Антитенденции 2013
Такава табела не е нещо, което искам да гледам, докато ям. Нека си остане там, където принадлежи.
След текста за очакваните тенденции за 2013та, които може би няма да се случат, а и да се случат, няма да стигнат до нас, сметнах за необходимо да направя списък и на нещата, които предпочитам да спрат да се пръкват в нашия неголям гастро-гурме свят.
Бял чам – един път бял чам, втори път бял чам, може би на третия е добре да се открие байца. Дизайнът и изпълнението са чудесни, но когато няколко добри места с различна идея и храна приличат на клонираните атакуват, асоциацията с франчайз не може да не започне да се налага. А повечето определено не го заслужават.
Радлери – комбинацията бира с лимонада е нещо прекрасно в летен ден, но не и когато на кутийката е описана менделеевата таблица, както и някои нетипични за бирата ингредиенти като ацетилсулфам, аспартам и царевична грис. Царевична грис – бира, бира – царевичва грис, ами да, нещо не се връзва, но това е една друга дълга и тъжна тема.
Соц-носталгия – шотчета с ракия и резен домат в бургаските дискотеки, петолъчки, портрети на Сталин и Тодор Живков – границата между винтидж и лош вкус е тънка, и не на всеки му се получава.
Псевдо-домашна кухня – разбирам, че много хора са изкушени от римейк на кюфтетата на баба, пълнени чушки, боб с наденица, качамак с пръжки и други подобни родни ястия, приготвени по домашному, но есенцията на тази концепция съвсем не би трябвало да е посредствена храна на високи цени, придружена с лошо обслужване и претенции за оригиналност. Приятното изключение е “Преди 10”.
Фаст-фууд с претенции за лукс – ако ресторантът ти е част от верига, а храната включва всякакви дълбоко замразени панирани кашкавалчета, бланширани картофи и суха вратна пържола, виното ти е с 300% надценка, а основният ти таргет са мацки с вафлички, то определено трябва да помислиш за преразглеждане на винената листа. Поне.
Вериги за бутер-банички – може да става по-бързо, може да мирише добре, но килограмите маргарин, които се крият в многолистното тесто не са най-доброто, което човек трябва да си причини сутрин рано. А и какво и е на добрата софийска мазна баничка, пък дори и с извара?
Лошо суши – нямам претенции да съм експерт, но ми е адски трудно да повярвам, че всяка втора кръчма може да предлага прясна риба, добър ориз и уасаби, което не е боядисан хрян.
Реклами на наденица, суджук, кренвирши и не знам какво още с мустакати хайдути и едрогърдести моми, които се тъпчат с полуфабрикати, докато говорят на някакъв странен език с претенции за архаичност. Баба ти все наденица със соя и чувал сол е яла, нали.
Лоши тоалетни – според Питър Мейл лошите тоалетни са една от отличителните особености на французите, но това е може би, защото още не е идвал у нас. Разкъртени чинии, покъртителна хигиена и липса на топла вода не е нещо, което искаш да откриеш в добър и относително скъп ресторант, но може би искаш собствениците да открият сапуна, Юнгата и Мосю Бриколаж. И докато сме на темата – мацки, спрете да стъпвате на тоалетната чиния, тъкмо се отървахме от клекалото, време е да свикнете.
Супер коментар :-) забавлява ме, но и отново ми напомни колко още има да подобряват родните ресторантьори.
Соц-носталгията ме кара да бягам в посока противоположна на заведението. Пък ако ще да пропусна най-вкусната манджа и най-добрия алкохол. Въпреки че ужасно ме съмнява :)
Много точно. За съжаление.
Ти го беше споменала и в положителните тенденции – всичкото това “връщане назад” по принцип е хубаво, но много лесно се губи мярката (например соц декорациите).
Използването на символи на диктатура си е лош вкус, откъдето и да го погледнеш. Плюс факта, че всъщност балкантурист храната по БДС си беше еднообразна и не особено вкусна. Имам рецептурник от 70те със задължителните рецепти, важащи за цялата сфера на общественото хранене, в която изрично се посочва, че отклонения не бива да има.
Определено лайк за този пост!! Бял чам и соц- носталгията в интиОрО напоследък са ми даже като copy& paste в едно неопределено смущаващо храносмилането количество)
Разработването на собствена концепция и налагането на свои виждания както в меню, така и в дизайн изисква мислене, търсене, опитване, признаване на неупсехи и много, много работа. Е, колко са подобните хора, които познаваш/ме? Сами си отговорихме.
Трудът явно води до алергии :)
Коментарите за тенденциите ми вдигнаха настроението като на ББ кръвното.Е май причината не е само забраната за пушене.Ако и дрога позволят да се пуши,доста кръчми пак си остават в ерата на Балкантурист.
Аз до сега истинско уасаби не съм виждал никъде, и то не само в българските сушилници.
Аз също си мисля, че май не съм, обаче може и да бъркам.
Яла съм истинско васаби не повече от 10-ина пъти, нито веднъж извън Япония. В Япония в масовите сушилни и на други ширпотребски места се използва някакъв микс, все пак пъти по-близък до оригинала от това, което ни пробутват тук.
Кой ще внася корени японски хрян, който е пъти по-скъп като себестойност дори от магуро-то?
В Хепи откровено има вкус на най-обикkовен хрян.
Факт. Идеята на сушито е да е вкусно без каквито е да е добавки, без соев сос, джинджифил и васаби (за джинджифила – отделна тема). Сушито на Хепи без тези три неща просто няма вкус :(
Според мен тонът почти навсякъде е бил дълбоко зачразен и без тези неща аз просто не мога да го ям.
Всяка риба идва дълбоко замразена (не само в БГ, но това е отделна тема).
Направо доуби всичко детско в мен :)
Към белия чам бих добавила менютата, писани на ръка, и интериорни решения а ла стаята на tumblr-ска девойка.
Ъъъъ, да, определено :)))