Книжни подаръци
Декември обичайно е времето, в което изпадаме в подаръчно-празнична еуфория, обилно подправена с тихия ужас, че сме подарявали вече всичко поне по веднъж и ще се наложи отново да купим по чифт ръкавици.
Книгата за щастие е от тези подаръци, които можеш винаги да подаряваш и винаги да са нещо ново, поради което направих списък с книги на хранителна, винена и бирена тема – български и англоезични, които съм чела или съм в процес на четене (аз съм от хората, които четат по десет неща наведнъж), с удоволствие бих препоръчала и които лесно се намират в българските книжарници или Amazon. Точно сега е последния удачен момент да се поръча нещо, за да пристигне навреме.
“СОЦ ГУРМЕ. Куриозната история на кухнята в НРБ” на Албена Шкодрова (издателство “Жанет 45”) е най-интересното събитие за годината на кулинарно-литературната сцена у нас. Книгата предоставя един допълнителен задълбочен поглед към епохата на социализма в България през призмата на храната и храненето, който, добавен към многогодишната работа на Института за изследване на близкото минало помага за демистификацията на митовете, които все по-упорито се наслагват върху обществената памет. Задължително четиво.
Salt sugar fat: How the Food Giants Hooked Us (Сол, захар, мазнина: как хранителните гиганти ни направиха зависими) на Майкъл Мос е изключително интересно изследване върху хранителната индустрия и начина, по който тя използва солта, захарта и мазнините, за да ни накара да консумираме все повече и повече чрез най-древните ни инстинкти. Книгата е увлекателно написана, с много факти и информация, аз я прочетох на един дъх, а извън разглежданите проблеми има казуси, които са интересни и от бизнес гледна точка.
Cooked: A Natural History of Transformation (Сготвено: естествена история на трансформацията) на Майкъл Полан е последната му книга, в която говори за това колко е важно да си готвим (не, че не го знаем). Три от предишните му книги са преведени на български – “Правилата на храната”, “Дилемата на всеядния” и “В защита на храната” (издателство “Изток-Запад”) и засягат по много достъпен и приятен за четене начин важни теми за храненето, произхода на храната и какво можем да направим, така че да консумираме здравословно и устойчиво, при това на по-ниска цена.
Food: The history of taste е впечатляващо университетско изследване на историята на вкуса от зората на човечеството до днес, през древните Китай, Елада, Византия, Средновековна Европа, наполеонова Франция до молекулярната кухня в El Bulli, което ни помага да проумеем собствената си история, причините да не обичаме някои вкусове, а други да ни карат да се държим изключително нерационално, социалната роля на храната и още важни култорологични аспекти на храненето. Редактор е Пол Фрийдман, а авторите са водещи историци като Елиът Шор, Питър Менделсон, Джоана Уайли-Коен и други. Моето издание е купувано в България, но не знам дали все още може да се намери.
“Мед, маслини, октопод” на Кристофър Бакън е кулинарно приключение в любимата ни съседна Гърция, която уж вече не крие тайни за нас. Бакън обаче се впуска в изследване на маслините, хляба, рибата, сиренето, варивата, виното, месото и меда – и обикаля в търсене на най-добрите образци от тях. Бере маслини на Тасос, пече хляб на Крит, яде мед от мащерка на Китира и научава защо Наксос е най-хубавото място за производство на сирене на Цикладите. Книгата е чудесен повод да започнем да се готвим за следващата лятна почивка на юг.
“Виненият гуру” (издателство Гурме Пъблишинг) е автобиографична книга на Мишел Ролан, влиятелен енолог, който за дългата са кариера е повлиял развитието и стиловете във винената индустрия на 13 държави, между които родната му Франция с предпочитания от него регион на Бордо, Аржентина, Южна Африка и дори България. Ролан беше гост-лектор на тазгодишното издание на ДиВино, а книгата му би била интересна не само на винените експерти.
Wine Politics: How Governments, Environmentalists, Mobsters, and Critics Influence the Wines We Drink от Тайлър Колман е издадена през 2010 година и представлява систематично изследване на влиянието на политиката върху това какво вино можем да купим, колко струва и какъв вкус има. Колман сравнява производствоно на вино в Напа и Бордо и изследва ролята на глобализацията, правителствата, дистрибуторити и критиците върху винената индустрия. Тази книга също препоръчвам за хора с интерес към бизнеса по принцип, не само винения.
The Oxford Companion to Beer е огромен компендиум от почти 1000 страници (признавам си, моето копие е електронно, но някак си желанието за удобство естествено надделя), изготвен от Гарет Оливър. Книгата съдържа 1100 статии от 166 от най-добрите бирени експерти в света, подредени по азбучен ред, които покриват всички възможни аспекти на бирата – история, традиции, технология, производство, суровини, стилове и какво ли още не. Компанионът има много престижни награди и може да служи за енциклопедичен справочник за всеки, който по някакъв начин се занимава с бира.
The Audacity of Hops: The History of America’s Craft Beer Revolution на Том Асители е подробна история на крафт пивоварството от спасяването на Anchor Brewing Company през 1965 година до ден днешен. Книгата е толкова подробна и с толкова много имена, че от време на време човек има чувство, че чете телефонен указател или Готския алманах, но задълбоченото разглеждане на всичко, което се е случвало за тези години е доста добра основа за изграждане на стратегия на една нововъзникваща компания.
Microbrewed Adventures: A Lupulin Filled Journey to the Heart and Flavor of the World’s Great Craft Beers на Чарли Папазян е друг разказ за микропивоварството, който пък има предимството, че авторът е активен участник в бирената революция като създадел на Големия Американски Бирен Фестивал, на Асоциацията на пиоварите и един от първите издатели на литература в полза на занаятчийския производител. И двете книги ми бяха от полза при написването на тази статия за бирата.
World Beer на Тим Хампсън е сборник с базова информация за историята и производството на бирата и най-интересните и исторически значими бири по държави, моят екземпляр е купуван от книжарница в България, така че вероятно все още е възможно да се намери някъде.
Разбира се, освен тези книги прекрасен вариант за подарък са рецептурник за класически коктейли, издаваните и на български книги с рецепти на Джейми Оливър, Джулия Чайлд, Жак Пепен или пък сборниците на Гордън Рамзи, Алис Уотърс, Найджъл Слейтър, Рене Редзепи и други топ готвачи, най-вече заради невероятната фотография, но и заради приложимите дори вкъщи рецепти. Чудесен подарък е и антикварно издание на някоя от книгите на Пенка Чолчева, стига да може да се намери.
Зимата си е време за четене :) браво на автора хубави рецензии :)
Извинявам се, но “Соц гурме” не може да е задължително четиво, освен ако човек не е сред тълпата, която маргиналите, които искат да рутят паметници. Подходих изключително добронамерено, но книгата е написана повърхностно, без никакво познаване на храната. Независимо дали е соц или не. А моменти от сорта на “правихме зимнина, защото иначе зимата нямаше какво да се яде” директно влизат в златния фонд. В книгата изобщо не е задълбано защо соц-а продуктите бяха по-качествени, но кухнята като цяло не или че турското влияние до 1989 г. в храната беше много по-силно.