Pain au lait или хлебчета с мляко
Едно от нещата, които много обичам във Франция са топлите pains au lait. Обичам ги с пушена сьомга, масло, сирене, течен шоколад или наръсени с едра захар и чаша café au lait. А може и съвсем без нищо, особено когато са току-що извадени от фурната и още миришат на масло и мляко.
И тъй като по път за работа тук не ми е толкова лесно да попадна на пекарна, пробвах да направя сама и о, чудо! получиха се от първия път, макар и с няколко изненади.
Както подсказва името, pain au lait е хляб с мляко, като тестото се замесва с прясно такова, а аз за разкош добавих и едно яйце, въпреки че не е задължително и повече подхожда на бриош. Освен яйце и мляко, около 250 милилитра, ни трябват половин килограм бяло брашно, 1 пакетче суха мая, 60 грама несолено масло, чаена лъжичка сол и супена лъжица захар.
Подразбира се, че продуктите са със стайна температура, въпреки че едно време не ми се подразбираше съвсем и изживявах тук-там по някой фал. Използвах брашно тип “Екстра”, българско и ми се струва, че има известна разлика към по-добро в сравнение с обикновеното.
В тава или друг подобен съд изсипвам захарта, солта и брашното, като го минавам през сито и добавям нарязаното на кубчета масло. Замесвам ги като за маслено тесто, след което добавям яйцето, маята – разтворена предварително или суха и малко от прясното мляко. Бъркам с ръце и добавям мляко на око, докато тестото стане с точно необходимата конситенция (което не мога да опиша, усеща се с ръце). Аз леко обърках пропорциите и ми се наложи да добавя още брашно, някъде към 100 грама.
Меси се поне 10-15 минути, аз го правя на ръка, докато тестото стане меко, еластично, гладко и лъскаво. Оставя се да втаса за около 40-50 минути в топло помещение, за това време би трябвало да удвои обема си.
След това отново замесвам, за да изкарам въздуха. Разделих на топчици от 40-50 грама, които разточих на ръка и завих на руло.
Нареждаме в тава с много разстояние между хлебчетата, правим каквито ни харесват нарези и оставяме за около половин час още, отново в същото топло помещение. Междувременно загряваме фурната на 200 градуса.
Печем за около 12-15 минути или докато се зачервят. Аз експериментирах с форма, обем и нарези, като дори големите самунчета от 100 грама тесто се опекоха равномерно и не станаха клисави. За моя изненада се надуха точно 2 пъти по време на печене.
Най-голямата изненада беше естествено, че ми се получиха от първия път – равномерно опечени, пухкави, с приятна коричка и много ароматни и вкусни.
А нямам ли някакъв спомен, че някога се страхуваше да месиш? ;) Сега ще трябва да си нарушавам обещанието (към себе си) да не пека тестено и да ги пробвам по някое време тази седмица.
Тя е малко странна тази работа. Откак баба ми почина, а тя месеше страхотно, защото нейния баща е бил хлебар, започнах да меся и да ми се получават нещата. Но истината е, че с времето започват да се получават нещата, защото се усеща с ръце кога тестото става и кога не, от опит.
Това ми напомни на моята история с баба ми, която беше голяма сладкарка. Дълго време не исках да правя крем карамел, например – от страхопочитание ли, от друго ли. Но и при мен се случи с пречупването. Иначе за месенето ми трябва още опит, поне има време за трупането му.
Странни са тези неща. А за месенето – когато ти се домеси, другото само ще дойде :)
Уау! Колко вкусни изглеждат!
Много ми напомни за първия път, когато месих питка. Противно на очакванията, получи се много добре от раз.
Какво значи да замесиш като за маслено тесто?
Да втриваш маслото в брашното, докато стане като на трохи. Нещо такова :)
Месенето е терапевтична дейност :-) За препоръчване е. Мисля, да правим козуначен ден в бара по Великден?
Даже има такава терапия май, официална. Хайде да правим :)
А след като има предимно прясно мляко ( а не вода), тези очарователно хлебчета не изсъхват ли бързо? От опит питам?
На следващия ден не бяха мръднали последните, което ме изненада доста. За повече от 2 дни нямам идея.