Този драфт седи тук от не знам колко време, но е крайно време да го напиша, а и днес е същия такъв схлупен ден като този, в който направих кекса.
С настъпването на есента реших за последно тази година да отида до Ловеч, защото борбата със студа в една необитавана къща е предварително загубена кауза. Естествено, за зла беда първия ден се изсипа такъв дъжд, че двете единствени възможности бяха или да стоя на прозореца и да гледам жалостиво мокрите мушката, или да опека сладкиш, който да върне уюта в дома на баба ми и дядо ми.
Само че… аз опит с печива нямам почти никакъв и рискът начинанието да се превърне в пълно фиаско беше повече от реален. Поради тази причина реших да изпробвам нещо, което е: изпитано от поколения преди мен, със степен на трудност около 2/5 (в моите си представи) и базово за всеки един начинаещ пекар.
Какво по-добро от един мраморен кекс? Като малка бягах с ужас от всички кексове, с които ме гонеха приятелките на баба ми, защото ги свързвах с дъх на сода и гадния каймак от млякото с какао, но слава Богу, всички травми от детската градина и женски гостита са вече добре забравени.
След кратко търсене през съседския безжичен интернет попаднах на каквото ми трябва – кратки и ясни инструкции от Марта Стюарт, които ми звучаха изпълнимо и лесно.
Какво ни трябва според г-жа Стюарт?
Половин чаена чаша масло, чаша и 3/4 брашно (отново чаена), 2 супени лъжици бакпулвер, 1 чаша захар, 3 големи яйца, 1 ванилия, 2/3 чаша мътеница, 1/4 чаена чаша неподсладено какао, сол и пудра захар.
Аз естествено, исках да импровизирам, но в Ловеч никъде не намерих непечени орехи, което малко ме изненада, но вероятно съдбата се е намесила, защото всичките ми опити за импровизации със сладкиши свършват доста трагично. Мътеница също естествено няма, но след кратки консултации реших да я заменя с прясно мляко, по добрите стари практики на майка ми.
И така, какво свърших аз (съвсем по рецептата):
Нагряваме предварително фурната на 180 градуса. В купа разбъркваме добре брашното, бакпулвера и щипка сол. В друга купа разбиваме маслото и захарта, докато станат пухкави. В къщата на баба ми не открих бъркалките за древния и миксер AEG, затова се мъчих като грешен дявол с една вилица, но мисля, че резултатът в крайна сметка стана доста задоволителен. Добавяме яйцата едно по едно, след това ванилията, като все така бъркаме усилено.
Добавяме брашняната смес на два пъти, като редуваме с млякото (мътеницата, айряна) и отново разбиваме. Когато тестото стане достатъчно гладко, отделяме 1/3 от него настрана. Загряваме две супени лъжици вода, в които разтваряме четвърт чаша какао. Когато и този течен шоколад е готов, го смесваме с по-малката част от заделеното тесто.
След усилено ровене из шкафовете открих пълния набор тави на баба ми за кексове и козунаци, които вероятно са останали още от прадядо ми, фурнаджията. Понеже съм правила бели със залепване и загаряне, покрих дъното с хартия за печене, добре намаслена и леко наръсена с брашно.
Изсипваме в тавата от двете микстури, като редуваме, изобщо тук е малко въпрос на фантазия и накрая с нож леко дообъркваме тестото. Слагаме във фурната. Печем около 50 минути, като по средата завъртаме тавата на 180 градуса. След като извадим от фурната, охлаждаме за около 10 минути в тавичката, после вадим и доохлаждаме. Марта Стюарт не казва нищо за пудра захар, но аз по класическа технология наръсих обилно.
За съжаление, нямаше нито един останал читав нож, но пък дебелите парчета си имат своето очарование в дъждовния, мързелив следобед с много кафе с мляко.
За радост на следващия ден слънцето грейна, грейнаха и мушкатите на баба ми, открихме и неизследвани кътчета от Вароша почти до Дръстене, а кексът стана още по-хубав и ароматен.
А моите пекарски способности са надявам се в прогрес, сега отивам да пека сладки.
