Едни от най-хубавите ми спомени са летните дни в Ловеч (за които съм писала много в Нож и виличка), където нашите ме експедираха още през месец май. Баба и дядо ходеха на работа и грижата за мен се падаше на прабаба ми Станка, която правеше най-хубавите летни манджи на света.
На една от тях обаче се мръщех, защото “супа от джанки” ми звучеше горе-долу като торта от спанак или яхния от мушмули, и обикновено правех всичко възможно да избегна тази част от обяда, което с баба Станка хич, ама хич не беше лесно, тъй като владееше многобройни стратегии и тактики за борба с детски инат.
Наскоро обаче ми се прияде точно това лятно ястие, докато минавах покрай един магазин, в който подаваха зелени джанки на умопомрачителната цена от няколко лева килото (сигурно и тях карат от Чили, м?) и насред една от първите жеги аз пък направих първата си супа от джанки.
Продукти: около 100 грама или една голяма шепа джанки, 1 малка тиквичка, 1 среден морков, 3 стръка зелен лук, 2 малки домата, 3 скилидки чесън, половин кафеена чашка ориз, копър, олио, щипка червен пипер, сол и кисело мляко за сервиране.
Нарязваме всички продукти без джанките, а доматите настъргваме. Ако трябва да спазим класическата технология, първо лучецът е добре леко да се запържи, но от съобръжения за здравословност тази стъпка може да бъде избегната (след което обаче вкусът никога не е същия).
Слагаме абсолютно всички продукти в мазнината с лука, включително солидна доза наситнен копър заедно с дебелите дръжки и доливаме вода. Оставяме да къкри, докато всички зеленчуци (и плодове) са поуврели, като гледаме джанките да не се разкашкат. Добавяме ориза. След като и той е готов, подправяме със сол на вкус, червен пипер и още копър и сваляме от огъня.
Вкусът стана съвсем, ама съвсем същия.
Има два начина да се хапне тази киселка супа – топла, с лъжица кисело мляко или добре изстудена от хладилника, пак с гъсто кисело мляко, като за незапознатите горещо препоръчвам да пробват втория начин.
Ех, къде сте бабо и прабабо, да ме видите!
