Готварските книги на годината в САЩ
Тези дни излезе списъка с най-добрите книги за 2010та на Пъблишърс Уийкли. 5 от тях са на кулинарна тематика, а редакторите допълнително добавят още 20 достойни готварски претендента, които по една или друга причина не са намерили място сред първите 100, издадени тази година в САЩ.
Извън темата – книгата на Пати Смит за отношенията и с Робърт Мейпълторп Just Kids заема гордото 2ро място за нехудожествена литература и 7мо място сред всички книги.
По темата – и тази година от другата страна на океана почти всичко трябва да е местно, фермерско, бабино, старо и домашно, дори френската и италианската храна. Подбрах някои от заглавията (ето и цялата класация), които са показателни за властващите тенденции:
One Big Table: 800 Recipes from the Nation’s Best Home Cooks, Farmers, Pit-Masters and Chefs, Molly O’Neill (Една голяма маса: 800 рецепти от най-добрите американски домашни майстори, фермери, скараджии и готвачи от Моли О’Нийл);
Eating Local: The Cookbook Inspired by America’s Farmers, Sur La Table and Janet Fletcher (Да ядеш местна храна: готварска книга, вдъхновена от американските фермери от Sur La Table и Джанет Флетчър);
Cooking with Italian Grandmothers: Recipes and Stories from Tuscany to Sicily, Jessica Theroux (Да готвиш с италиански баби: рецепти от Тоскана до Сицилия, Джесика Теру);
Around My French Table: More Than 300 Recipes from My Home to Yours, Dorie Greenspan (Около моята френска маса: повече от 300 рецепти от моя дом за вашия, Дори Грийнспан);
The New Brooklyn Cookbook (Новата бруклинска готварска книга).
Съжалих много, че няма подобна класация (или поне аз нямам достъп до нея) за издадените и продадените в България книги, включително чуждоезичните такива на Джоан Харис и Джейми Оливър.
Подобен преглед показва много ясно тенденциите в кулинарията на един голям книжен пазар, но от погледите, които хвърлям поне 2 пъти месечно на рафта с готварски книги в книжарницата ми се струва, че у нас все още се издават основно книги или от известни имена (Звездев, Бъчваров) или с рецепти от национални кухни (100 лесни китайски рецепти, френска кухня и така нататък). Някак си няма водеща нишка, която да ни каже: “българите луднаха по сушито” или “тази година половината книги са за приготвяне на дивеч”.
И изобщо, сега като се сетя, не съм си купувала българска готварска книга от адски много години. Какво четете вие?
Чета не български кулинарни книги. :-)
Звездев и Бъчваров, наистина са се настанали трайно на рафта с готварски книги в книжарниците. Забелязвам, че има и други книги от не толкова или никак известни автори. Но честно, не ми харесват. Нито като съдържание, нито като оформление.
За щастие има и добри кулинарни книги, разбира се на английски. Но това, което се предлага у нас е капка в морето. Останах изумена в една книжарница в Мюнхен, където беше отделен цял един етаж за кулинария. Изхарчих си парите там. :-)
Напоследък съм на тема Алфонс Шубек – много е добър, както и книгата му – My Bavarian Cookbook. Но ще трябва да я оставя за кратко. Пости са. :-)
Поздравления за статията.
Ето тази. http://www.penguin.com.au/products/9781920989880/sicilian-kitchen
На нощното шкафче, повече като художествена литература. :)
Съгласна съм, че няма качествени кулинарни книги на български език. Миналата седмица си купих “Рецепти за чревоугодници за 365+1 ден” на Цаньо Сърнев. Но мисля си, че тя е поглед върху кулинарията от една малко по-друга гледна точка :)
Нож и виличка.
Има една доста добра с тревненски рецепти, но не помня кой е авторът. Беше събрал рецепти от Трявна, Плачковци, Търново, Дряново, имаше доста добри неща, включително и постни.
Инак разни японски тухли :)
@Еос, тъкмо за Цаньо Сърнев се сетих и “Регионална кухня” по негови текстове. Изданието е на “Меню” (Ивелина Иванова готви във всичките), и оформлението е изненадващо добро. А текстовете му са страхотни, точно така обичам да чета за храна.
@Йоана, аз даже не знам дали има читави книги, защото оформлението и печата са толкова ужасни на българските издания, че даже не си правя труда да ги разлистя. Понякога даже си мисля, че изпускам някой бисер…
@Събина, точно такива книги обичам :))))
@Албена, който знае японски :)
Иначе аз чета тонове блогове, но книга си е друго….
И аз все се чудя дали не пропускам нещо като не посягам към български готварски книги, обаче не мога и не мога да се пречупя, не ме привличат и това е. А ако не ме привлича как да сготвя от нея нещо.
Иначе винаги си отделям поне половин ден за Books for Cooks като съм в Лондон. Ей тъй само да влезеш и от земята до тавана само кулинарни книги… Едно такова нирванено ми става :)
Не мисля да влизам там, преди да спечеля милиони от тотото! Защо фалитът е повече от сигурен :)
“Какво четете вие?”
Предимно блогове. От днес и твоя, искрено благодаря че ме “насочи” към него.
Книги също не съм купувал от адски много време, ако изключим споменатия вече Джейми Оливър. Поне при мен разликата е, че с книгата мога да съм до печката и да спазвам дословно рецептата, докато четейки от екрана само хващам основата на дадено ястие и после импровизирам на воля (знам, че мога да си я разпечатам, но така имам извинение за издънките). А и да не пренебрегваме увлекателните истории, с които вие момичета украсявате всяка една рецепта.
А по основната тема на поста – цялата тази тенденция към да го наречем “връщане към корените” е естествена… Но май по-скоро е търсене на определен “лайфстайл”. Градската лудница и хранителната индустрия дойдоха в повече на народонаселението и сега всеки иска поне да се докосне до простите “неща от живота”.
Линбул, и аз точно така готвя :) Преглеждам няколко рецепти в блогове, запомням отгоре-отгоре и импровизирам. Общо-взето ми се получава.
Колкото до местната кухня, мен слава Богу не ме е напускала и се надявам да си остане така.