Микропивоварни Le Frog
Франция не е известна с твърде добрите си бири, нищо че brasserie-тата като концепция и име тръгват точно от там – бирената индустрия отдавна е доминирана от големите концерни, а едрите чичовчи с престилки, мустаци и с по няколко халби в ръце са само далечен спомен.
За капак на всичко, поради усилията на винопроизводителите да доминират на пазара на алкохолни напитки акцизите върху бирата са огромни, в резултат на което в нормален бар цените на наливния Grimbergen и Kronenbourg варират между 5 и 10 евро – твърде много спрямо предлаганото качество. Резултатът – ако ти се пие нещо приятно за приемливи цени – пиеш вино, а ако искаш да се направиш на мат – удряш лонгайлънди на хепи ауър. За бирения любител остава утехата, че от едната страна се намира Белгия, а от другата – Англия, а и до двете се стига с бързия влак.
Все пак, за да не е твърде страшна картинката (а тя не е, защото виното и пастисът все пак си заслужават), Елзас залива Франция с не лоши бутилирани бири, които в магазина са на съвсем нормални цени, а и тук-таме се намира и по някоя микропивоварна. От този тип е и веригата от няколко заведения The Frog, на която естествено, се казва Le Frog. Три от микропивоварните носят милото наименование Le Frog & Rosbif – “Жабата и ростбифите”, както галено и не съвсем французите назовават своите съседи отвъд Ламанша.
Le Frog има интересна история – първата микропивоварна е част от MBA проект, който изследва потенциала на бизнес идея за английски пъб със собствена бира в централен Париж. 19 години по-късно пъбовете са 7 – 5 от тях в Париж и по един в Тулуза и Бордо. По принцип моделът “малко заведение с храна, което предлага произведена на място качествена бира ” е устойчив и доказано успешен на доста места в света, особено в традиционните бирени държави. Фактът, че във винена Франция по време на сериозна рецесия това работи добре е достатъчно показателен и доказателство, че любителите на бира биха предпочели качество и отношение пред индустриални продукти в ПВЦ бутилки, независимо от по-високата цена.
А в случая цената за една добра бира не е по-висака от стандартната за града – 6.50 евро за имперска пинта, качество – в пъти по-добро. И преди да мина на видовете бира ще спомена храната – интересна смес от азиатска, мексиканска, северноамериканска и английска, от въздесъщите за Париж бургери до тай скариди и едамаме. В контекста като че ли най-приятни са finger foods, които могат да се споделят от цялата маса, например огромна купа с начоси и гуакамоле, пържени крилца, лучени кръгчета или въпросните люти скариди в чаша.
Бирите са 6 вида и покриват горе-долу гамата от най-предпочитани през последните години видове – лагер, белгийска пшенична, английски ейл и стаут.
Frog Natural Blonde – 4,2%, типичен пилзенер с чешки и немски хмел, само че непастьоризиран и нефилтриран. Сервира се студена и газирана точно колкото трябва и е приятно разнообразие на фона на доста силните френски лагери.
Maison Blanche – 4,2% пшенична бира в белгийски стил, но с чешки Сааз хмел и задължителните кориандър и порокалови корички.
Ginger Twist – 4,2% амбър, в който обаче липсва хмела, за сметка на това е солидно подправен с лимон, лайм и джинджифил. Много интересна, освежаваща и разхлаждаща бира, при това не твърде парфюмирана.
Inseine – пейл ейл 4,4%, английски стил, но подправен със Styrian Golding хмел. Първата бира на микропиповарната, както и може би най-продаваната до момента. Тъмнозлатиста на цвят, с приятен хмелов и цирусов аромат, трудно ми е да намеря критики. Името също е чудесно – игра на думи от Сена (Seine) и insane.
Dark de Triomphe – поредната чудесна игра на думи и триумф за стаута отсам Ламанша. 5%, с английски хмел Челънджър и шоколадов и малцов аромат. Поредната, с която човек би желал да злоупотреби максимално, ако нямаше други нейни посестрими на опашката.
Parislytic – любов от пръв поглед с този екстра горчив шотландски ейл. 5,2%, рубинено-гранатов цвят, подправен с Челънджър и Щириан голдинг. За мен лично това е топ бирата на пивоарната, както може би и най-добрата наливна бира, която може да се намери в цяла Франция. Докарва до парижлистично състояние, което обяснява и качеството на снимките.
Естествено, нямаше да сме точно в държавата на галите, ако в бирата не се слагат по желание на клиента сиропи с вкус на зелена ябълка, маракуя, карамел, ягода или череша, което може би е приемливо за първите три бири, но за вторите три е непростим грях.
В заключение ми се иска да кажа, че за бирата, както за любовта граници няма, което пък ме подсети за позабравеното обяснение в любов на Жак Брел – La Bière, в което той пее “Ça sent la bière de Londres à Berlin, Ça sent la bière, donne-moi la main” – от Лондон до Берлин мирише на бира, подай ми ръка…, а той е белгиец и със сигурност ги разбира нещата.