста и вкусна. Има и много други възможности за обогатяване на този модел – използване на стари и местни породи и сортове, които са пригодени към средата и нямат нужда от торове, пестициди и лекарства, за да оцелеят, консервиране на сезонните излишъци, сътрудничество с местни магазини, пазари и ресторанти – решенията са много, и макар и задачата да изглежда трудна, не е невъзможно да се постигне промяна.

Разбира се, процесът по промяната на хранителната система не е едностранен. От една страна потребителите трябва да взимат решения с повече мисъл и информация, в рамките на възможностите си – по този начин те не само правят по-добрия избор за здравето си, но и подкрепят добри практики и местни и малки производители, които могат да поемат глътка въздух и да разширят производството си. А около тях да се появят още малки производители и преработватели.

Ние трябва да свикнем отново и с мисълта, че може би не е нужно да ядем месо всеки ден и че някои продукти идват в определени сезони – когато кокошките снасят, кравите дават мляко и доматите зреят. От друга страна са регулаторните органи, или т.нар. държава, която също е част от нас като граждани – регулациите не би трябвало да ограничават малките земеделски производители, нито субсидиите трябва да отиват предимно за огромни монокултурни производства за износ.

От трета страна са и производителите, които би трябвало да са коректни и да познават възможностите на пазара си – не винаги хората са готови за твърде скъпи продукти, но с удоволствие биха купувала поне една част от храната си от малки и коректни производители.

И най-важното – при нужда производителите заедно със своите клиенти трябва да изискват от държавата решения, които им помагат да се срещнат и гарантират, че тя не работи само за свръх-индустриалното производство. Само заедно можем да променим системата.

Текстът излезе първоначално в “Дневник”

От тук може да се закупи книга на Джоел Салатин на български

3 Responses to “Евтината храна е скъпа

  • Благородна статия, но написаното в немалка част е пълна безсмислица и противоречи на научните доказателства.

    1) Био (и органик) храните по никакъв начин не са по-добри от другите. В някои случаи дори са по-опасни.
    2) Няма доказателства, че антибиотиците и хормоните, които се “тъпчат” в животните, оказват някакво влияние на човешкото здраве.
    3) Количествата фипронил са толкова ниски и маловажни, че не оказват никакво влияние върху човешкото здраве.
    4) Абсолютна глупост е, че всички мазнини са вредни – солта и захарта, да, безспорно. Вредата от мазнините е маркетинг кампания на захарните производители през 50-те и 60-те години.

    И това без да чета всичко. НЕ СТАВАЙТЕ ЖЕРТВА НА МАРКЕТИНГ! Науката и научният метод са единствените, които могат да докажат ползите или вредите от нещо. Всичко станало е булшит.

    • Разбирам, Иво, че сте гледали няколко вибокс филмчета и сте се почувствали окрилени от новите знания, но това не пречи коментарът ви да е пълна глупост.

      1. Био и прочее храни действително могат да са и маркетингов трик, но в основата си тенденцията е отговаряне на търсене на потребителите, породено от реален проблем – масово произвежданите храни могат да имат ред недостатъци. И това са реални недостатъци, разбирам, че сте чули оттук-оттам как всъщност хормоните не вредят и няма значение как се отглеждат посеви и животни, и не сте се постарали да кликнете 2 пъти да видите какво твърдят изследвания по въпроса, но това е реалността.

      2. Има, естествено, предостатъчно изследвания, че хормони, антибиотици и пестициди в отглеждането на култури и животни пряко влияят на здравето на хората. Помага да кликнете два-три пъти, докато стигнете до произволна статия по темата.

      3. Количествата фипронил, както се разбра, са достатъчни, за да е проблем за други европейски страни.

      4. Никъде не пише, че всички мазнини са вредни. Вредни са евтини мазнини като хидрогенираните и палмовите масла. Солта, всъщност не е вредна, колкото вибокс филмчетата са се опитали да ви натрапят.

      Недейте да четете всичко. Ма недейте и да коментирате, че е досадно.

    • hungryshark
      4 weeks ago

      Не държа всички да мислят като мен, но науката достатъчно добре доказва влиянието на свръхупотребата на антибиотици върху мутацията на бактериите. Има доста изследвания, с които можете свободно да се запознаете извън научните бази данни.
      Иначе всеки решава как да живее живота си.

Ще се радвам на всяко мнение :)

%d bloggers like this: