Инжир баклава
Първо трябва да направя уточнението, че рецептата е за баклава, която се прави в Ловеч, Троян и близките градчета и селца, а не за баклавата със същото име, която се прави от кори, както си му е реда. Подобна е на турските шекерпаре и кадън гюбек.
У нас тази баклава се правеше веднъж годишно, за Стефановден, който беше голям празник, понеже празнуваха прабаба ми Станка, баба ми Стоянка и сестра ми. Инжир баклавата винаги я правеше баба ми, която беше всепризнат майстор, а тази година по различни причини честта се падна на мен. Беше ми трудно да възстановя напълно рецептата, тъй като така и не я направихме заедно никога, но с помощтта на приятели успях да открия точните пропорции на продуктите.
Наличието на мас изобщо не трябва да плаши, тъй като с нея масленото тесто става изключително нежно и вкусно, а и калориите също не са проблем, защото се прави веднъж в годината и се сервира по едничка, като заслужена награда след дълги пости (прабаба ми така и не се примири с празнуването на празниците по нов стил).
За 2 тави баклава ни трябват: 300 грама безсолна мас (или лой), 125 грама масло, 5 чаени чаши брашно, 1 яйце, 1 кафеена чашка пепелява вода, 1 кафеена чашка захар, шипка сол, ванилия и карамфилчета. За сиропа отделно ни трябват 3 чаени чаши захар, 4 чаени чаши вода и половин лимон.
Избиваме добре с миксер оставените на стайна температура мас, масло, захар, яйце, сол, ванилия и пепелява вода. Добре е да имаме мас, която е добре пречистена и не мирише. Пепелявата вода се прави, като в кафеена чашка вода се добави лъжица ситна дървена пепел. Разбърква се добре и се изсипва през памуче, за да не попаднат по-едри частици в тестото. Може вместо обикновена вода да се разбърка с портокалова или розова вода, но не е задължително.
В разбитата смес добавяме пресято брашно по малко и месим, докато постигнем желаната плътност. Тези пропорции на продуктите би трябвало да ни я дадат, но все пак е добре да се внимава, тъй като ако баклавичките са прекалено твърди, няма да се напоят добре, а ако са твърде хрехки, ще се разронят при сиропиране. Месим като обикновено маслено тесто, след което оставяме в камерата за малко.
Оформяме баклавите като кюфтенца, на сплеснати топки и правим в средата дупка с пръст. Забучваме карамфилче, но някои слагат белен бадем или орехче. Нареждаме в леко намазнена тава и печем на загрята на 200 градуса фурна около 15 минути, или докато се зачервят леко, според печката и нейните особености.
Оставяме сухата инжир баклава да престои поне една нощ. Приготвяме сиропа от 3 чаени чаши захар и 4 чаени чаши вода, като слагаме и половин лимон. След като сиропът кипне, изчакваме да поври 12-13 минути и с половината поливаме баклавите внимателно с чирпак, една по една. Другата половина от захарния сироп оставяме да поври още 6-7 минути, за да се сгъсти, и пак докато е топъл, го разливаме върху баклавите.
Оставяме да престои още едно денонощие, като проверяваме дали напиването върви добре.
Поднасяме инжир баклавата с чаша студена вода.
……Ние Сме Ловчалии . Благодарим !!!!!!! Магдалина е моя племеница , …..опитвали Сме Ги …. Браво Магди !!!!!!
Това твърде прилича на легендарните пещерски татлии. Феноменални!
Между другото “инджир” от турски е смокиня. Баклавичките с това карамфилче в центъра приличат на плода на смокиня.
Дали има алтернатива на животинската мас / лой, за да стане рецептата приложима и за менюто на вегетарианец?
Роден съм през 42 год. Майка я правеше всяка година. Първите ми спомени са, че съм казвал: “Майче, наплави тълкалце и вътле плъсче”. Така ме имитираха големите у дома.Мислех, че баклавата носи името на туркинята Инжира, която живееше до двора на дядо ми в с. Абланица. Къде е научила Майка ми рецептата, не знам. Ех, как ми се иска да си хапна една баклавичка. Благодаря на дамата съобщила ни рецептата, незевисимо дали ще стане като на Майка ми. Направете си и вие всички. В този живот на автоматизация, оригиналът липсва.
Баба ми в Ловеч преди 40 години я правеше само с масло. Не си спомням да е слагала пепелява вода, но това са подробности. Имам някъде записана рецептата на баба ми, ако някой се интересува ще я дам.
Още помня обаче колко много харесвах тази баклава. У нас се правеше само по специален повод, но сега мисля да се спретна и да я направя на домашните ми, те не са чували за такова нещо.
Здравейте, аз бих искала автентична рецепта за този десерт. Обожавах като малко дете да си хапвам от него в сладкарницата на “Покрития мост”.
Това е възможно най-автентичната, която имам :)