RSS Feed

Posts Tagged ‘риба’

  1. Хамсия пилаф

    September 30, 2011 by hungryshark

    Пилафът с хамсия (hamsi pilavi, hamsili pilav) направих по заръка на Ани, която така се вдъхнови, докато пишеше тази статия за турската кухня, че трябваше да обиколим целия пазар за прясна хамсия, боровинки и мента (в интерес на истината ми помогна за реденето на рибките, което е най-досадната част от рецептата).

    В момента в Истанбул, както навсякъде по света има завръщане към традиционната кухня, а хамси пилафът е едно от най-харесваните ястия. Това за мен е една малка мистерия, тъй като не бих заменила агнешки кебап за хамсийка (в тази връзка, ако напиша още един пост за тази риба, ще трябва да сменям името на блога на “гладната хамсия”), но както и да е.

    За да направим един истински пилаф, за 3-4 порции (в зависимост от лакомията) ни трябват: 1 килограм нечистена черноморска хамсия, 1 1/2 кафеена чашка дълъг ориз, 3 супени лъжици боровинки (касис е по-добре, но в момента не се намира, ако е зима – сушени боровинки или стафиди), 1 супена лъжица кедрови ядки, половин супена лъжица стафиди, 1 глава лук, 3 скилидки чесън, половин връзка прясна мента, бахар, канела, черен пипер, розов пипер, лют червен пипер, зехтин и сол.

     

    Хамсия в момента се намира по рибните магазини около Женския пазар и в Халите, като цената и е доста ниска, не е мисия невъзможна да се намерят лесно и връзка мента и горски плодове – червени и сини боровинки.

    Първата ни работа е да почистим хамсията и да я направим на филенца, като това става доста лесно като отрежем главата до гръбнака, след това го издърпваме внимателно, за да не се разкъса месото. По този начин излизат перките и костите. Люспите също се чистят, и те падат лесно.

    Задушаваме ориза с наситнения лук, чесъна, боровинките, кедровите ядки, стафидите и подправките, като аз слагам ментата накрая, за да не се изгуби аромата.

    В тавичка или гювеч сипваме много малко мазнина и нареждаме (Ани нарежда) филетата плътно, изсипваме плънката и покриваме с останалата риба. Слагаме 2-3 лимонови резена и печем около 40-50 минути на 180 градуса, до зачервяване на рибата. В нашия случай покрихме с фолио дъното на гювеча, за да може да се извади по-лесно цялото произведение на изкуството, пък и защото има малка пукнатинка, но за това друг път, освен ако не си купя нов гювеч.

    Сервираме с… не знам точно, и понеже не знам, направих малко зелена патладжанена паста със зелена печена чушка, орехи и чесън, препекох филийки и сипах бяло вино. Върви чудесно и с черен чай с много захар или Efes по избор.


  2. Маринована хамсия и аншоа

    September 21, 2011 by hungryshark

    През зимата се тюхках къде е изчезнала хамсията, но това лято открих маринована в някои кръчмета по южното Черноморие и в бурканчета в супермаркет в Синеморец, заедно с по-едра аншоа (всъщност хамсийките са черноморска аншоа), сафрид, цаца и барбун, на фирма “Лимнос”, Царево.

    За производителя няма почти никаква информация, за сметка на това рибите, които опитах са много вкусни. Според етикета всяко бурканче съдържа единствено риба, сол, слънчогледово олио и оцет – абсолютна класика, която позволява комбинации впоследствие с лимон, маслини, магданоз, копър и каквото друго се сетите.

    Тъй като в София още не съм попадала на такива рибки, последните ги ядем с носталгия към морето, червен лук, черно хлебче и маслини.


  3. Маринован барбун

    August 8, 2011 by hungryshark

    Струва ми се, и се надявам не само да ми се струва, че последните 2-3 години по Черноморието, поне на юг, където ходя, в кръчмичките започнаха да се появяват все повече черноморски риби и рибни ястия, пресни миди (което е резултат от нарастващия брой мидени ферми, които само около Созопол вече били 15-20, като дори на Веселие има една), завръщат се и скаридките, като голяма част от рибните, мариновани салати са приготвени най-вероятно от предприемчивата, гръцка баба на собственика.

    Тази година попаднах на маринован барбун в Созопол, почти случайно, тъй като маринования сафрид беше свършил. Барбунът (или барбуня, червен милет, султанка) е вкусна риба с изключително характерен вкус на ядки (това, на което му викат nutty flavor) и приготвена по рецептата на баба е страхотно мезе, особено с узо, бира или вино.  А ако някой ви каже, че такава риба не се яде с вино, питайте хората от крайбрежието какво правят през зимата с качетата осолена риба и бъчвите домашно винце. Така приготвеният барбун е ужасно солен, защото първо се кисне два дена в солен разтвор, след което се залива с горещо олио с бахар и дафинов лист и изпива бая пиене.

    Снимката е доста битова и лъщяща, но битовите покривки и грънци и крушките в кратунки над масите са част от туристическия продукт за “чужденците”, аз определено мога да мина и без него.

    Повече за зваденията в Несебър и Созопол при Ани.


  4. Линкове – лято 2011

    July 16, 2011 by hungryshark

    Не особено полезен, но много вкусен летен обяд: печени вурстчета, средиземноморска чабата, салата от градински домати и слънчеви корнишони, дижонска горчица и чаша лимонада.

    Последната сбирка от линкове е от декември, така че май е време за нова. Заповядайте:

    Еко: разследване на NY Magazine за неочакваните и опасни ефекти от квотите за риболов – рибарите изхвърлят обратно в морето излишните количества тон, писия, костур и други. В света годишно се унищожава около 7 милиона тона годишно риба по този начин.

    Сбогом на Акулите в Тайм – икономическият растеж в Китай и гладът за луксозни продукти и храни (супата от перки е по-скоро културен феномен, отколкото кулинарен такъв) води до бързо намаляване на акулите по света, които се ловят само заради перките. Те се отрязват, докато акулите са още почти живи, след което труповете им се изхвърлят обратно в морето. Хавай и Калифорния се готвят да забранят продажбата на всякакви продукти от перки, Китай и Япония обаче не.

    Какво може да се направи с милионите изплюти дъвки – тук и тук. Все пак, след снимките вероятно ще се замислите, преди да хвърлите на земята дъвка.

    Италия: този път само в напитки – класическото Белини на Найджъл Слейтър, бичерин от Торино, обичан от Пучини, Ницше, Дюма и Калвино и още малко за кафе културата в този град.

    Кафе: отново по темата за кафенетата – Назад към кафенето, от Икономист. Не точно кулинарна статия, но сравнението между това, в което се превръщат медиите с помощта на социалните мрежи и кафенетата от едно време, където са се разменяли новини, клюки и партийни пристрастия е много интересно.

    Вино: за българските розета в Розовата страна на България от Юлия Костадинова, DiVino: класация на най-добрите български такива с коментар. Точно навреме за жегите.

    Защо понякога с вино се напиваме по-бързо, отколкото очакваме? Гореща тема от миналата седмица в световните медии относно етикетирането на вината, на които съвсем законно се изписва по-малък процент алкохолно съдържание. Статия в Гардиън и интересна цифра: 57% от изследваните вина са по-тежки отколкото ни казва маркировката на етикета. Оказва се, че европейските регулации позволяват половин процент толеранс, а канадските – цял един, така че умната!

    Бира: Облачно, с бира във вестник Пари, от Иглика Филипова – тенденциите на родния пазар на бира, все още не съвсем розови. Моето скромно мнение: освен по опаковките и комуникацията има още какво да се направи за продукта, а и за разпространението на наливните бири.

    Вкусно: кухнята на Индонезия в Меню, от Елица Константинова и стиловете в такото, от Seriouseats.

    15те най-чисти и 15те най-мръсни храни от The Atlantic. Къде има най-много и къде най-малко пестициди?

    Отново от The Atlantic: Досиетата “Хот дог” – 12 архивни статии от 1913та до 1939та.

    Рецептата на Дейвид Лебовиц за домашен маршмелоу.

    10 неща, които Мат е научил за морската храна в Луизиана.

    И за завършек, към ароматите и вкусовете на Луизиана една класическа рецепта за джулеп: ментови листа, малко добър бърбън и захар на кристали – перфектния коктейл за един горещ ден.


  5. Соба салата със сьомгова пъстърва и соеви кълнове

    June 22, 2011 by hungryshark

    Тази салата приготвих по идея на Бени, като рецептата е на Тина, които ми помогнаха, след като известно време се чудих какво точно да направя със спагетите от елда от китайския супермаркет. Аз добавих единствено рибата, всичко останало е едно към едно с инструкциите, които получих (и които е важно да се спазват, за да няма после изненади).

    За салатата ни трябват половин пакет спагети, 150-200 грама сьомгова пъстърва, 3 средни моркова, 100 грама соеви кълнове, 3 стръка пресен лук, 2 лайма, 6 супени лъжици японски соев сос, 1 1/2 супена лъжица настърган пресен джинджифил, 1 1/2 супена лъжица бяла захар, четвърт чаша растително масло, например зехтин и черен сусам.

    Естествено, като почти всяка салата и тази се приготвя бързо и относително лесно.

    Ако рибата, която сме купили – пъстърва или сьомга (този път избрахме сьомгова пъстърва, оказа се чудесна, приготвена по този начин), не е почистена, намираме специалист, който да я одере вещо, след което да я филетира и да я нареже на продълговати парченца с дължина 2-3 сантиметра.

    В купа смесваме изцедения сок от лаймовете, настъргания джинджифил, соевия сос (задължително японски), захарта и зехтина, разбъркваме добре, накисваме рибата в сместа и оставяме за около половин час в хладилника.

    Междувременно слагаме спагетите да се варят. Докато ги чакаме, нарязваме морковите на тънки жулиени, а стръковете лук – по диагонал, на парчета с дължина 2 сантиметра. Соевите кълнове просто ги умиваме добре.

    Когато пастата е сварена до ал денте, сваляме от огъня, оплакваме ги с хладка вода, отцеждаме добре и ги слагаме в голяма купа. Изсипваме отгоре морковите, лука, кълновете и соса с пъстървовите парченца и объркваме внимателно.

    След като я разсипем в купички, наръсваме с черен сусам и поднасяме с чаша вино. В случая новозеландския совиньон блан, от Марлборо е задължителен. Комбинацията е повече от съвършена за лятото.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...