Подаръци ще има… vol 2
Приятните изненади тази зима бяха много, и освен подаръците от Албена, нарочният кулинарен кореспондент в Япония, получих още куп други:
От Симона от любимия ми марципан Anthon Berg, този път със сини сливи и майдера и…
… адски вкусен финландски лакриц…
… с интересен, течен пълнеж.
След мое мърморене в twitter колко ми се яде сладко от настъргани дюли и обещания за сваляне на звезди от небето, линкове и общо-взето почти всичко в рамките на позволеното от закона срещу само едно такова бурканче Любо Чонос ми изпрати прекрасно увито…
… истинско сладко от настъргани дюли…
… и изненада – прекрасен, горчив холандски лакриц…
… с морски форми.
И накрая – от бабата на Илиана – връзка красив, продълговат червен лук…
… който беше толкова красив, че го оставих да осветява кухнята цяла зима, докато не обрасна целия в зелени пера.
Мерси, момчета и момичета!
пу съм сърдит на Бени! освен ако не ми домъкне и нещо на мен есенес ;-)
Честити да са ти подаръците и ще чакаме резултатите :)
Може би ще трябва да “мърмориш” повече и тук, че някои от нас са скарани с туитъра. Вече си знаем какво да ти подаряваме тази година…
Бабини сладка и снимки на теленца :)
Завижд! Заменям бурканче (мамино) стъргано сладко от дюли (някъде му казват “ренде”, между другото) за пакетче лакриц (всякакъв) :)
Понеже всичките, които имам са отворени, ще донеса, ако пътувам скоро.
Приемам поръчки от феновете на лакрица. Доставка след Великден :)
Аз вече се възползвах :)
Привет!
Може би действително трябва да мърмориш и тук, за неползващите засега Twitter :)
А сладка приемат ли са, ако не са бабини, ‘ми ги прави внучката? :))))
Ааа, повече няма да мърморя, че ме е срам вече… Домашни сладка обичам, и откак баба ми я няма, рядко опитвам, но някой ден…