RSS Feed

Posts Tagged ‘лагер’

  1. Няколко италиански бири

    March 4, 2012 by hungryshark

    Тъй като явно е бирен период, най-сетне дойде ред и на обещаните в поста за Торино бири. Всъщност, заглавието не е съвсем коректно, понеже няколко от пробваните бири са произведени от Royal Unibrew, датски концерн, който има сериозно присъствие на италианския пазар, не непременно за хубаво.

    Италия е известна най-вече с вината, вермутите и аперитивите си, но напоследък набира популярност и с бира, основно с Nastro Azzurro на Peroni, която се нарежда сред най-продаваните на британския пазар за последните години (и се опитва да се налага като символ на италианския шик с реклами по Dolce Vita на Фелини и този мини филм на Gabriele Muccino).

    Класическата Перони е с червен етикет и е съвсем приличен лагер, у нас може да се намери в пицарията на Лео близо до Банята в София.

    По-добрият италиански лагер за мен е на Menabrea, пивоварна с доста дълга като за Италия история – основана е през 1846 година в Biella. Продуктите на тази компания имат много международни награди, специално за лагерите им и според мен има защо. Свежа, чудесна с две парчета фокача за късен обяд.

    Dreher е друга стара пивоварна, притежавана в момента от Хайнекен. Основана е през 1896 година в Триест от Антон Дрехер, който измисля виенския стил в бирата (във Виена, разбира се), и чието име и семейство е също в историята на унгарската Dreher.

    За съжаление този Dreher пилз не се отличава с нищо, а самият Антон вероятно се върти в гроба си, като гледа какво Хайнекен и САБ Милър са направили от наследството му.

    И стигаме до Ceres – брандът, под който Royal Unibrew са се наложили в Италия, при това много масово и агресивно – над 50% от щендерите в големите хранителни магазини са заети от различни бири на този концерн.

    Top Pilsener в бутилки от 660 милилитра, обичайният размер на големите бири в Италия, която за щастие още не е открила певецетата от 3 литра (както и останалата част от цивилизования свят, между впрочем). Нищо особено, а и служи за урок – когато си в Италия, пий италиански бири и яж италианска храна.

    Red Erik – силна бира, 6,5% с добавен плодов сок с неустановен произход и захар, на вкус е като водка със степче и не знам кой е решил, че този объркан викинг трябва да е част от луксозната гама на Ceres. Който е критикувал резервата на Загорка, трябва да се пробва тук.

    Ceres Stong Ale Export, който не е никакъв ейл, и за останалите пазари не се казва така, ами Royal Selection. Бирата е имперски пилз/силен лагер, 7.7%, с наситен, типичен аромат с нотки на мед. Не е моята бира, определено, но пък бутилките “специално арт издание” са много красиви.

    И неочакваното лице на италианската бира – Theresianer Pale Ale и Dolomitti Dopio Malto. Тези и още такива бири в бутилки от 330 милилитра се намират в малките магазинчета за антипасти, сушени меса, сирена и вино.

    Theresianer е отново стара пивоварна от Триест, който преди два века е център на австрийската търговия, култура и разбира се – бира. Името и идва от императрица Мария Тереза, която в далечната 1766 година разрешава на някой си господин Ленц да отвори в квартала Borgo Teresiano първата австрийска пивоварна.

    Бледият ейл е приятен, ароматен, леко плодов, 6.5% без да бие на алкохол. Повече прилича на бок и е далече от американските и английските си събратя, но си има своите достойнства и чар.

    Dolomitti Dopio Malto е произведена в Birreria Pedavena, малка стара пивоварна, която в момента също е собственост на Хайнекен. През последните години обаче, за разлика от Dreher фокусът е върху по-различни бири, които не са за масовия вкус. Едно от изтъкваните предимства, което придава уникалните черти на пивото е водата, която извира от Доломитите и се хваща директно от извора, заедно с местно произведения ечемик и дългата ферментация.

    Бирата с двоен малц е светъл бок 6.7% с много наситен вкус, доста алкохолен, с нотки на мед, карамел и хмел. Доста сладни, което е нормално при толкова малц и като всеки бок на мен ми е твърде спиртна, но определено е хубава и най-вече – различна.

    Разбира се, както навсякъде, в Италия има сериозна инвазия на Beck’s и DAB, който за мое учудване и възмущение на руските ми приятели се продава в бутилки от 250 милилитра, което предизвика коментари, че това може би е “някаква детска бира”.

    Успях да опитам и няколко наливни, като в дискотеки нормално имаше поне 3 вида – светла, червена и тъмна (а колко красиво звучи birra chiara o bionda, ambrata o rossa e scura) местно пиемонтско производство, които бяха съвсем чудесни – пресни, газирани и студени.

    В заключение – Италия е мястото, където и цял живот да прекараш, няма да опиташ всичко, като дори  биролюбителите има какво да открият.


  2. Португалска бира Sagres и някои размисли

    September 8, 2011 by hungryshark

    Португалия е по-известна с футбола и портвайна си, отколкото с бирите си, и донякъде има защо. Пивоварната, която има в портфолиото си най-продаваните и известни бирени брандове в страната, Sociedade Central de Cervejas е основана през 1934 година и е придобита през 2008ма от Хайнекен (след опит за консорциум с Карлсберг, но в крайна сметка собствеността остава в ръцете на холандците).

    Отварям голяма скоба: за съжаление, Хайнекен има продуктова политика, която прилага във всички местни пивоварни и която май не се нрави на никой любител на бирата. Политиката може да се синтезира до: при местно производство ще направим бранда Хайнекен да прилича на местните бири, ще направим местните бири да приличат на Хайнекен, според държавата ще спестим от качеството на суровините и ще се оправдаем със “спецификите на местния вкус” и накрая имаме нещо като нищо. Затова и различните продукти от портфолиото им навсякъде имат различен вкус и качество, например Хайнекен в Гърция, България и САЩ има 3 различни вкуса, за недоверчивите: същите наблюдения има дори в бирени блогове от Австралия. И това съвсем не се отнася само до Хайнекен, даже напротив.

    И така, след скобата по същество: пилезенерът на Сагреш е средно приятна бира, произведена не само от ечемик, а и от други зърнени култури като царевица, което не е плюс. Леко нагарча, с дъх на зърно, хмел и далечни флорални нотки, което пък е плюс, както и липсата на всякакви консерванти. Когато се стопли обаче, Сагреш става изведнъж блудкава и водниста. Като цяло, по-добра от лагерите, произвеждани в България и за обед с по-пикантна храна върви много добре, но вкусът и е доста унифициран и не оставя кой знае какви спомени.

    Що се отнася до футбола и портвайна: и Сагреш не без минава тясна обвързаност с футбола – освен реклами и спонсорство, през 2006та пуска на пазара Sagres Selecção, за да отбележи участието на националния отбор на Португалия на Световното първенство. Ако ние някога участваме пак на голямо първенство, мисля че трябва не само да бъдат пуснати специални бири, но и вина, ракии, луканки, наденица, семки и дори нов сорт домати за салата, тъй лелеяно и рядко ще е това явление.

    За портвайна – едно добро порто винаги е по-добро решение от една добра португалска бира. Ако обаче някой Сагреш ви попадне под ръка – не му отказвайте.


  3. Св. Патрик и Harp

    March 17, 2011 by hungryshark

    С тази бира искам да отбележа най-бирения ден в годината – Св. Патрик.

    За съжаление Harp, премуим лагера на Гинес не се намира у нас, така че ще трябва да го отбележим с Murphy’s, Guiness (5 лева за половин литър наливно в 2те “Халби”), Kilkenny и специално докараните за празника в ирландските пъбове видове пиво, което също е много добър вариант.

    Самата Harp e лека като вкус и аромат, не особено газирана и неангажираща, за мен в графата “приятни към добри”, със силно освежаващо действие след физическо усилие.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...