Днес ми гостува Албена Тодорова с прекрасен разказ за някои от чудноватите японски храни. Бени е специализант в Токийския университет, японист и отявлен любител на вкусните неща и аз съм много щастлива, че се съгласи да опише тези продукти и ястия, които за нас са необичайни, странни и карат носовете ни да се бърчат в по… чуда. И така:
Вместо с обичайното безразличие, днес сутринта отварям хладилника с доза любопитство и две дози страх. Не за друго, а защото в него се съдържа първата порция безумни неща за ядене, за които обещах на Гладната акула да пиша и да й гостувам. Бързо пояснение – хладилникът, нещата и аз се намираме в Япония.
ОК, всички сме чували какви неща ядат японците. Какво обаче наистина ядат и пият те?
Списъкът никак не е изчерпателен, подборът е строго субективен, като основният ми критерий беше да бъдат неща, които се намират лесно в магазините тук и до които имам достъп, за да кажа как са на вкус. Има някои изкилиферчености като яденето на живи рибки, наречено одоригуи, или сашими от конско месо басаши, или темпура от скакалци, характерна за някои планински региони, до които в момента нямам достъп, затова ги оставям за евентуален следващ път. Друг критерий при подбора беше представянето на разнородни продукти, а не само примерно традиционни японски такива.
Оценявам вкусността отново по чисто субективни критерии, включвайки и евентуална очаквана, следователно непредвидима по дифолт, реакция от страна на неизкушени дегустатори.
1. Стереотипът за неядлива японска кухня – натто.
Всички знаем, че японците ядат много ориз. Истината обаче е, че в последните години все повече японци, най-вече млади хора, отдават предпочитания на хляба. Един от най-широко разпространените стереотипи за класическа японска закуска, вървящ рамо до рамо с този за смрадливата печена риба, е току-що сварен ориз с натто и сурово яйце. Натто е едно от културно-антропологически-кулинарните изпитания за всеки новодошъл чужденец. Един от първите въпроси, които Вашите японски приятели ще Ви зададат, е дали ядете натто. Ядем, та плющим, кажете им. И какво от това?
Какво е: ферментирали соеви зърна. Точи се „на конци”. Съдържа милион и едно полезни вещества. Мирише малко на крака, поне в началото. Днес в японските супермаркети почти задължително има пакетирани прилежащи пакетчета горчица и сос от рибен бульон.
Има вкус на: горчица, рибка, боб и крака.
Вкусност: 9/10
Достъпност в България: нулева
2. Насъщният – с паста.
Хляб с паста, наричана тук соба. Няма да забравя този хляб никога, беше един от първите ми кулинарни шокове в Япония.
Какво е: много мека и леко сладняща, като повечето японски хляб, питка за хот-дог, разрязана по дължина и – внимание, барабани! – подсилена с порция якисоба. Якисоба представлява достъпно и популярно ястие, състоящо се от паста от пшеничено брашно, запечена на плоча и полята с кафяв плодово-зеленчуков сос. Добавят се по желание зеленчуци, месо, морски дарове и/или други, както и щипка маринован джинджифил. В хляба с якисоба обаче няма зеленчуци и други, а само соба, сос и джинджифил.
Има вкус на: сандвич с макарони.
Вкусност: 6/10
Достъпност в България: при желание и възможност да се снабдите с оригинални соба, сос и джинджифилена туршия – голяма. Инак – нулева.
3. Мезето – калмари в сладък оцет и чипс с водорасли.
Тук обединявам две неща в един параграф под многозначителното заглавие “мезето”. Мезето в Япония е на голяма почит, до степен, че разновидностите му са далеч над общия брой на пръстите на многолюдна пийнала компания. Тук ще говорим за две неща – калмари в сладък оцет и чипс с водорасли. Избрах калмарите заради евентуалния визуален ефект върху средностатистическия български читател (тук включвам на първо място себе си. Лилави пипала, опаковани в зелено пликче… може ли да се забрави?)
Какво е: мезе. Само да има с какво да го полеете.
Калмарите. Имат вкус на: сладко-кисела рибка. Послевкусът е странен, примерно сякаш сте близнали монета, лежала в захарница.
Чипсът: твърдичък, възсолен, напомня слабо на водорасли, но тук грешката може да е във вашия телевизор… ъъм, дегустатор, който е привикнал твърде много към японски манджи.
Вкусност: средноаритметично е 6/10.
Достъпност в България: доколкото знам, нулева.
4. Да полеем мезето – бяла вода.
Тук и аз се видях в чудо. Пазаруването за настоящия текст се проточи в рамките на няколко магазина и няколко дена, за да бъде картинката по-пълна. Търсех неща, които ми изглеждаха странни, понеже така можех да бъда поне малко сигурна, че ще се сторят странни евентуално на още някого. Така попаднах на бялата вода, която, честно казано, виждам и пия за пръв път.
Какво е: не питайте. Съдържанието й е дълго пет реда и завършва с иноситол и аспартам.
Има вкус на: разредено с много вода, подсладено и овкусено с лимон кисело мляко.
Вкусност: 3/10
Достъпност в България: все още не.
5. Оризовият хамбургер.
Тук хлябът е заменен с оризова питка, кюфтето – със задушени мръвки по корейски. Хамбургеровостта му е съмнителна! Попаднах на него в района на Роппонги и Адзабу, лъскави токийски квартали, но вероятно се среща и другаде. Когато видях рекламата му на табелата отпред разбрах, че съдбата ни е да се срещнем в този текст.
Какво е: както е описано по-горе. Включва още лук и незнайни подправки в пълнежа. Имате опции да го ядете на място или да ви го дадат претоплен/замразен в торбичка за вкъщи.
Има вкус на: семпла бибимба.
Вкусност: 7/10
Достъпност в България: доколкото знам, не.
6. Желирани бонбони с вкус на паламуд (кацуо) и кисели джанки умебоши.
Давам си сметка колко абсурдно може да звучи подобно наименование, но точно за това иде реч. Умебоши представлява нещо като сушени солени кисели джанки и е била/продължава да бъде популярна форма за консумиране на киселичките джанки уме. Спечелиха ме както с евентуалната си екзотичност, така и с опаковката с картинка на нинджа.
Какво е: твърди кисело-солени желирани бонбони с вкус на умебоши и леко напомняне за бульон от паламуд.
Има вкус на: да ви пратя малко да кажете вие?
Вкусност: 1/10.
Достъпност в България: не.
7. Всяка сутрин топла супа.
Когато искате да споделите на японски факта, че консумирате супа, вероятността да използвате „пия” вместо „ям” е много голяма, поради чисто културни, лингвистични, физиологични и друи предпоставки. Така, като се сменят сезоните и всички магазинчета и комбинита навред заредят горещите витрини с напитки, в студена самотна зимна вечер това са рафтовете, към които посягате автоматически, след като сте минали през щанда с вината. Тук има основно различни видове чайове, кафета и супи. Да, супи – царевична, гъбена, бобена… Опс, не си мислете за боб-чорба! Става дума за шируко!
Какво е: сладка супа с цели зърна боб вътре.
Има вкус на: разредено с гореща вода сладко от боб.
Вкусност: 3/10
Достъпност в България: твърдо не.
Благодаря от сърце на Гладната акула за заглавието, за пространството и времето и за вдъхновението. Много нагло крада още два реда място, за да благодаря на всички приятели, които ми дадоха идеи за безумни манджи и най-вече на Тинка, тя знае защо.
Бел. моя: А аз благодаря на Тина и Бени за всички усилия по подбора и намирането и научния подход към проблематиката (както подхожда на един млад учен).
