Мюнхенският Виктуалиенмаркт
В сърцето на стария град в Мюнхен се намира Viktualienmarkt – ежедневно работещ пазар за храни, напитки и цветя. Името му идва от латинското victualia (хранителни стоки, подходящи за хора), а историята му датира от 19ти век, когато Максимилиан I мести на това място земеделския пазар от близкия Мариенплац.
Започнал като истински фермерски пазар, на който производители от целия регион са продавали зърно, месо, риба, зеленчуци, плодове и млечни продукти, постепенно от началото на 20ти век Виктуалиенмаркт се сдобива с пекарни, закусвални, щандове с южни плодове и магазини за вино.
По време на войната пазарът е пострадал жестоко, като всички по-големи градове в Германия, което може все още да се види в големите църкви в стария град, въпреки изключителните реставрационни усилия и умения.
След края на войната е имало предложение пазарът изцяло да се премахне, а на неговото място да се построят модерни високи сгради, но слава Богу, градските власти и гражданите са успели да се преборят, в резултат на което в момента Мюнхен се гордее с място, заради което според Ню Йорк Таймс си заслужава да прелетиш Атлантика.
През последните десетилетия, в които на домакините не им се налага да ходят сутрин на пазара, за да напазаруват хранителни продукти за цяла седмица (включващи и жива кокошка или гъска), защото има Лидл, Кауфланд или нещо друго гигантско, Виктуалиенмаркт се е превърнал в любимо място за гурметата и гурманите.
А също напоследък и за фудитата.
Разбира се, цените са по-високи, отколкото в супермаркета или в кварталния магазин, но пък към свежите малини получаваш и удоволствието да пазаруваш от някой мил човек, след което да изпиеш чаша бира с 2 вурстчета, или пък чаша ризлинг с малко свръх-пресни стриди.
Макар рибният пазар да е преместен на Вестенрийдщрасе още пред 1855 година, на Виктуалиенмаркт има магазинчета за риба и морски деликатеси, в които приготвят и сандвичи с херинга за пазаруващите и пиещите по чаша на крак.
Лангусти, стриди, скариди и миди.
Чудесен тон за стек и розова ципура.
Хванахме и сезона на аспержите – Spargelzeit, който е буквално навсякъде – на пазара, на сергии из целия град и в менютата на абсолютно всеки ресторант, бирария или кръчма, на супа, задушен или на грил. Към шпаргел-менюто се предлага и специална винена листа, на която уважихме вината от Мозел и Райнгау, но без аспержи.
Сирената са особено на почит, което е напълно разбираемо предвид близостта на Алпите и безбройните алпийски крави, но освен местните сортове могат да се намерят и голям брой френски и италански като камамбер, пекорино, пармезан и горгонзола, разбира се.
В тази част на пазара мирише особено покърително, но пък можеш да намериш всичко, което ти трябва.
Къде без прясната биволска моцарела от Кампаня?
Солети със сирене преди следващите щандове с напитките.
Виното също е в изобилие и най-вече от Франция и Италия, като Сансерите и Бордото са на много приятни цени.
Качетата с туршии и подправени маслини миришат особено упоително след частта със сирената.
Гледката на изобилните маслини от Гърция, Мароко, Испания и къде ли не, с риган, лимони, сардели и люти чушки са в състояние да ме извадят извън равновесие, което спешно трябваше да бъде възстановено с чаша бира.
Кисели краставици, но деликатесни. Деликатесни, но кисели краставици.
Тези със синапа ми изглеждаха особено интересни, но нямаше как да повлека и кесийка краставички в куфара оквен виното, бирите, сирената и ракията от круши с мед. А да, и няколко горчивки.
Разнообразието от пресни зеленчуци също е голямо, като имаше дори връзки с любимите ми корени за супа.
И пресни артишоци.
На пазара естествено, има много и различна наливна бира, включително био, която не е по-скъпа от другата.
Всъщност момента с био и органичните продукти е много интересен – има ги в изобилие, включително в специализирани супермаркети, като разнообразието е огромно – от пресни плодове и зеленчуци до десетки видове вино и бира, като се мине през сирене, колбаси, зърнени и бобови храни и какво ли още не, като цените не надвишават тези на не-био продуктите, а най-често същите продукти у нас, не-био са по-скъпи, например диетичния пълнозърнест хляб.
Може да е био, но трябва да е пшенична, понеже сме в Мюнхен.
Всъщност Виктуалиенмаркт е колкото пазар, толкова и място, където да се отбиеш след работа за по питие, за сладкиш, на крак или в класическата бирена градина с маси и пейки.
Пазари като Виктуалиенмаркт – отворени целогодишно, всеки ден не се срещат често дори в Европа, но пък като че ли всеки град или село има нужда от подобно място и фактът, че пазарите са били средища на човешкото общуване, търговията и дори политиката десетки векове са само още една причина да ги търсим и искаме.
За по-непросветените – къде е тънката разлика между гурме, гурман и фуди?
Единствено темпорална е за мен :) Аргото се променя с поколенията, фуди в момента е модерно, както и gastronome, epicure и gastronomic enthusiast. Общо-взето, гурмето е баща му на фудито.
звучи като La Boqueria в Барселона
Абе май не е точно, по-скоро е като нашия Женски пазар, но много по-чист, La Boqueria ми прилича на класически хали, но може би бъркам :) Пък и няма значение, важното е, че са красиви :)
Изпадам в нирвана на такива места. Носенето на храна, вино, бира, подправки е една от основните причини да предпочитам пътуването с кола… :)
О, да + удоволствието да спираш в малки селца и градчета, където има неоткрити съкровища :)
охххх, само докато го чета и ми се напълни устата с предчувствие за тия сирена и тия маслини и тия бири!
Много обичам такива места, и много страдам, че тук си нямаме дори нещо малко подобно.
Да, за съжаление, но пък вече има специализирани магазинчета, които са не по-малко ароматни :)
От както открих и чета писаниzите Ви за храни и напитки, все си мислех как добре ще ви се отрази посещението на пазара в наше село – Мюнхен.
…да коригирам по нашенски за моцарелата – Кампаня е областа около Наполи, та не е селска (е – не само), а и неаполитанска мозарелата дие Буфала.
И благодаря за удоволствието от четенето на всеки текст дотук.
Много Ви благодаря за хубавите думи :) И веднага оправям грешката!
А за самия пазар – изобщо не съм очаквала, че ще попадна на такова прекрасно място.
Хубав Блог–> хубави думи :). Иначе споделяме близки вкусове и идеи – политически например, от едно поколение сме и май имаме общи познати – Радан, Борис Шахов (може би)….
та по темата …за Мюнхен казват, че е най-северният град в Италия. A сqщо и – отгоре Гучи, отдолу кожени гащи. Та и хората са малко нещо южняци(газари, така да се каже) и обичат южна кухня и продукти. А и са (сме :) ) малко нещо суетни тука – няма само наденици и бира да се яде (не, че е лоschо) и да се обличаме в Алди и Кауфланд, като братята(zadraskano) братовчедите на север :)… а и другаде едва ли някой в Германия би платил такива суми за подобни глезотии…
…и извян контеста – ако Ви падне да опитате корсиканска Бира от кестени – ще ми баде интересно да споделите впечатленията си.
поздрави
Много благодаря за хубавите думи :) Познавам и Саждата :)
А за Мюнхен и с това впечатление останах, преди съм ходила в Ханове по работа често и в Берлин и нещата определено са различни. Даже си мислех колко ми напомня примерно на Торино.
А за бирата – надявам се да ми попадне, звучи супер интересно.
Здравейте,
да, пазарчето е доста интересно място, но заради цените главно посещавано от туристи. С био-марката не е съвсем така. Цените на био-продуктите са като цяло 2-3 пъти по-скъпи. Уж трябва да има повече контрол, но явно има начини за заобикаляне, вече имаше и скандали с развалени/отровни био-храни. Има доста голям маркетинг трик в тая работа, който да оправдае завишените цени.
Поздрави от Мюнхен.