Домашно козе сирене в салата от чушки, патладжан и сини сливи
И последният да затвори вратата.
Това обаче не е пост за поредната скучна салата, а за домашното козе сирене, което освен че е много полезно, все повече ми харесва и е повод за някои кулинарни експерименти. Доскоро подхождах със сериозни задръжки (евфемизъм) дори към френските fromages au lait de chèvre, но миналото и това лято опитах в различни комбинации чудесното домашно, полутвърдо сирене на бабата на Ани – с градински домати, в палачинки с акациев мед и в сандвичи на тостер и постепенно започнах да възприемам (втори евфемизъм)* силния му аромат и богат вкус.
Освен упоменатите две, достойнствата на козето сирене (и то домашното такова) включват комплекс от млечнокисели бактерии, много малко или никакви антибиотици, хормони и друга химия – все пак козите се хранят по полето с треви, листа и корени, ниско съдържание на мазнини, повече витамин А и качеството да се понася от хора, които имат нетърпимост към лактозата – всичко това обяснява защо Асклепий освен най-добрия приятел на човека е водел и една козичка, с чието мляко е лекувал болните древноелини и траки.
Придружено от чаша червено вино, с всякакви градински зеленчуци или препечено, козето сирене е вкусно в различни комбинации и състояния, а за тази половии питка реших напълно да се придържам към клишето мед и орехи, защото… ами защото класиката понякога е най-доброто, което може да се случи в една кухня.
Останалата част от салата я композирах с наличните ми домашни продукти – сини сливи от същото място, откъдето са сиренето, меда и орехите и малко чушки и патладжани, за съжаление от магазина.
Нарязах на кръгчета патладжана, натрих ги със сол и оставих всичко да се отцеди. След това намазах всяко кръгче поотделно с малко зехтин и запекох на силно нагорещен тиган (или плоча). Нарязах и чушките – една червена и една зелена на кръгчета и оставих в силно нагорещена фурна, докато леко покафенеят. Всички тези процедури са малко пипкави и бавни, но усилието си заслужава напълно.
В купичка счуках една шепа орехи, които разбърках добре с една супена лъжица зехтин и същото количество мед. Овалях нарязаното на кубчета сирене (поради твърдия характер на козето такова, парчетата не са точно кубчета, а различни интересни геометрични форми) и подредих върху хартия за печене в тавичка. Между тях сложих четвъртинки сини сливи.
Макар и мястото на синята слива никак да не е в салата, то то е точно до сиренето и никой не може да ме убеди, че комбинацията печено сладко от сини сливи с орехчета и бяло сирене не е създадена някъде на небето, ако не от Асклепий, то от някой нерегламентиран съюз между Бакхус и Пан и съответно няколкото сливки, които си донесохме, се озоваха в тавата.
Докато запичаме на 180 градуса сиренето (и сливите), подреждаме в широка чиния патладжаните. Върху тях изсипваме на купчинка изпечените чушкови кръгчета. Отделно приготвих дресинг от зехтин, малко мед, равни части балсамико и ябълков оцет, смачкан на паста чесън и сол.
Върху зеленчуците поставяме сиренето и сливите и напръскваме навсякъде с дресинга, наръсваме с най-прясната зелена подправка, която имаме (този сезон имам цяла джунгла босилек, така че всичко посипвам с него, преди да е проходил някоя нощ като трифида) и сервираме.
Останалото е бяло, розе или червено вино по избор и мечти за повече домашни продукти.
* направо не можех да търпя миризмата на козе сирене, в момента вече поне я понасям.
козето сирене и мляко са ми страшно любими още от дете!
миналия месец майка ми купи една кутия козе сирене на “Маджаров”, което беше прекрасно! една седмица го ядох с прясно сварено сладко от боровинки и се разбих просто :)
Абе аз не съм претенция голяма, обаче до скоро ми беше малко трудно, едва напоследък открима колко е хубаво това сирене. Не съм пробвала на “Маджаров”, но като свършим домашното, ще купя веднага. И аз си го представям с разни тъмни сладка :)
да, и с пресни смокини същи ще е супер! вече има на пазара.
и бяло вино. размечтах се! :)
Козето сирене не винаги мирише :)
И за това някои купешки сирена са много вкусни!
А салатата е чудесно попадение!
Звучи много вкусно!Непременно ще опитам!
Давам мило и драго за една такава салата в момента :)
много хубав пост!
Мерси :)
Ммммм, потекоха ми лигите вегетариански :)
И моят босилек ме заплашва с преврат на доминиращия вид, но съм му замислила един буркан за затвор, да го превърна в домашно песто.
По който повод, Магда, да имаш хубава рецепта за домашно песто?
:)
Имам, обаче не съм стигнала до него, скоро ще пусна, но каквото и да сложиш освен босилек и зехтин, все ще се получи :)
Аз също мисля да консервирам моя в зехтин и сол, но се чудя колко ще изтрае, за да знам какво количество да направя, защото понякога хвърлям, ако не съм стерилизирала буркана, след 3-4 месеца ме хваща страх.
ще пробвам с кедрови ядки и орехи и ще видя какво друго ще измисля :)
Засега го пасем пресен, с доматки и зехтин, и никак не е лош :)
Хубав е смлян и с рикота и сушени домати примерно.
Божествено е… благодаря за рецептата !
Моля :)