Маринован барбун
Струва ми се, и се надявам не само да ми се струва, че последните 2-3 години по Черноморието, поне на юг, където ходя, в кръчмичките започнаха да се появяват все повече черноморски риби и рибни ястия, пресни миди (което е резултат от нарастващия брой мидени ферми, които само около Созопол вече били 15-20, като дори на Веселие има една), завръщат се и скаридките, като голяма част от рибните, мариновани салати са приготвени най-вероятно от предприемчивата, гръцка баба на собственика.
Тази година попаднах на маринован барбун в Созопол, почти случайно, тъй като маринования сафрид беше свършил. Барбунът (или барбуня, червен милет, султанка) е вкусна риба с изключително характерен вкус на ядки (това, на което му викат nutty flavor) и приготвена по рецептата на баба е страхотно мезе, особено с узо, бира или вино. А ако някой ви каже, че такава риба не се яде с вино, питайте хората от крайбрежието какво правят през зимата с качетата осолена риба и бъчвите домашно винце. Така приготвеният барбун е ужасно солен, защото първо се кисне два дена в солен разтвор, след което се залива с горещо олио с бахар и дафинов лист и изпива бая пиене.
Снимката е доста битова и лъщяща, но битовите покривки и грънци и крушките в кратунки над масите са част от туристическия продукт за “чужденците”, аз определено мога да мина и без него.
Търсенето на годна за ядене, еле пък оригинална морска храна по българското черноморие си е мисия рискована… ;-)
Да, ако се разчита на масовите заведения, може да стане фал. Аз като цяло спазвам едно правило: само черноморски неща, за предпочитане в кръчмици, в които ходя от години, или пък на места, които са ми препоръчани от приятели, има няколко такива в Созопол, Варвара и Синеморец.