Напоследък храненето, продуктите и различните кулинарни трендове са модна тема. Това обаче води до волни интерпретации и смесване на различни практики, наименования, сертификати, начини на отглеждане и хранене. Био, органик, еко, здравословно, местно, веган, традиционно, супер – всичко това е един нов и интригуващ свят, който обаче съвсем не е едно хомогенно цяло. Различните понятия често се бъркат, като храната се превръща повече във фешън, без да се отдава значение на мястото и качеството на живот на всеки един човек, а и на цялото общество…
Така започва един мой текст, който излезе в “Меню“, озаглавен “Терминологично и критично за храната“. Първоначално не беше замислен в този му вид, а като хейт към думите на една новопроизведената в съпруга на медиен могул дама, за която храната е повече “фешън” и по-малко част от качеството на живот. И която смята, че като имитира колежките си от чужбина и купува local, непременно се храни органик, здравословно и природосъобразно (каквото и да е това).
В текста едва ли има нещо, което да не знаем, просто ми се прииска да събера накуп поне основните понятия, като със сигурност някои липсват, а други са непълни, но и така стана ужасно дълго.
Що се отнася до веганството и вегетарианството – в никакъв случай твърдя, че това са нездравословни режими на хранене, просто сама по себе си никоя диета не може да е пълноценна и изисква мисъл и усилие, а отказът от животински продукти – още повече (както и религиозните, етичните и тн. режими).
Напоследък си мисля, че сме се докарали дотам, че за да се храним нормално, трябва да се образоваме ежедневно и да изчитаме тонове статии, специализирана литература, информация за производители и етикети, но поне имаме нещо, което предците ни са нямали – достъп до огромни масиви от информация.










