RSS Feed

Posts Tagged ‘бира’

  1. Неделя е

    May 13, 2012 by hungryshark

    Ден за някоя добра бира и за изчитане на купчината дълги текстове, натрупана предходните бачкаторски седмици.

    Един такъв е The Twee Party в NY Magazine с подзаглавие “Дали занаятчийския Бруклин е стъпка напред за храната или сигнал за апокалипсис? И има ли значение, когато нещата са толкова вкусни?”.

    И още по темата: вече не само братята Маст превозват какао с платноходи (въглероден отпечатък и така нататък) – пристигнала е и първата доставка за Великобритания от Гранада на шоколад на борда на бригантината Tres Hombres. Цената? Висока, а дали си заслужава е въпрос на сериозен размисъл.


  2. Гастроном на малките пет

    May 12, 2012 by hungryshark

    Съвсем ми беше изхвъркнало от главата, че още есента наснимах магазинчето на Мария (автор и на един от любимите ми блогове LaMartinia) Gastronome за френски хранителни и не само стоки, което отдавна вече не е новост за всички любители на хубавите неща.

    Слава Богу, че съм вярна на принципа “по-дъбре късно, отколкото никога”, самата Мария може да ви разкаже как цяла година готвих, за да и гостувам в блога.

    Разбира се, сега можете да откриете много повече неща, така че – бързо към малките Пет кьошета, а освен марсилския сапун може да се намери и друга био козметика.

    Бири, безалкохолни, сайдер, ремулади, сосове, горчици – франсетата обичат да си угаждат и продуктите им обичайно са с много добро качество.

    Френският сайдер например няма нищо общо с това, което у нас се продава под името на някакъв измислен лорд и със съдържание от захар, захар и още нещо, а си е едно приятно ябълково вино с малко и никакво съдържание на захар, защото и малките деца знаят, че при ферментацията тя се превръща в алкохол.

    Pêle-mêle.

    Кутийката от Перие с Дита фон Тийз замина директно в колекцията с интересни артефакти от настоящата епоха (все пак някой ден тя ще е отминала, а аз ще ги разпродам за баснословни суми в ebay), а приятели французи съветват при махмурлук да се изпие чаша от тази вода с резен лимон, ефектът бил мигновен. Най-вероятно е заради бързата рехидратация на съсипаното от шабли и шампанско тяло, но кой знае, може да има и нещо по-специално в нея.

    Френските бири са приятни лагери, но тази с аромат на малцово уиски е доста особена и може би трябва да се пие с резен лайм.

    Френските вина трябва да се съчетават с френски сирена, ако вярваме на теорията за тероара, но честно казано, дори и да не са в комбинация, са чудесни.

    Любимият ми крем от кестени, който обичам на парче франзела с малко масло, но е чудесен за сладкиши и е в рецептата за коледния bûche.

    За сардините смятам, че са част от френската кулутра също колкото виното, Едит Пиаф и мадам Помпадур (примерно, иначе по френска цивилизация в училище учехме и за легендарния Солекс, който се оказа абсолютно непознат у нас) и когато видя консерва, винаги се сещам за фразата C’est la sardine qui a bouché le port de Marseille.

    Ще намерите и други съкровища, сигурна съм, сред които може би и най-ценното – писано слово във вид на френски кулинарни списания с разкошна фотография.

    Allez-y vite! А мен ако не ме домързи, ще ви разкажа как в Париж ядох суши във виетанмски ресторант с китайска бира и кашерни бургери “New York style”. Изобщо, накъде върви този свят?


  3. Малко внимание и към бирата

    April 6, 2012 by hungryshark

    Михаил Марковски е може би най-добрия сомелиер у нас (казвам “може би” не защото се съмнявам, а с надеждата да има и други от неговата класа в България ) и държи в ръката си какво?

    Бира!

    Струва ми се/мечтая си, че не е далече момента, в който дори у нас бирата ще заеме своето достойно място в листите на ресторантите, микропиповарните ще са поне 10, а в баровете ще има по няколко крана с различни видове ейлове, пшенични, плодови и разноцветни пива.

    Този сезон пък ни остава да опитаме различните нови творения на родните пивоварни, 2/3 от които са радлер (на Шуменско и Ариана + този от миналата година на Каменица) и един вид от 100% малц, на Шуменско или да посетим малкото места, които предлагат добра селекция вносно пиво, за които смятам да пиша пространно.


  4. Няколко италиански бири

    March 4, 2012 by hungryshark

    Тъй като явно е бирен период, най-сетне дойде ред и на обещаните в поста за Торино бири. Всъщност, заглавието не е съвсем коректно, понеже няколко от пробваните бири са произведени от Royal Unibrew, датски концерн, който има сериозно присъствие на италианския пазар, не непременно за хубаво.

    Италия е известна най-вече с вината, вермутите и аперитивите си, но напоследък набира популярност и с бира, основно с Nastro Azzurro на Peroni, която се нарежда сред най-продаваните на британския пазар за последните години (и се опитва да се налага като символ на италианския шик с реклами по Dolce Vita на Фелини и този мини филм на Gabriele Muccino).

    Класическата Перони е с червен етикет и е съвсем приличен лагер, у нас може да се намери в пицарията на Лео близо до Банята в София.

    По-добрият италиански лагер за мен е на Menabrea, пивоварна с доста дълга като за Италия история – основана е през 1846 година в Biella. Продуктите на тази компания имат много международни награди, специално за лагерите им и според мен има защо. Свежа, чудесна с две парчета фокача за късен обяд.

    Dreher е друга стара пивоварна, притежавана в момента от Хайнекен. Основана е през 1896 година в Триест от Антон Дрехер, който измисля виенския стил в бирата (във Виена, разбира се), и чието име и семейство е също в историята на унгарската Dreher.

    За съжаление този Dreher пилз не се отличава с нищо, а самият Антон вероятно се върти в гроба си, като гледа какво Хайнекен и САБ Милър са направили от наследството му.

    И стигаме до Ceres – брандът, под който Royal Unibrew са се наложили в Италия, при това много масово и агресивно – над 50% от щендерите в големите хранителни магазини са заети от различни бири на този концерн.

    Top Pilsener в бутилки от 660 милилитра, обичайният размер на големите бири в Италия, която за щастие още не е открила певецетата от 3 литра (както и останалата част от цивилизования свят, между впрочем). Нищо особено, а и служи за урок – когато си в Италия, пий италиански бири и яж италианска храна.

    Red Erik – силна бира, 6,5% с добавен плодов сок с неустановен произход и захар, на вкус е като водка със степче и не знам кой е решил, че този объркан викинг трябва да е част от луксозната гама на Ceres. Който е критикувал резервата на Загорка, трябва да се пробва тук.

    Ceres Stong Ale Export, който не е никакъв ейл, и за останалите пазари не се казва така, ами Royal Selection. Бирата е имперски пилз/силен лагер, 7.7%, с наситен, типичен аромат с нотки на мед. Не е моята бира, определено, но пък бутилките “специално арт издание” са много красиви.

    И неочакваното лице на италианската бира – Theresianer Pale Ale и Dolomitti Dopio Malto. Тези и още такива бири в бутилки от 330 милилитра се намират в малките магазинчета за антипасти, сушени меса, сирена и вино.

    Theresianer е отново стара пивоварна от Триест, който преди два века е център на австрийската търговия, култура и разбира се – бира. Името и идва от императрица Мария Тереза, която в далечната 1766 година разрешава на някой си господин Ленц да отвори в квартала Borgo Teresiano първата австрийска пивоварна.

    Бледият ейл е приятен, ароматен, леко плодов, 6.5% без да бие на алкохол. Повече прилича на бок и е далече от американските и английските си събратя, но си има своите достойнства и чар.

    Dolomitti Dopio Malto е произведена в Birreria Pedavena, малка стара пивоварна, която в момента също е собственост на Хайнекен. През последните години обаче, за разлика от Dreher фокусът е върху по-различни бири, които не са за масовия вкус. Едно от изтъкваните предимства, което придава уникалните черти на пивото е водата, която извира от Доломитите и се хваща директно от извора, заедно с местно произведения ечемик и дългата ферментация.

    Бирата с двоен малц е светъл бок 6.7% с много наситен вкус, доста алкохолен, с нотки на мед, карамел и хмел. Доста сладни, което е нормално при толкова малц и като всеки бок на мен ми е твърде спиртна, но определено е хубава и най-вече – различна.

    Разбира се, както навсякъде, в Италия има сериозна инвазия на Beck’s и DAB, който за мое учудване и възмущение на руските ми приятели се продава в бутилки от 250 милилитра, което предизвика коментари, че това може би е “някаква детска бира”.

    Успях да опитам и няколко наливни, като в дискотеки нормално имаше поне 3 вида – светла, червена и тъмна (а колко красиво звучи birra chiara o bionda, ambrata o rossa e scura) местно пиемонтско производство, които бяха съвсем чудесни – пресни, газирани и студени.

    В заключение – Италия е мястото, където и цял живот да прекараш, няма да опиташ всичко, като дори  биролюбителите има какво да открият.


  5. Бърза история на американската бира и други проблеми

    March 3, 2012 by hungryshark

    Любимият ми бирен блог Pencil and Spoon публикува преди 2 седмици изключително интересен текст за историята на бирата в Америка и метаморфозите, през които минава – от ейловете на първите британски заселници, през мътното пшенично на немци с имена като Милер, Анхойзер, Буш и Пабст, през искрящия пилзенер, през Сухия режим до подмяната на ечемика с ориз и царевица и днешните извращения като Bud Light без вкус, аромат и текстура.

    Статията се чете на един дъх и обяснява простичко много неща – унификацията на бирите, ролята на свръхголемите компании и промяната в нагласите на цяла една нация. Тук някъде се крие и отговора на въпроса защо Арианата няма вкуса на Столичното Специално отпреди 30 години.

    В този контекст, ето една друга новина от началото на месец февруари – AB-InBev (AB идва от имената на господата Анхойзер и Буш) намаляват алкохолното съдържание на водещи марки като Stella Artois, Beck’s и Budweiser за британския пазар от 5 на 4.8 % с цел да спесят данъци. Съвсем неусетно масовите вкусове ще се променят, отново, и то на територията на една от най-биропиещите държави и ме съмнява да е за добро, когато мотивът е “свиване на разходите”.

    Като контрапункт – текстове от NY Times от вчера за процъфтяването на нано- и микропивоварните в САЩ – The art of making beer: not just for professionals и Craft brewing finds a welcoming atmosphere.

     

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...