RSS Feed

Posts Tagged ‘шоколад’

  1. Шоколад с розов пипер

    April 26, 2011 by hungryshark

    Великден е празник, който всички свързваме с яйцата, символ още от древни времена в индовропейските култури на новия живот и възраждането, които се празнуват с началото на пролетта.

    Днес обаче в голяма част от Европа, в Америките и Австралия на Великден се раздават шоколадови яйца, шоколадови зайци и други шоколадови произведения. Тази традиция възниква първо в Германия и Франция през 19ти век, като първите яйца били направени от твърд, горчив шоколад. С времето производството им става масово, вкусовете не могат да се изброят, а аз приветствам с радост тази традиция, защото обичам и празници, и шоколад.

    Даже май твърде много го обичам, а желанието да откривам нови вкусове често ме води в неочаквани посоки. Преди време бях открила Милка с черен пипер, който обаче не се задържа на нашия пазар, явно не пасна на много хора, така че когато видях наскоро във Виена тъмен шоколад с розов пипер, не се въздържах (а можех да натъпча в багажа още малко сирена, вурстове, вино и вафлички).

    Опаковката на шоколада напомня тези на насипните тютюни, и въпреки че беше допълнително запечатан и вакумиран, от него се носеше лекичък аромат на пипер, който избухна в пълна сила, когато извадих блокчето. Въпреки че обичам всичко, което ям да е силно подправено и използвам най-различни зърна, треви и екстракти, за мен пиперът – черен, бял и розов си остава Царя на подправките, и в това съм дори по-уверена, отколкото в това, че футбола е царя на спортовете.

    Споменах аромат, и пак ще кажа – аромат, аромат, аромат. Комбинацията от висококачествен черен шоколад и розов пипер е нещо невероятно и прави хапването на шоколада парченце по парченце удоволствие още от момента, в който бъде доближен до носа, после бавно сдъвкан и усещането за екстаз продължава още дълго време, след като шоколадът е изчезнал. Пиперът не е смлян, а счукан на едри парченца, които са останали хрускави, без влагата да им повлияе и това допълнително радва сетивата.

    Розов пипер и тъмен, ароматен шоколад е комбинация, която може да направи деня празник не само около Великден и която ще бъде изпробвана и в домашни условия, а единственото възможно допълнение е чаша хубаво червено вино, например карменер.


  2. Крио шоколад

    December 16, 2010 by hungryshark

    Това нахапано топче на снимката е топъл шоколодав мус, потопен за кратко време в течен азот и на мен ми беше крайно интересен и много вкусен, за разлика от на г-н Марков.

    Стъпките:

    В лъжичка се слага от неизвестен за мен уред топъл шоколадов мус.

    Течният азот е в пластмасова съдинка, но все пак има доста плашещ вид, като излязъл от някоя част на “Пришълеца”.

    Шоколадът се потапя за няколко секунди в азота, който вероятно е около минус 200 градуса по Целзий.

    Вади се бързо и готово: имаме чудесна ледена топка с топла, течна сърцевина.

    Яде се много бързо, като по езика известно време след това остават леки иглички, като от опарено, но минава много по-бързо.

    Този крио шоколад и някои други интересни неща за хапване придружаваха представянето на новата RFDI карта на ПИБ PayPass. Аз естествено, се впечатлих повече от молекулярния хайвер от кисели краставички, но дадох едно ухо и на обясненията за картата, която е още една стъпка към безконтактното бъдеще.

    Преполага се, че тя ще направи живота ни по-лесен, но авангардните технологии са за удобство, а храната и срещите с приятни хора -  за удоволствие.


  3. Мраморен кекс

    December 5, 2010 by hungryshark

    Този драфт седи тук от не знам колко време, но е крайно време да го напиша, а и днес е същия такъв схлупен ден като този, в който направих кекса.

    С настъпването на есента реших за последно тази година да отида до Ловеч, защото борбата със студа в една необитавана къща е предварително загубена кауза. Естествено, за зла беда първия ден се изсипа такъв дъжд, че двете единствени възможности бяха или да стоя на прозореца и да гледам жалостиво мокрите мушката, или да опека сладкиш, който да върне уюта в дома на баба ми и дядо ми.

    Само че… аз опит с печива нямам почти никакъв и рискът начинанието да се превърне в пълно фиаско беше повече от реален. Поради тази причина реших да изпробвам нещо, което е: изпитано от поколения преди мен, със степен на трудност около 2/5 (в моите си представи) и базово за всеки един начинаещ пекар.

    Какво по-добро от един мраморен кекс? Като малка бягах с ужас от всички кексове, с които ме гонеха приятелките на баба ми, защото ги свързвах с дъх на сода и гадния каймак от млякото с какао, но слава Богу, всички травми от детската градина и женски гостита са вече добре забравени.

    След кратко търсене през съседския безжичен интернет попаднах на каквото ми трябва – кратки и ясни инструкции от Марта Стюарт, които ми звучаха изпълнимо и лесно.

    Какво ни трябва според г-жа Стюарт?

    Половин чаена чаша масло, чаша и 3/4 брашно (отново чаена), 2 супени лъжици бакпулвер, 1 чаша захар, 3 големи яйца, 1 ванилия, 2/3 чаша мътеница, 1/4 чаена чаша неподсладено какао, сол и пудра захар.

    Аз естествено, исках да импровизирам, но в Ловеч никъде не намерих непечени орехи, което малко ме изненада, но вероятно съдбата се е намесила, защото всичките ми опити за импровизации със сладкиши свършват доста трагично. Мътеница също естествено няма, но след кратки консултации реших да я заменя с прясно мляко, по добрите стари практики на майка ми.

    И така, какво свърших аз (съвсем по рецептата):

    Нагряваме предварително фурната на 180 градуса. В купа разбъркваме добре брашното, бакпулвера и щипка сол. В друга купа разбиваме маслото и захарта, докато станат пухкави. В къщата на баба ми не открих бъркалките за древния и миксер AEG, затова се мъчих като грешен дявол с една вилица, но мисля, че резултатът в крайна сметка стана доста задоволителен. Добавяме яйцата едно по едно, след това ванилията, като все така бъркаме усилено.

    Добавяме брашняната смес на два пъти, като редуваме с млякото (мътеницата, айряна) и отново разбиваме. Когато тестото стане достатъчно гладко, отделяме 1/3 от него настрана. Загряваме две супени лъжици вода, в които разтваряме четвърт чаша какао. Когато и този течен шоколад е готов, го смесваме с по-малката част от заделеното тесто.

    След усилено ровене из шкафовете открих пълния набор тави на баба ми за кексове и козунаци, които вероятно са останали още от прадядо ми, фурнаджията. Понеже съм правила бели със залепване и загаряне, покрих дъното с хартия за печене, добре намаслена и леко наръсена с брашно.

    Изсипваме в тавата от двете микстури, като редуваме, изобщо тук е малко въпрос на фантазия и накрая с нож леко дообъркваме тестото. Слагаме във фурната. Печем около 50 минути, като по средата завъртаме тавата на 180 градуса. След като извадим от фурната, охлаждаме за около 10 минути в тавичката, после вадим и доохлаждаме. Марта Стюарт не казва нищо за пудра захар, но аз по класическа технология наръсих обилно.

    За съжаление, нямаше нито един останал читав нож, но пък дебелите парчета си имат своето очарование в дъждовния, мързелив следобед с много кафе с мляко.

    За радост на следващия ден слънцето грейна, грейнаха и мушкатите на баба ми, открихме и неизследвани кътчета от Вароша почти до Дръстене, а кексът стана още по-хубав и ароматен.

    А моите пекарски способности са надявам се в прогрес, сега отивам да пека сладки.


  4. Милка с мед

    November 4, 2010 by hungryshark

    Човек ще рече, че се прехранвам основно с въглехидрати и в частност с шоколад, ако прегледа последните постове, но всъщност това съвсем не е така. Този шоколад Milka си го купих, защото от него се пули сестрата на Рези – Фрида, а на мен ми се прииска да събера колекция с портретите на всички алпийски крави (този път маркетингът ме удари право в сърцето, признавам си).

    За вкуса няма какво лошо да се каже (по скалата на Генова – Шопенхауер – Карник някъде точно над средата). Приятен, но ненатрапчив, като аз лично бях изненадана да открия истински, бистър мед между пълнежа и шоколадовия кувертюр вместо някакво кремче с медоподобен вкус. Добре свършена работа от кака Фрида и прилежащите и алпийски пчели, които, както знаем са тлъсти, тъмни и с дебели кожуси.

    NB Не, не ми плащат от Милка за кравешките постове, но не бих имала нищо против :)


  5. Пукаща Milka

    October 6, 2010 by hungryshark

    Поредното творение от лимитираните серии на Milka – пукащ (според някои гърмящ, но не съм склонна да се съглася) шоколад с млечен крем. Вкусът не изневерява на обичайния за тази марка, ежедневно-ненатрапващ се, но пък пука приятно, за който има слабост към подобни изживявания.

    По-забавна обаче е опаковката, от която учудено ви гледа кравата Рези на психаделичен фон, но не, не очаквайте след няколко парчета целия ви свят да стане розово-лилав и ведри крави и мармоти да ви разправят приказки, за такива работи в Алпите растат гъби, а точно тази Milka може просто да направи следобедните часове на работния ден една идея по-приятен.

    Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...