Муселин от треска със сос нантюа

Или някой да затвори вратата след претенцията на заглавието.

Всъщност муселина се приготвя бързо и лесно, а сосът си го донесох готов, но пък крайния резултат може да бъде много приятен за началото на вечеря с повече гости (точно заради краткото време, което отнема).

Името на соса разбира се, произлиза от френския град Нантюа, който се намира до планинско езеро, от което местните от векове (според някои още от римско време) ловят дребни ракообразни, щуки и други риби. Въпросният сос се приготвя на базата на бешамела, като се овкусява с масло от скариди, или по-скоро с главите и черупките, останали от някое друго готвене, сметана, бяло вино, кайенски пипер и разбира се – бренди.

Ако не ни мързи, както мен например, можем да си приготвим сами соса (по тази много добра рецепта от New York Times), при това предварително и само да го загреем преди сервиране. Докато се ровех за изчерпателни инструкции, четох на няколко места, че може да се фламбира преди поднасяне с добавяне на още бренди, но определено тази стъпка не е задължителна. Предполагам, че би било зрелищно в определени ситуации, но към момента не знам дали не трябват специални умения и пожарогасител наблизо.

За муселина ни трябват за 4 порции: 2 средни филета риба треска, хек или друга бяла риба, малка глава лук или бялата част на два стръка пресен лук, 1 яйце, 2 супени лъжици растителна или млечна сметана, 1-2 супени лъжици галета, розов пипер на зърна, черен пипер, малко магданоз или копър, сол и малка бучица масло.

По принцип в Нантюа и Лион приготвят муселина или кнедлите с месо от щука, което е за предпочитане, ако имаме някоя под ръка. Тази рецепта е добра и за избавяне от дребните костици на щуката, като след смилане сместта се минава през дребно сито.

В чопър или друг подобен уред смиламе с няколко оборота всички продукти, като е възможно вместо едно яйце да се сложат 2 белтъка, а галетата горе-долу дозираме на око и добавяме повече, ако е твърде течна консистенцията.

Намазваме малки порцеланови купички (рамекини) с бучката масло, наръсваме по дъното зърна розов пипер и натъпкваме вътре сместта, така че да е плътно по стените и дъното на съдинките. Загряваме предварително тава с вода във фурна на 180 градуса и печем на водна баня около 20 минути при тази температура.

След изпичане изваждаме внимателно муселинчетата и сервираме топли, със загретия сос и малко зелен лук или наситнен копър. При нас се наложи (буквално) да ги опитаме заедно с розовото пенливо вино на Едоардо Миролио, като и за него, и за ястието, и за комбинацията имам само хубави думи.