Енчиладас с телешко

Текс-мекс кухнята има няколко особено привлекателни и очарователни черти – в най-общия случай нещата стават бързо, силно налютени са и изпиват много бира. Това я прави идеалната парти храна, въпреки че сбирка, стартирала с начос и няколко корони може бързо да премине в надпиване с текила, и тогава вече положението със сигурност излиза извън контрол.

Енчиладите (enchiladas) са един от възможните варианти, които могат лесно да се хапват с ръце, стига да използваме по-малки тортили и не прекаляваме със соса. Аз лично предпочитам да си купувам готови тортилите, а в магазините се намират лесно единствено големи пшенични такива, но при желание и време с домашни царевични хлебчета става още по-вкусно.

Трябват ни (за 4 човека) 8 малки или 4 големи тортили и чедър, и освен това:

За соса: една кутия доматена пасата, 2 чаени чаши пилешки бульон, 5 с.л. брашно, 1 с.л. неподсладено какао, риган, сухо чили, кимион, сух или суров чесън и сол.

За плънката: 400 грама телешка кайма, 1 чушка, 1 главичка лук, 2 скилидки чесън, 1 люта чушка, зехтин, кимион, кориандър на зърна, черен пипер и сол.

Сосът, който избрах този път не е текс-мекс, а мексикански и прилича донякъде на опростено моле. Добавянето на какао може да звучи странно, но всъщност допълва останалите вкусове, не доминира и нямаме усещането, че ядем палачинки с течен шоколад.

В купичка разбъркваме сухите съставки – брашно, сух чесън, сол, какао, риган, смлян кимион и чили. Според оригиналните рецепти трябва да сложим поне по 2 супени лъжици кимион, риган и чили, но на мен това ми се видя много и сложих по 2-3 щипки от всяко. Със сушеното чили трябва да се внимава, тъй като може така да се подлюти ястието до степен, че да е невъзможно да се яде после.

Сипваме по малко студена вода върху сухата смес и бъркаме, докато получим средно гъста каша. Изсипваме я в силно нагрят съд и бъркаме непрекъснато 10 минути, като доливаме пилешкия бульон. Трябва да се внимава, защото като всяка брашняна каша и мексиканският ни сос може сериозно да загори. След това добавяме доматената пасата и бъркаме, докато конситенцията стане с гъстотата на кетчуп. Оставяме соса да постои 2-3 часа.

Плънката правим, като запържваме на силен огън каймата, нарязаните на ситно чушки, кайма, лук и чесън заедно с поправките, докато месото покафенее. Възможно е да се добавят боб и царевица по желание.

Редим по дължина върху тортилите плънка, настърган чедър и малко от соса и завиваме. Редим в тавичка, чието дъно сме намазали тънко с още от соса. След като сме сложили всички тортили, ги намазваме леко, но без да поливаме обилно всички рула с остатъка от молето, настъргваме още чедър и печем на нагрята на 200 градуса фурна.

Сервирахме ги с един карменер на Santa Digna и киселко гуакамоле за баланс, но можем да добавим подквасена сметана, дип от авокадо и сметана, бобен дип, малко зелена салата, наситнен зелен кориандър и вместо вино – няколко мексикански бири като Modelo Especial или Sol.