Тъй като явно е бирен период, най-сетне дойде ред и на обещаните в поста за Торино бири. Всъщност, заглавието не е съвсем коректно, понеже няколко от пробваните бири са произведени от Royal Unibrew, датски концерн, който има сериозно присъствие на италианския пазар, не непременно за хубаво.
Италия е известна най-вече с вината, вермутите и аперитивите си, но напоследък набира популярност и с бира, основно с Nastro Azzurro на Peroni, която се нарежда сред най-продаваните на британския пазар за последните години (и се опитва да се налага като символ на италианския шик с реклами по Dolce Vita на Фелини и този мини филм на Gabriele Muccino).
Класическата Перони е с червен етикет и е съвсем приличен лагер, у нас може да се намери в пицарията на Лео близо до Банята в София.
По-добрият италиански лагер за мен е на Menabrea, пивоварна с доста дълга като за Италия история – основана е през 1846 година в Biella. Продуктите на тази компания имат много международни награди, специално за лагерите им и според мен има защо. Свежа, чудесна с две парчета фокача за късен обяд.
Dreher е друга стара пивоварна, притежавана в момента от Хайнекен. Основана е през 1896 година в Триест от Антон Дрехер, който измисля виенския стил в бирата (във Виена, разбира се), и чието име и семейство е също в историята на унгарската Dreher.
За съжаление този Dreher пилз не се отличава с нищо, а самият Антон вероятно се върти в гроба си, като гледа какво Хайнекен и САБ Милър са направили от наследството му.
И стигаме до Ceres – брандът, под който Royal Unibrew са се наложили в Италия, при това много масово и агресивно – над 50% от щендерите в големите хранителни магазини са заети от различни бири на този концерн.
Top Pilsener в бутилки от 660 милилитра, обичайният размер на големите бири в Италия, която за щастие още не е открила певецетата от 3 литра (както и останалата част от цивилизования свят, между впрочем). Нищо особено, а и служи за урок – когато си в Италия, пий италиански бири и яж италианска храна.
Red Erik – силна бира, 6,5% с добавен плодов сок с неустановен произход и захар, на вкус е като водка със степче и не знам кой е решил, че този объркан викинг трябва да е част от луксозната гама на Ceres. Който е критикувал резервата на Загорка, трябва да се пробва тук.
Ceres Stong Ale Export, който не е никакъв ейл, и за останалите пазари не се казва така, ами Royal Selection. Бирата е имперски пилз/силен лагер, 7.7%, с наситен, типичен аромат с нотки на мед. Не е моята бира, определено, но пък бутилките “специално арт издание” са много красиви.
И неочакваното лице на италианската бира – Theresianer Pale Ale и Dolomitti Dopio Malto. Тези и още такива бири в бутилки от 330 милилитра се намират в малките магазинчета за антипасти, сушени меса, сирена и вино.
Theresianer е отново стара пивоварна от Триест, който преди два века е център на австрийската търговия, култура и разбира се – бира. Името и идва от императрица Мария Тереза, която в далечната 1766 година разрешава на някой си господин Ленц да отвори в квартала Borgo Teresiano първата австрийска пивоварна.
Бледият ейл е приятен, ароматен, леко плодов, 6.5% без да бие на алкохол. Повече прилича на бок и е далече от американските и английските си събратя, но си има своите достойнства и чар.
Dolomitti Dopio Malto е произведена в Birreria Pedavena, малка стара пивоварна, която в момента също е собственост на Хайнекен. През последните години обаче, за разлика от Dreher фокусът е върху по-различни бири, които не са за масовия вкус. Едно от изтъкваните предимства, което придава уникалните черти на пивото е водата, която извира от Доломитите и се хваща директно от извора, заедно с местно произведения ечемик и дългата ферментация.
Бирата с двоен малц е светъл бок 6.7% с много наситен вкус, доста алкохолен, с нотки на мед, карамел и хмел. Доста сладни, което е нормално при толкова малц и като всеки бок на мен ми е твърде спиртна, но определено е хубава и най-вече – различна.
Разбира се, както навсякъде, в Италия има сериозна инвазия на Beck’s и DAB, който за мое учудване и възмущение на руските ми приятели се продава в бутилки от 250 милилитра, което предизвика коментари, че това може би е “някаква детска бира”.
Успях да опитам и няколко наливни, като в дискотеки нормално имаше поне 3 вида – светла, червена и тъмна (а колко красиво звучи birra chiara o bionda, ambrata o rossa e scura) местно пиемонтско производство, които бяха съвсем чудесни – пресни, газирани и студени.
В заключение – Италия е мястото, където и цял живот да прекараш, няма да опиташ всичко, като дори биролюбителите има какво да открият.
