RSS Feed

Posts Tagged ‘био’

  1. Терминологично и критично за храната в “Меню”

    October 21, 2011 by hungryshark

    Напоследък храненето, продуктите и различните кулинарни трендове са модна тема. Това обаче води до волни интерпретации и смесване на различни практики, наименования, сертификати, начини на отглеждане и хранене. Био, органик, еко, здравословно, местно, веган, традиционно, супер – всичко това е един нов и интригуващ свят, който обаче съвсем не е едно хомогенно цяло. Различните понятия често се бъркат, като храната се превръща повече във фешън, без да се отдава значение на мястото и качеството на живот на всеки един човек, а и на цялото общество…

    Така започва един мой текст, който излезе в “Меню“, озаглавен “Терминологично и критично за храната“. Първоначално не беше замислен в този му вид, а като хейт към думите на една новопроизведената в съпруга на медиен могул дама, за която храната е повече “фешън” и по-малко част от качеството на живот. И която смята, че като имитира колежките си от чужбина и купува local, непременно се храни органик, здравословно и природосъобразно (каквото и да е това).

    В текста едва ли има нещо, което да не знаем, просто ми се прииска да събера накуп поне основните понятия, като със сигурност някои липсват, а други са непълни, но и така стана ужасно дълго.

    Що се отнася до веганството и вегетарианството – в никакъв случай твърдя, че това са нездравословни режими на хранене, просто сама по себе си никоя диета не може да е пълноценна и изисква мисъл и усилие, а отказът от животински продукти – още повече (както и религиозните, етичните и тн. режими).

    Напоследък си мисля, че сме се докарали дотам, че за да се храним нормално, трябва да се образоваме ежедневно и да изчитаме тонове статии, специализирана литература, информация за производители и етикети, но поне имаме нещо, което предците ни са нямали – достъп до огромни масиви от информация.


  2. Линкове – лято 2011

    July 16, 2011 by hungryshark

    Не особено полезен, но много вкусен летен обяд: печени вурстчета, средиземноморска чабата, салата от градински домати и слънчеви корнишони, дижонска горчица и чаша лимонада.

    Последната сбирка от линкове е от декември, така че май е време за нова. Заповядайте:

    Еко: разследване на NY Magazine за неочакваните и опасни ефекти от квотите за риболов – рибарите изхвърлят обратно в морето излишните количества тон, писия, костур и други. В света годишно се унищожава около 7 милиона тона годишно риба по този начин.

    Сбогом на Акулите в Тайм – икономическият растеж в Китай и гладът за луксозни продукти и храни (супата от перки е по-скоро културен феномен, отколкото кулинарен такъв) води до бързо намаляване на акулите по света, които се ловят само заради перките. Те се отрязват, докато акулите са още почти живи, след което труповете им се изхвърлят обратно в морето. Хавай и Калифорния се готвят да забранят продажбата на всякакви продукти от перки, Китай и Япония обаче не.

    Какво може да се направи с милионите изплюти дъвки – тук и тук. Все пак, след снимките вероятно ще се замислите, преди да хвърлите на земята дъвка.

    Италия: този път само в напитки – класическото Белини на Найджъл Слейтър, бичерин от Торино, обичан от Пучини, Ницше, Дюма и Калвино и още малко за кафе културата в този град.

    Кафе: отново по темата за кафенетата – Назад към кафенето, от Икономист. Не точно кулинарна статия, но сравнението между това, в което се превръщат медиите с помощта на социалните мрежи и кафенетата от едно време, където са се разменяли новини, клюки и партийни пристрастия е много интересно.

    Вино: за българските розета в Розовата страна на България от Юлия Костадинова, DiVino: класация на най-добрите български такива с коментар. Точно навреме за жегите.

    Защо понякога с вино се напиваме по-бързо, отколкото очакваме? Гореща тема от миналата седмица в световните медии относно етикетирането на вината, на които съвсем законно се изписва по-малък процент алкохолно съдържание. Статия в Гардиън и интересна цифра: 57% от изследваните вина са по-тежки отколкото ни казва маркировката на етикета. Оказва се, че европейските регулации позволяват половин процент толеранс, а канадските – цял един, така че умната!

    Бира: Облачно, с бира във вестник Пари, от Иглика Филипова – тенденциите на родния пазар на бира, все още не съвсем розови. Моето скромно мнение: освен по опаковките и комуникацията има още какво да се направи за продукта, а и за разпространението на наливните бири.

    Вкусно: кухнята на Индонезия в Меню, от Елица Константинова и стиловете в такото, от Seriouseats.

    15те най-чисти и 15те най-мръсни храни от The Atlantic. Къде има най-много и къде най-малко пестициди?

    Отново от The Atlantic: Досиетата “Хот дог” – 12 архивни статии от 1913та до 1939та.

    Рецептата на Дейвид Лебовиц за домашен маршмелоу.

    10 неща, които Мат е научил за морската храна в Луизиана.

    И за завършек, към ароматите и вкусовете на Луизиана една класическа рецепта за джулеп: ментови листа, малко добър бърбън и захар на кристали – перфектния коктейл за един горещ ден.


  3. Пълнозърнеста паста с масло и пармезан

    November 28, 2010 by hungryshark

    С този пост започва описание на серията от експерименти с различни видове и марки пълнозърнеста паста.

    Първата, която намерих, се оказа също така био и органик, но не съм сигурна дали Vollkorn е и марката, или само индикация, че са направени от пълнозърнесто брашно. Намерих я в Смесения магазин на Зоя, като цената и е 3.10 лева, само с около 10-20 стотинки повече от тази на не-органик спагетите на Barilla.

    Както се вижда от задната страна на опаковката, те са направени единствено от вода и пълнозърнеста грис от твърда пшеница. Вероятно наистина произхождат от контролирана реколта, което е плюс.

    Сготвих ги на два пъти, като първият вариант беше путанеска, която не снимах и която стана невероятно вкусна. За да избегна всякакви възможности за изкривяване на крайния резултат от експеримента, реших, че вторият вариант ще бъде максимално семпъл (по моите разбирания).

    В тиган загрях бучка масло с големината на едър орех. Когато мазнината започна да цвърчи, изсипвах в нея предварително сварените и добре изцедени спагети. При варенето трябва да се внимава и да се опитва внимателно, тъй като на опаковката пишеше, че се варят 7-8 минути, но честно казано някъде към деветата минута все още не бяха стигнали до състояние al dente. Аз обикновено отчитам фактори като специфики на котлона и надморска височина, но според мен специално за тази паста 11 минути е времето, за което те достигат до ядивност.

    Запържих добре спагетите в маслото. Точка. Който ви каже, че не е редно да се пържи в масло, е абсолютен садист. Няма нищо по-вкусно от това, но разбира се, с уговорката, че не бива да се прекалява и поради тази причина човек рядко, но напълно трябва да се отдава на удоволствието от вкуса и аромата на добре разтопено масло с топъл хляб и червен пипер, паста или пържено яйце.

    След 3-4 минути добавих пармезана, черен пипер и най-важното – прясно настъргано индийско орехче – точно то е ключа към съвършените спагети с масло и пармезан. Обърква се добре за още 2-3 минути на огъня и се сервира топло-топло. Резултатът е трудно описуем, като не мога да преценя доколко пълнозърнестото брашно има пръст в това.

    Резултат от експеримента: пълнозърнестите спагети определено ми харесаха, но все още не мога да преценя дали повече от обикновените такива, или става въпрос за съвсем различни продукти, които не са взаимозаменяеми в рецепти.


  4. От баба Дешка

    October 15, 2010 by hungryshark

    Снощи на минаване през Аксаков видях ново магазинче за здравословни храни, пред което имаше изнесени орехи и тикви от баба Дешка от село Черньово.

    Не знам дали наистина са от баба Дешка, най-вероятно са, но ми стана много мило и ми се прииска да си имам баба на село (каквото така и си нямах), да съм отново малка или мама Танчи  да напали нафтовата печка в малката кухничка в Ловеч, да направи тиквеник и да мирише на канела, докато навън прехвърчат първите снежинки.

    Наистина обичам да си купувам разни неща от баби, а предполагам и много други хора и тези пазари за зеленчуци с бандюгите в анцузи, които зареждат от Слатинската борса не са най-доброто, което може да се предложи на един град, а нещата, които идват наистина от село често са с 1000% надценка по био магазините. Все ми се струва, че за да стигнем до снобския локаворизъм, е нужно първо да минем през фазата на достъпната, качествена храна.

    И изобщо – не знам защо стана невъзможно да има ежеседмични пазарни дни, в които производителите да продават своите месни продукти, яйца, лютенички и домати, досега в Прованс никой не е умрял от това.

    NB Вече и едрите производители гласно изричат, че хората имат нужда от качествена храна и са осъзнали тази нужда, ами хайде де!

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...