RSS Feed

Posts Tagged ‘вино’

  1. Няколко вина от Winebox

    May 14, 2012 by hungryshark

    Преди време споменах, че предстои приятна дегустация на сто вина от портфолиото на Winebox, но за съжаление опитах една съвсем малка част от тях. Така и не успях да се измъкна от работа по-рано, а когато пристигнах, Ани и Ани вече рисуваха сърчица в дегустационните си тефтерчета.

    Трудно е да се пробват 100 вина за по-малко от два часа, при това без събитието да свърши със сериозно пиянство, но от тези които дегустирах/пих бих искала специално да спомена следните с много добро:

    Juve y Camps – на мен лично кавата ми харесва много и с удоволствие опитах и Резерва де ла Фамилия Брут Натур 2008 и Розе Брут NV (за вкъщи купуваме Синта Пурпура). Въпреки че ги свързвам с пенливо вино, червеният им купаж от мерло и каберне беше много приятна изненада.

    Френският Прованс беше представена от прекрасните розета на Chateau Minuty, с които всъщност започнах и които ми се струват чудесна идея за дългите летни следобеди. Същото мога да кажа за различните шаблита на Domaine Louis Michel et Fils, особено premier cru и grand cru и за сансерите на Domaine Fouassier. Приключих Стария свят с шампанските на Тетанже, там няма какво да коментирам. И да обичате, и да не обичате шампанско (истинско), за някои поводи то е императив. Ако мога да избирам, ще е розово.

    Новият свят подкарах със Spy Valley Wines от Марлборо, от който регион досега не съм попадала на грешка. Обичам новозеландски совиньон блан, с риск да изпадна в баналност, обичам го с леки пасти, морски продукти, риба и просто така – в някоя градина привечер.

    След шахматния подход розе – бяло – розе – бяло нещата рязко загрубяха с червените от Новия свят, повечето от които искат подходящо ястие в друг контекст, но сърце не ми даде да плюя нито аржентинския малбек, нито чилийския карменер, нито австралийските ширази. Изобщо, дегустацията е трудна мисия и съвсем не е за всеки.

    Пробвах австралийските вина на M. Chapoutier, Виктория, австралийските на Trapiche и чилийските на Vina Errazuriz от Аконкагуа Вали, като за мен лично приятна изненада са купажите от по-висок клас като Дон Максимиано Фаундърс Ризърв 2006 от каберне совиньон, каберне фран и пти вердо на Еррасурис.

    Скоро пробвахме с храна и шардоне резерва на Errazuriz, определено си заслужава.


  2. Гастроном на малките пет

    May 12, 2012 by hungryshark

    Съвсем ми беше изхвъркнало от главата, че още есента наснимах магазинчето на Мария (автор и на един от любимите ми блогове LaMartinia) Gastronome за френски хранителни и не само стоки, което отдавна вече не е новост за всички любители на хубавите неща.

    Слава Богу, че съм вярна на принципа “по-дъбре късно, отколкото никога”, самата Мария може да ви разкаже как цяла година готвих, за да и гостувам в блога.

    Разбира се, сега можете да откриете много повече неща, така че – бързо към малките Пет кьошета, а освен марсилския сапун може да се намери и друга био козметика.

    Бири, безалкохолни, сайдер, ремулади, сосове, горчици – франсетата обичат да си угаждат и продуктите им обичайно са с много добро качество.

    Френският сайдер например няма нищо общо с това, което у нас се продава под името на някакъв измислен лорд и със съдържание от захар, захар и още нещо, а си е едно приятно ябълково вино с малко и никакво съдържание на захар, защото и малките деца знаят, че при ферментацията тя се превръща в алкохол.

    Pêle-mêle.

    Кутийката от Перие с Дита фон Тийз замина директно в колекцията с интересни артефакти от настоящата епоха (все пак някой ден тя ще е отминала, а аз ще ги разпродам за баснословни суми в ebay), а приятели французи съветват при махмурлук да се изпие чаша от тази вода с резен лимон, ефектът бил мигновен. Най-вероятно е заради бързата рехидратация на съсипаното от шабли и шампанско тяло, но кой знае, може да има и нещо по-специално в нея.

    Френските бири са приятни лагери, но тази с аромат на малцово уиски е доста особена и може би трябва да се пие с резен лайм.

    Френските вина трябва да се съчетават с френски сирена, ако вярваме на теорията за тероара, но честно казано, дори и да не са в комбинация, са чудесни.

    Любимият ми крем от кестени, който обичам на парче франзела с малко масло, но е чудесен за сладкиши и е в рецептата за коледния bûche.

    За сардините смятам, че са част от френската кулутра също колкото виното, Едит Пиаф и мадам Помпадур (примерно, иначе по френска цивилизация в училище учехме и за легендарния Солекс, който се оказа абсолютно непознат у нас) и когато видя консерва, винаги се сещам за фразата C’est la sardine qui a bouché le port de Marseille.

    Ще намерите и други съкровища, сигурна съм, сред които може би и най-ценното – писано слово във вид на френски кулинарни списания с разкошна фотография.

    Allez-y vite! А мен ако не ме домързи, ще ви разкажа как в Париж ядох суши във виетанмски ресторант с китайска бира и кашерни бургери “New York style”. Изобщо, накъде върви този свят?


  3. 19ти април – дегустация на портфолиото на Winebox

    April 8, 2012 by hungryshark

    След DiVino Taste и Винария, за която изобщо няма да си правя труда да пиша, нищо че я навестихме, на хоризонта се задава ново винено събитие – дегустация на портфолиото на Winebox, един от най-големите вносители на вина у нас.

    Вината ще бъдат точно 100, от 20 производители от Франция, Испания, Нова Зеландия, Италия. Чили, Аржентина и Австралия, а приятната част ще бъде придружена от полезна – лекции и класове по теми като провансалските розета, непознатите аржентински сортове, божоле, темпранийо, съчетаване на винa с храна с водещи като Яна Петкова, Ефросия Благоева, Юлия Костадинова, Любомир Бояджиев и дори Виктория Бенавидес, собственик и уайнмейкър на Bodegas Elias Mora от регион Торо, Испания.

    Кога и къде: на 19ти април от 11 до 20 часа, в София, Гранд Хотел София, зала Триадица.


  4. Коледен базар по немски и зимно настроение

    December 31, 2011 by hungryshark

    Този пост трябваше да се появи най-късно миналата седмица, но нещо повредих по блога и затова снимките от Коледния немски базар виждат бял свят днес, но на 31ви декември все пак е по-добре, отколкото на първа пролет.

    В София цял месец, между Софийския Университет и Народното Събрание имаше коледно пазарче по немски тертип, с глювайн, бири, много видове вурстове, сладки, адвентс календар, концерти на детски хорове и всичко друго, което би трябва да ни радва преди и по време на настъпващите празници.

    Аз съм от хората, които много обичат Коледа и я чакат с нетърпение, като елхи, карамелизирани ябълки на клечка, лампички, истински преспи (ако не се налага да ползваме градския транспорт) са в състояние да вдигнат нивото на настроението ми с по няколко сантиметра.

    Коледният немски базар беше най-хубавото нещо, което от години се е случвало на София през зимата. Не искам да звуча грубо, но предишните опити за коледни събития не бяха твърде успешни, а и като че ли имаме нужда от по-семейно, по-европейско и излизащо извън дихотомията бира/скара изживяване.

    Не че някой се сърди на бирата, даже напротив – мощния Корбиниан на Вайнщефан и не-плодовия Шоферхофер, акомпаниращи вурстчета с много горчица и бретцели могат да се превърнат в прекрасното начало на зимните празници.

    Същото важи и за греяното вино и пунша.

    Бира?

    Или глювайн? Понякога сме изправени пред хамлетовска дилема.

    Госпожите твърдо бяха за греяно вино с много подправки.

    Сърца на шиш. Извън поетическата алегория шоколадовите бонбони на клечка са радост за душата и сетивата.

    Без коментар.

    Дядо Коледа – на границата между кича и празничното, по-скоро второто. По Коледа се случват чудеса – склонни сме да се радваме на всякакви идиотски неща, но в крайна сметка, можем да си позволим веднъж в годината огромни лъскави топки, гирлянди и белобради старци.

    Най-приятното от целия базар бяха къщичките и масичките от бурета пред тях, предвидливо затоплени от газови гъби. Въпреки че след седмата чаша вино май няма нужда от тях.

    Мъжът с филцовата шапка и латерната.

    Къри вурст и зеле – закуска за шампиони и част от липсващите храни в уличния ни пейзаж.

    Шоферхоферът, въпреки че трябва да призная, че бирата е доста смело решение при минусови температури навън.

     Хубави празници!


  5. Малко впечатления от DiVino Taste 2011

    December 24, 2011 by hungryshark

    Миналия месец се състоя първото издание на DiVino Taste във Военния клуб, като организаторите не само отговориха, но и надминаха очакванията ми за винено събитие на годината.

    Тъй като много медии и блогове отразиха пространно събитието, а аз ужасно закъснях с това, ще се спра набързо на нещата, които ме впечатлиха най-много, придужени с малко снимки, чието качество е простимо, ако вземем под внимание обратно-пропорционалното качество на предлаганите вина. А хубавите бяха толкова много и толкова добри, че сърце не ми даде да ги подмина…

    Военният клуб беше наистина най-подходящото място за провеждане на подобен вид дегустация/изложение, даже в сравнение с огромните халета във Франция, с подове, насипани със стърготини (за по-лесно почистване след голямото пиене и плюене) беше много шик. Е, не казвам че във Франция всички салони на виното са такива, но пък тези, земеделските имат едно особено рустикално очарование.

    За мое огромно съжаление не успях да посетя лекции и уъркшопове, като особено ме е яд за водената от Керълайн Гилби за 9 нови български вина, но от всякъде чух, че са били на ниво и много полезни.

    Керълайн Гилби

    Споменах местонахождението и лекциите, сега като че ли ми остават избите и вината. Производителите, които участваха във винения салон бяха около 40, сред които както утвърдени имена, така и относително нови изби, които обаче се отличават с особено качествени, модерни вина.

    Не знам дали ще успея да спомена всички, а и към края на първия ден, когато дегустирахме само червени ми се струва, че положението леко се замъгли, но за пореден път през последната година (след запознанство с вина на Енира, Вила Юстина, Драгомир и Варна) с чувство на приятна изненада установих колко нови, интересни и пивки видове се произвеждат у нас.

    Може би пропускам някои, но особено ми допаднаха вината на Беса Валей, Боровица, Вила Юстина, Варна, Ямантиеви, Русе, Иво Върбанов, Кастра Рубра, Мидалидаре, Росиди, Санта Сара и Шато Бургозоне.

    На Дамяница опитах много интересно ново розе, Сухиндол пък ме изненадаха също с хубави, интересни вина, предвид ниското качество на масовите им такива. Дегустирах приятни бели пенливи вина и хубави сладки отлежали вина (и двете са ми голяма слабост), както и добри вина от типично български сортове – рубин, мавруд и гъмза, които заради лоши спомени пренебрегваме често, а не би трябвало.

    Големите производители също предлагаха интересни вина, но аз винаги си имам едно наум, особено като се отчете факта, че скъпите им вина са твърде скъпи, ако се направи сравнение качество/цена с такива на чужди производители. Това обаче е една друга тема.

    По-интересно е къде могат да се намерят интересните вина на всички производители, които не се срещат лесно? Засега моят отговор е: във винарни, отделни ресторанти и Casavino, но се опитвам да събирам повече информация къде и какво се намира (например вина на Изба Варна се намират в супермаркета срещу входа на градината на Конфети).

    Междувременно излезе втория брой на списание DiVino, в което има и класация на топ 50 български вина за 2011 година, като на първо място е BV на Беса Валей (Енира), по мое мнение, напълно заслужено. Останалите 49 можете да откриете в списанието, а аз оставам с очакването за следващия такъв салон – преживяване.

    Този ми донесе най-ценното – нови открития и усещания.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...