Италия е страната, която винаги посещавам с удоволствие, най-вече заради храната. Тя винаги и нявсякъде е минимум хубава, най-често много качествена и приготвена бавно и с желание. В цяло Торино, поне в центъра, около него и един малко по-краен квартал, където попаднах на парти, не забелязах нито една закусвалня от големите вериги. Може би има в моловете, но фаст фууд културата така и не е пристигнала по тези места, че да и се налага да си тръгва.
Не успях да отделя твърде много време на кулинарните си пристрастия, въпреки че за първи път бях в Пиемонт, но поне най-сетне имах възможност да хапна на улицата. След като едвам се добрах до Торино след най-кошмарното кацане изобщо в живота ми в Рим, първата ми мисъл беше за нещо питателно, живително и с лек алкохолен градус.
В кафетериите и баровете в ранния следобед бутилките за аперитива вече чакат наредени.
Всъщност, трудно е да се направи разлика между кафетерия и бар – и в двете предлагат панини, сладкиши, ристрето, бира, вино и аперитиви, а на бара непрекъснато седят подпрени, прави хора, които пият я кафе, я нещо по-силно с вестник или разменят клюки с бармана.
Спасението: 2 парчета лигурийска фокача, едната с аншоа, чери доматчета и зелени маслини, другата с няколко вида сирена и жълта чушка, полети обилно с една Menabrea (за бирите ще пиша отделно). Така го разбирам аз бързото хранене.
Фокачата от най-обикновена закусвалня е в пъти по-вкусна от тези в повечето заведения у нас с претенции за “италиански ресторант”. Аз пък след бирата и обяда се почуствах като възкръснала от мъртвите.
Гледка към обяда: мотопеди и велосипеди по италиански.
Ристретото, което помолих да ми направят за навън беше покрито с парче алуминиево фолио, после установих, че навсякъде латета, капучино и напитки to go се дават не с капачета, а с фолио върху пластмасова чаша. Харесаха ми и дупките за бъркалка или сламка.
Към еспресото – биското с кокос.
Тази година в цяла Италия, но особено в Торино като първа столица се празнуват 150 години от обединението и навсякъде има стикери, панделки, ленти, знамена, бюстове на Гарибалди и дори официални брандове на обединението, като официалното кафе.
За мой огромен ужас разходката в Торино е като непрекъснато излагане на 3D food порно – на всяка втора крачка има хранителни магазини, винарни и сладкарници с огромни, красиво подредени витрини, което изобщо не е честно, защото нито може да се изяде всичко, нито да се помъкне към България.
Вина и в отражението – чинкуеченто и алфа. 60% от колите в Торино са фиати, защо ли…
Вината са много и най-различни, в огромно разнообразие и количества.
И размери.
И консерви има всякакви – сирене с трюфели, зеленчуци, меса, риби и какво ли още не.
Сирена и салами.
Салами и сирена.
Марио Батали е протегнал пипалата си и към Италия, Eataly франчайзи има навсякъде, много ми е любопитно какво италианско може да привнесе в родината на предците си от Америка.
Витрините са по-модернистични, за разлика от местните (предишните снимки).
La pasta è architettura per la bocca – с тази сентенция не мога да не се съглася.
Сладкарница с ретро надпис Paradice, който ужасно ми хареса и ми навя много носталгия.
И също толкова ретро сладкишите на витрината и.
Вместо пържени пилета – фокачерии tipica ligure.
Истински уличен италиански сладолед: сицилански крем със захаросани плодове и двойна сметана. Точно тук моята вместимост свърши.
Магазинче за диетични и спортни добавки от 1934та.
А в този “Пица Кебап” така и не намерих сили да вляза. Защо бе, джанъм, чак такава еклектика?
Не, това не са компоти, а плодове в алкохол – например грозде в грапа.
И кайсии във водка.
И българче се снима във витрина.
Още колбаси, като този плюшен плъшок изобщо не знам защо е там, асоциациите хранителен склад – плъх не са от най-апетитните. За сметка на това желираното месо с яйца изглежда повече от привлекателно.
Кулинарно порно без край – този път още сирене. Краве, козе, овче, биволско, прясно, пушено, с подправки, без подправки, ох…
Всички кафенета са заградени приятно с прозрачни плоскости и оборудвани с гъби, което е чудесно решение за студеното време.
Ако не е солено, ще е сладко, и това навсякъде. Нямате сърце, бе хора!
Аспикът отново е на мода.
Както и руската салата.
Marrons glacés, които обичам много.
И кандирани плодове в шоколад.
И чудесни ресторнати из многобройните пасажи на Торино с газови гъби, паста, пици и какво ли още не. Денем из града има основно пенсионери и студенти, които лениво се припичат и четат по пейките, но рано сутрин и привечер всяко едно местенце – кафетериа, бар, траториа се запълва с хора от всякакви възрасти, минали да пийнат по нещо на крак.
С много топли спомени от телешко ангус в бяло вино, маринована сьомга, наливна червена бира, паста, сладолед и какво ли още не очаквам с нетърпение нова визита.
