Пастата на Том

Докато четях “Училище за вкусове и аромати” (The School of Essential Ingredients) на Ерика Бауърмайстер, имах огромно желание да приготвя всички рецепти и единствено липсата на живи раци ме накара да започна със соса за паста.

Изчаках да се сдобия с истински италиански наденички и хубаво, прясно пекорино, като освен тях ни трябват още:

1 средна глава лук, 2 скилидки чесън, 100 мл. прясно мляко, 100 мл. червено вино, 1 консерва нарязани домати, зехтин, черен пипер, сол и разбира се – пене, около половин кутия за 2ма човека.

Сотираме наситнения лук за около 2 минути в загретия зехтин, след което изсипваме вътре и накълцания чесън. Захлупваме за няколко минути, докато станат прозрачни. Добавяме ситно нарязаната наденица, намаляваме котлона до средна температура и леко запържваме, след което добавяме прясното мляко.

Изчакваме млякото изцяло да напие в месото и лука и чак тогава добавяме виното, намаляме още огъня и добавяме доматите от консервата. По принцип обичам сосовете за паста да са с пресни и много зрели домати, но през зимата тези в магазина нямат никакъв вкус, а готвенето с консервиран домати, особено ако са хубави, приятно разнообразява вкуса на ястията.

Оставяме да поври, овкусяваме с много пипер, сол и щипка захар, след което изсипваме в соса предварително свареното пене и обръкваме добре. Сервираме с малко настъргано пекорино и някое бароло или бардолино.

Леко промених началната рецепта, като не използвах сух бульон, но малко истински бульон би дошъл добре, както и връхчето на люта чушка, а ако наденицата е подправена добре, няма нужда от други аромати.

А книгата е наистина радост за сетивата.