Салата от моркови и стафиди в бърбън
Салатата от настъргани моркови е нещо като френска класика, която обаче за мой ужас свързвам с един конкретен откъс от “Планетарий” на Натали Сарот: … Mon gendre aime les carottes râpées. Monsieur Alain adore ça. Surtout n’oubliez pas de faire des carottes râpées pour Monsieur Alain. Bien tendres… des carottes nouvelles…* и така нататък терзания по френски, пак по френски обилно подправени с магданоз, чесън и зехтин.
Прекрасно описание, но не и когато трябва да го превеждаш и преразказваш, но пък зрялата възраст си има едно чудесно предимство – не ми се налага вече да правя диктовки, контрандюта, преводи и свободни съчинения върху нещастната съдба на Жулиен Сорел. Освен това мога спокойно да взема една класическа рецепта и да и направя такъв преразказ, че да не може да се познае оригинала, и всичко това без някой да ми завърти двойка, която да се чудя как да оправя до края на срока.
За тази вариация по френски класици ни трябват около половин килограм моркови, шепа стафиди, един лимон, зехтин, няколко супени лъжици бърбън, мед, канела и сол.
Заливаме стафидите с бърбън и ги оставяме да се напоят хубаво поне за около час. Защо бърбън? Защото освен всичко друго, бърбънът много си отива с моркови и има един адски приятен сладък аромат, който го прави ужасно подходящ за сладко-солени ястия.
Докато ги чакаме, измиваме много хубаво морковите, като ги остъргваме добре с нож. Някои ги белят, други ги мият с метална четка, но ако корените са млади, нямат нужда от подобни манипулации, а само от обилна струя вода, която да махне пръстта (и каквото се е полепило, докато са ни чакали на някоя софийска сергия).
Следващата стъпка е да забъркаме дресинга. Изстискваме един лимон, добавяме 2 супени лъжици мед, зехтин на око, щипка сол, щипка канела и няколко капки бърбън и разбиваме хубаво, даже може с някакъв уред, за да стане сместа по-хомогенна.
Вече имаме добре напили стафиди и дресинг, остава ни само да настържем морковите, което аз правя по древния метод с ренде и честно казано, всеки път, докато стържа мърморя и проклинам технологичната си изостаналост. В случая морковите бяха около половин кило, но изобщо не си дадох сметка, че не всички ще харесат това ми творение, т.е. това количество е подходящо за повече от двама човека.
Накрая объркваме добре в дълбок съд морковите, стафидите и дресинга и поднасяме бързо. За моя изненада салатата доби един леко глазиран вид, вероятно заради меда и зехтина, а за капак беше ужасно вкусна. Все пак, ако човек се притеснява от по-странни комбинации, може да избегне канелата и да сложи съвсем малко мед, така ще е доста по-класическа на вкус. Не пропускайте стафидите обаче!
За постещите – без бърбън, първият алкохол е позволен с комкането. За капак тази салата е ужасно полезна, така че може би точно сега е най-подходящия момент да се предпазим от идващите грипове и други сезонни неприятности с много зеленчуци и лимони.
* Зет ми обича стъргани моркови. Господин Ален обожава стърганите моркови. И най-вече не забравяйте да направите стъргани моркови за господин Ален. Крехки… пресни моркови… Достатъчно крехки ли са морковите за господин Ален? Той е толкова разгален, знаете, толкова изтънчен. Ситно настъргани… по възможност най-ситно… с новото ренде… Превод Вера Ганчева, изд. Народна култура, 1981 г.
да, бърбънът отлично прелива в морковите, но като че ли цял лимон идва в повече; встрани от лимона – великолепно канелено изпълнение:))
Хей,
аз я чифтосах с моята есенна салата – моркови, корен целина и ябълки на ситното ренде (само моркови ми идва твърде целулозно за хрупане, а ябълката още по-добре балансира сладко-киселите отношения)
Освен стафиди имах и червени боровинки сушени, казах си “Защо пък не” и ги напих и тях с “Jack Daniel’s” (не ми се купува друго уиски само за салатата)
Убедих се, че наистина е важно да се хомогенизира дресинга. Имам бръмчилка за фрапе, идеално стана :) Само пропуснах канелата, че не ми се рискуваше с другите хапващи. Следващият път може и да сложа.
Поръсвам с натрошени орехи за още по-разточително есенно и не вечерях нищо друго, но пък добре сниших нивото на бутилката с Джак :)
В резултат, след малко отивам на караоке парти :)) Наздраве!
Звучи страхотно :) Аз започнах да си правя, след като пробвах в един вече затворен вегетариански ресторант, Бек Хоум залата от настъргани корени с дресинг от сок от мандарини и лимон, която ми беше ужасно странна, но въпреки това ми хареса.
С меда и канелата вкусовите рецептори започват да изпращат смесени сигнали какво е това – салата ли, десерт ли, но после всичко си идва на мястото.
А в един друг, също вече затворен ресторант й слагаха (освен споменатата ябълка) и настъргано синьо сирене, и също се получаваше прекрасно.
Благодаря за идеята за бърбъна! :)
Със сирената е добра идея, ще пробвам някаква подобна вариация :)
Тази салатка изглежда WOW FANTASTIC!
Кажете за непросветените с какви храни и питиета, напитки е подходяща за консумация.
Непременно ще бъде изпробвана :)
Въпрос на лично усещане, според мен. На мен такава салата ми се връзва със сладък, силен чай, но кой знае…
Салатката е номер едно! Късно снощи бях с много ограничени продуктови запаси и случайно попаднах на тази рецепта. Морковчетата не ми стигнаха, та включих и малко ябълка. Резултатът е ново попълнение в тефтера с любими манджички:)
Мерси :)
С какво основно ястие мога да комбинирам тази салатка?
Някакво леко месо на тиган?