Лежерна, вкусна неделя
Неделният следобед е най-чудесното време за мързелуване, гостита, вино, лежерни разговори и всякакви други небрежни работи. Особено ако това се случва в компанията на приятели, които приготвят най-вкусните печива и сладкиши на света.
След няколкоседмични уговорки най-сетне новата кухня на Венета и Митака бe осветена и употребена, всичкото вино – изпито, а за тиквения пай по класическа рецепта на Емил и бабиния лучник на Илиана не знам какво да ви разправям.
И понеже Емо е най-перфектния сладкар и пекар, когото познавам, а лучникът на Илиана стана досущ като на нейната и моята баба (които са от един край), двамата нямаше как да откажат да се появят тук (съвсем скоро).
Мога само да заключа, че божолето чудесно си отива и с бабин лучник, и с тиквен пай, а Ани ще трябва да напише един пост, посветен изцяло на отварянето на винени бутилки.
Важни неща стават тук!
Емо меси.
Закъде без магданоз?
Става напечено.
Пари, пари!
Ани се включва с компетенции.
Как се реже този пай?
Нищо не остана от пая и лучника!
Ама нищо, дори трохичка. И от виното нищо не остана!
Без съмнение хапката и пийката са били на ниво. Ти не би похвалила нещо случайно и недоправено. Браво!
Всъщност, как е божолето тази година?
Добре, че съм вечеряла! Тиква не обичам, но лучникът изглежда великолепно!
И аз съм към въпроса на Стефан за божолето:-)
Божолето е доста странно тази година – не толкова ароматно, колкото обикновено, с доста убит вкус и мирис. Вярвам, че акулата ще ме подкрепи ;)
a това Пизе хич не ми хареса толкова, даже киселееше малко…странно
Тиква и аз си мислех, че не обичам, преди да опитам преди години една тиквена супа, и сега наскоро за първи път тиквения пай на Емо :) Нищо общо с тиквата, адски фин и ароматен вкус.
Колкото до божолето – не съм специалист, но обичам млади вина, даже като малка карах дядо ми да ми точи от това, което е между шира и младо вино :) Иначе наистина ми се струва, че тази година е по-киселко и има малко аромат, но приятна е цялата суматоха около него…
Тиквена супа за пръв път ядох в Холандия и останах приятно изненадан. Преди седмица си готвихме вкъщи и опитът беше сполучлив. Самата супа може да приеме напълно различен облик – всичко зависи от основната (и често единствена) подправка. Попадна ми една рецепта със салвия, предстои да бъде тествана.
Въобще, тиквата е добър пример, че дадени продукти често се възприемат стереотипно и с тях рядко се експериментира. За българите тиквата е десертно ястие/ингредиент и идеята за супа е направо революционна по нашите ширини.
Аз обикновено готвя тиквената супа с кориандър и заквасена сметана (кориандър слагам и на морковената супа), иначе й пасва и копър, пробвал съм я и с малко звезден анасон, става нелоша. Салвия ползвам много рядко, готварската…
Упс, другата по-често ли ползваш? Къде намираш? :)))
моля за рецептите:)