Козуначени кифлички
Козуначените кифлички заедно с фунийките с маслен крем и агнесите бяха нещата, които моята баба правеше за рождения ми ден. Тя беше дъщеря на пекар и естествено, нещата които правеше винаги бяха най-добрите, но пък дядо ми правеше тортата, обикновено на три етажа, за това някой друг път. Много години по-късно се престраших да правя козунак и по повода реших, че е време и за кифлички.
Понеже обичам да правя нещата наопаки, използвах малко нетрадиционна рецепта, за гръцки цуреки (τσουρέκι) – в приготвянето на тестото има някои философски различия спрямо стъпките за традиционния български козунак – поредността и начина на добавяне на продуктите и месенето, което е по-малко. Резултатът и при козунаците, и при кифличките беше повече от задоволителен – много добър вкус на тестото и тъй желаните конци при плетените козунаци.
За тестото ни трябват: 1 килограм бяло брашно, 400 милилитра прясно мляко, 4 яйца, 150 грама масло, 220 грама кристална захар, прясна мая, 1 ч.л. сол, ванилия, 1 лъжица бърбън или ром и настърганата кора на 1 лимон. Течните продукти трябва да са със стайна температура.
За шоколадовия пълнеж ни трябват: 1 лъжица бърбън, 50 милилтра мляко (може и повече, според гъстотата на плънката), 50 грама счукани орехи, 4 с.л. захар, 2 с.л. какао на прах. Аз правя плънката съвсем гъста, така не се разтича при печене.
За ягодовата плънка ни трябват: бурканче сладко от ягоди и чаша счукани орехи.
Трябват ни и 1 яйце за намазване и още захар, обилно.
Разтваряме маята в 200 милилитра затоплено мляко, към което са добавени по 1 супена лъжица брашно и захар и цялата сол. Оставяме да оживее хубаво и да стане на пяна, поне 10-15 минути в затоплено помещение.
Междувременно (тук е основната разлика) разбиваме с миксер маслото, лимоновата кора, ванилията и захарта, докато сместта стане пухкава. Добавяме яйцата едно по едно и продължаваме да разбиваме, докато се получи хомогенна смес. Накрая добавяме останалото мляко и бърбъна и разбиваме още. Маслото може да стане на бучици отгоре, но това не е проблем.
Пресяваме в голяма купа около 900 грама брашно и правим кладенче в средата. Добавяме двете смеси – с маята и с яйцата бавно, докато бъркаме на ръка или с миксер. Ако тестото е твърде лепкаво, добавяме още брашно и замесваме. Месим 5-10 минути, като тестото трябва да остане относително меко и лепкаво.
Поставяме в намазнен дълбок съд и оставяме да втасва. Може да втасва около 2 часа или докато си удвои размера, но аз го оставих 12 часа – цяла нощ, в не твърде топло помещение и на сутринта тестото беше идеално втасало. Моето лично усещане е, че по-дълго втасване на не твърде горещо прави кифличките и козунаците по-вкусни, за което си има и научно обяснение.
Приготвяме какаовата плънка, като смесваме и бъркаме усърдно всички продукти.
Когато тестото е готово, го премесваме отново. Разделяме го на топки с големината на юмрук, на мен ми излязоха 6 топки от това количество брашно. Разточваме всяка топка на кръг с дебелина около 3-4 милиметра и разрязваме на 8 или повече триъгълничета. Разбира се, ако искаме по-малки кифлички, можем да направим от това тесто 10 или 12 топки, съответно по-малки триъгълничета. Експериментирах и с други форми – охлювчета и пурички, но най-добра си остава традиционната кифлена форма.
Слагаме плънката – чаена лъжичка какаова смес или чаена лъжичка домашно сладко и орехи в широкия край на триъгълничето и навиваме. Нареждаме в тави, постлани с хартия за печене, на по-голямо разтояние и оставяме кифличките да втасат втори път – около 30 минути или докато удвоят обема си. Аз лично оставих да втаса само първата тава, другите 3 ги втасах на леко топла фурна.
Намазваме с разбитото яйце и наръсваме обилно със захар.
Пека на 180 градуса, не най-долу, около 20 минути, след което още 5 минути само на горна фурна, за приятен червен цвят. Тези времена и температури може да варират според всяка фурна, но около 20 минути би трябвало да са достатъчни. Оставяме да изстинат върху хартията или на решетка. Тези със сладкото се разтекоха и то се карамелизира под кифличките, за капак фурната ми пече неравномерно, но така станаха още по-вкусни.
Останалото е чиста проба грешно удоволствие.
Станаха уникални, тази рецепта предаде невероятна великденска атмосфера. На Великден много държа да направя домашни кифлички и тези определено ми се получиха. Страхотна рецепта и снимки :)
Много благодаря :) И аз ще ги правя пак, с различни плънки и добавки, мисля да добавя на тестото махлеб, или мастих или канела, да видим какво ще се получи.
Благодаря за чудесната рецепта, станаха много хубави на вид , още по- добри на вкус.